Решение № 1975 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330102394 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, представлявана от ***на УС П. В. В. ЕГН **********, чрез адв. В. З., със съд, адрес: гр. ***, ул. "***“ № **, ет. ***, офис ***, с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му към В. Д. С., с адрес: гр. ***, бул. *** № *, ет.

*, ап. ***, на сумата от 686,70 лева, представляваща неплатени от нея задължения но управлението и поддържането на общите части на сградата на ЕС за периода м.ІІ - м.ХІІ.

2021 г. вкл.; м. I.- м. XII.2022 г.; вкл. и м.І.- м. IX. 2023 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноските по заповедното производство, като присъди и направените разноски по настоящото производство.

Ищецът твърди, че е Етажна собственост по см. на чл. 1 от ЗУЕС и не попада в ограниченията на чл. 3 от същия закон. Действащият Управителен съвет бил избран на ОС на ЕС на ***г., а *** на УС - с решение на УС от **** г., обявено по чл. 46б от ЗУЕС в Община Пловдив на ***г.

Ответникът била собственица на самостоятелен обект - ап. 43 в сградата на Етажната собственост на посочения по-горе адрес. Като такава, същата била вписана в Книгата на собствениците на *** г.

С Протокол на ОС на Етажната собственост *** г. било взето решение за събиране на месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове (т.ІІІ- 2,3). Това решение било 1 влязло в законна сила след оспорване по съдебен ред.

Със съшия Протокол на ОС от ***г.- т. III - 4 било взето решение за реда и начина на събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като функцията била възложена на УС. В изпълнение на това решение ответницата е била надлежно поканена да се издължи, за което в заповедното производство била представена връчена покана.

До момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата не била изпълнила задълженията си за заплащане на определените й месечни вноски за периода м.ІІ - м.ХІІ.

2021 г. вкл.; м. I- м. XII 2022 г. вкл. и м.1,- м. IX. 2023 г. вкл, както следва: за м. 02.2021 г.- 21 лв.: за м. 03.2021 г,- 21 лв.: за м. 04.2021 г.- 21 лв.; за м. 05.2021 r.- 21.60 лв.; за 06.2021 г,- 21 лв.; за м. 07.2021 г.- 21.60 лв.; за м. 08.2021 г.- 21 лв.; за м. 09.2021 г,- 19.20 лв.; за м. 10.2021 г,- 19.50 лв.; за м. 11.2021 г.- 18.90 лв., за м. 12.2021 г.- 18 лв.. за м. 01.2022 г,- 21 лв.. за м. 02.2022 г,- 21 лв., за м. 03.2022 г.- 20.40 лв., за м.

04.2022 г.- 21 лв., за м. 05.2022 г.- 21.90 лв., за м. 06.2022 г.- 21.60 лв., за м. 07.2022 г.- 21 лв., за м. 08.2022 г,- 20.10 лв., за м. 09.2022 г. - 20.10 лв., за м.10.2022 г. – 20.70 лв., за м. 11.2022 г,- 20.10 лв., за м. 12.2022 г,- 21 лв., за м. 01.2023 г.- 21.30 лв., за м. 02.2023 г.- 23.10 лв.. за м.

03.2023 г,- 22.50 лв.. за м. 04.2023 г.- 23.10 лв., за м. 05.2023 г.- 24 лв., за м. 06.2023 г.- 24 лв., за м. 07.2023 г,- 24.90 лв., за м. 08.2023 г.- 24.90 лв. и за м. 09.2023 г.- 25.20 лв.

Съобразно изготвената справка от касиера на ЕС, същата дължи за посочения период общо сумата от 686.70 лв., в какъвто размер е и претенцията към нея по настоящия установителен иск и в заповедното производство.

ОТВЕТНИКЪТ В. Д. С., оспорва исковата молба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Позовава се на практика на СЕС, във връзка с отношенията между ЕС. Твърди, че от посоченото в исковата молба решение, не произтичало процесното вземане, тъй като без прието решение за размер на дължимите вноски, те били негодни за изпълнение. Счита, че УС няма правомощия да определя размера на месечните вноски. Възразява, че представената справка за месечни задължения била частен документ и нямала обвързваща съда доказателствена сила. По изложените съображения оспорва претендираните суми.

Излагат се възражения за наличието на специален закон - ЗУЕС, чийто разпоредби изрично определали органа компетентен да определи месечните вноски за етажната собственост.

Тази компетентност не можела да бъде иззета от други, като нормите на ЗУЕС дерогирали чл. 162 ГПК. Излагат се твърдения за това, че не оспорва размера на вземането и начина, по който е определено, а неговата дължимост, произтичаща от решение на ОС. Възразява срещу претендираната законна лихва. Твърди, че дъщеря й е *** на ***г. Преди *** тя не използвала общите части, защото била поставена под *** в решение от *** г. Намира, че прилагането на разпоредбите на ЗУЕС към дъщеря й е довело до непряка дискриминация по признак***. Иска се отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на разноски.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:

2

По делото е представен Протокол за проведено ОС на ЕС от *** г., с което е взето решение за събиране на месечните вноски, както и за начина на събиране на закъснели месечни вноски

Представена е Справка за месечните задължения на ответника В. С., с която се установява незаплатени месечни вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода 2021 г. до 2023 г. в размер на 686,70 лева.

С Покана от *** г. ответника е поканена да заплати дължимите суми.

Ответната страна е представила Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г., с който В.

П.се легитимира като собственик на ап. 43 в ЕС ищец в настоящото производство.

Представено Решение №*** г., от което се установява, че дъщерята на ответника - Р. Т. И. е поставена под ***, както и Удостоверение за наследници от*** г., от което се установява, че същата е починала на *** г.

Съгласно приетото заключение на вещото лице В. Ш. се установява, че стойността на неплатените месечни вноски за трима обитатели/ живущи в ап.* от ЕС, за всеки месец от исковия период, след приспадане на вноската на ответницата за един член на семейството за месец септември 2023 г./след като е починал/ е изчислена в размер на 676,81 лева.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, че е постъпило възражение от длъжника В. Д. С..

За доказване основателността на предявената претенция относно установяване дължимостта на горепосочените парични суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането и неговия размер. Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като при условие, че ищецът докаже посочените по-горе обстоятелства, носи тежестта да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Видно от представените по делото писмени доказателства, се установява, че съгласно взетото решение с Протокол на ЕС от *** г. са събирани месечни вноски за обслужване на общите части на ЕС съобразно реда и сроковете посочени в същото. Ответника В. С. не е заплатила определените й като собственик на апартамент в ЕС суми за процесните периоди.

Не представя доказателства за плащане. Заявява, че оспорва правото на УС да определя размера на месечната вноска.

3

Предмет на това производство обаче, не е оспорване на самите решения на ОС на ЕС. За тяхното оспорване съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица. Предмет на доказване в случая е това дали съществува обективираното в издадената заповед вземане в полза на заявителя (ищец в настоящия процес), каквото доказване съдът приема, че ищецът проведе успешно, с оглед ангажираните писмени доказателства и специалните познания на вещо лице по ССчЕ. Съдът в производството по чл. 422 от ГПК не проверява законосъбразността на решението на ОС на ЕС, в частност на УС на ЕС, защото има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна на това решение по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, в която хипотеза съдът е задължен да извърши контрол по отношение на законосъобразността на решението. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетото решение и след като липсват данни за това той да е упражнил тези си права (нещо повече, дори не се твърди да е инициирано до момента такова производство), решението на ЕС следва да се счита за стабилизирано.

Контролът за спазване на правилата на процедурата по провеждане на ОС и вземане на решения е само за законосъобразност. Отделно от това, законодателят е предвидил едномесечен срок за оспорване на тези решения, който е преклузивен и след изтичането му не може да се иска тяхната отмяна, нито пък съдът в рамките на друго производство следва да се произнася инцидентно относно валидността или правилността на взетите решения, защото противното би означавало във всеки един момент да се поставя под съмнение стабилитета на едно вече влязло в сила решение.

При доказаността на предявения иск, обсъдена по-горе в настоящото изложение и при липсата на представени доказателства от ответника за извършено плащане на дължимото, следва уважаване на исковата претенция, до размера, който е бил установен от вещото лице по допуснатата ССчЕ - 676,81 лева, като до пълната претендирана сума в размер на 686,70 лева, искът ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С отговора на исковата молба, ответникът е посочила, че ищеца е дискриминирал дъщеря й Р. Т. И. на признак увреждане. С писмените си бележки е поискала, съдът да се произнесе по иск за установяване на дискриминация.

С оглед на това исакне, съдът следва да отбележи, че нито с отговора на исковата молба, нито по-късно, е предявен иск за дискриминация. Не е направено по надлежния ред и възражение по чл.133 от ГПК.

А дори да е било направено такова, същото не би могло да бъде разгледано в настоящото исково производство. Производството по чл. 422 ал.1 от ГПК, се смята продължение на производството по чл. 410 от ГПК и исковата молба се счита предявена от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Искът за установяване на дискриминация подлежи на разглеждане по друг ред. Ето защо в настоящото производство съдът не може да се произнася по него.

По отношение на разноските:

В хода на заповедното производство заявителят ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.

4

Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, е направил разноски в размер на 425,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.

Предвид уважаването на иска частично, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 418,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, които са в общ размер на 725,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 400,00 лева за възнаграждение на един адвокат. С оглед уважаване частично на исковата претенция, съдът намира че следва да присъди разноски в размер на сумата от 714,00 лева по настоящото производство.

Разпечатката съдържа 51 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1068adf9-c601-42cd-8f2b-ad203d60dd9a