Решение № 103 от 20.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20222001000227 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 181 от 21.07.2022 г., постановено по т.д. № 452/2021г. на Окръжен съд – Бургас, е уважен искът на „Стъклопласт - Димов, Димова С-ИЕ“ СД, ЕИК ****, със седалище гр. Царево, ул. „**** за осъждане на ответника Сдружение „Гларус Бургас“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. **** да заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 48000 лева, представляваща възнаграждение за допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността на кораб, съгласно споразумение - договор от 14.05.2021г., сключено между страните във връзка с изпълнение на договор от 03.12.2018г. за доставка на средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване с хибридно задвижване (по проект „Плаване през Черно море“, съфинансиран по СОП „Черноморски басейн 2014-2020“, № eMS BSB240), ведно със законната лихва, считано завеждането на делото на 01.10.2021г. до окончателното плащане.

Със същото решение е оставено без уважение възражението на ответника за прихващане с насрещно вземане в размер на 86100 лева, 1 представляващо неустойка за забава по чл. 32 от договора от 03.12.2018г.

В полза на ищеца са били присъдени и съдебноделоводни разноски в размер на 4444 лева.

Ответникът Сдружение „Гларус Бургас“ е подал въззивна жалба, с която моли за отмяна на решението като неправилно.

Изложил е следните доводи:

Със споразумението от 14.05.2021 г. той се бил задължил да заплати на другата страна допълнително възнаграждение само за документално обосновани разходи, свързани с необходими промени по конструкцията на кораба. Нямало обаче доказателства за такива разходи.

Първоинстанционният съд кредитирал безкритично съдебносчетоводна експертиза, която не била изследвала първични документи, а анализирала само вторичното им счетоводно отразяване.

Проектът за изработка на кораба не бил променян.

В кореспонденция с ИА „МА“, водена между 19.01.2021 г. и 15.02.2021 г., действително били коментирани предложения на проектанта за бъдещи промени по конструкцията и окомплектоването на плавателния съд.

Претенцията обаче касаела разходи за дейности, извършени преди това, и то без да е наложително.

От друга страна изработеното имало скрити недостатъци, описани в Протокол № 038 от 25.07.2022г. на ИА „МА“ за преглед на кораба (с приложен списък с констатирани несъответствия). Въззиваемият бил уведомен с имейл от 04.08.2022 г.

Протоколът и списъкът към него, както и разпечатка от имейла са представени с въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция въззивникът е представил още писмен отговор от 02.11.2022 г. до ИА „МА“ във връзка с констатираните несъответствия, както и писмо от 15.11.2022 г. на местната дирекция на агенцията, издадено по повод постъпилата техническата документация на плавателния съд.

Въззивникът е въвел и доводи в подкрепа на предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане за 2 мораторна неустойка. Срокът за доставка бил определен в договора и не се влияел от закъснението на част от плащанията.

Жалбата е оспорена от другата страна с представен в срок писмен отговор.

Въззиваемият „Стъклопласт - Димов, Димова С-ИЕ“ СД сочи, че изпълнил надлежно задълженията си по договора за изработка и по допълнителното споразумение.

Извършените промени и подобрения били изцяло съобразени със задължителните указания, дадени от проектанта в хода на изработката на кораба, както и с указанията на ИА „МА“ – Бургас.

Те били приети от въззивника и именно заради това той подписал споразумението от 14.05.2021 г., с което се задължил да заплати (срещу проформа фактура) допълнително възнаграждение в размер на 48000 лева в рамките на 90 дни от изготвянето на приемо-предавателен протокол.

Не било вярно, че имало несъответствие между извършените допълнителни дейности и кореспонденцията, водена с ИА „МА“.

Задължителни предписания на проектанта били дадени още на 15.05.2019 год.

Изпълнителят бил представил на възложителя заверени препоръки на проектанта, технико-икономическа обосновка, становище по тези документи от ИА „МА“, технически работен проект с отразени промени, одобрен от същата агенция, както и заверени първични и вторични счетоводни документи, отразяващи реално извършените работи, увеличаващи себестойността на изработения кораб.

За тези обстоятелства свидетелствали представените по делото двустранно подписани протоколи и разменената между страните кореспонденция.

Изслушаните съдебнотехническа и счетоводна експертизи били обосновани, като заключенията по тях не били оспорени.

По кораба нямало скрити недостатъци съобщени по реда на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД.

Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства действително касаели новонастъпили обстоятелства, но не били относими 3 към спора. Всички констатирани от ИА „МА“ несъответствия се дължали на неправилна поддръжка от страна на възложителя. Приемането на кораба е станало преди повече от година в присъствието на представител на ИА „МА“ – Бургас.

Не отговаряло на истината и оплакването във въззивната жалба, че нямало пълна и ясна документална обосновка на извършените разходи.

Такава била изпращана на имейла на въззивното дружество на 1 и 13 април 2021г. Именно след като се запознал с нея въззивникът се ангажирал да заплати претендираното допълнително възнаграждение.

Неоснователно било и възражението за прихващане с насрещно вземане неустойка за забава по чл.32 от договора за изработка. Забавата на изпълнителя била в резултат на драстичното закъснение в плащанията от страна на възложителя, което той бил признавал нееднократно в различни протоколи, представени като доказателства. Затова се наложило страните да уредят допълнително да уредят отношенията със споразумението от 14.05.2021 г.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С него e разгледана претенция по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявена от въззиваемия – ищец „Стъклопласт - Димов, Димова и С-ие“ СД против въззивника - ответник Сдружение „Гларус - Бургас“ за заплащане сумата от 48000 лева, представляваща възнаграждение (с включен ДДС) за допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността кораб, дължимо съгласно сключено между страните споразумение – договор от 14.05.2021г. във връзка с изпълнение на договор от 03.12.2018г. за доставка на средноскоростен пътнически кораб за крайбрежно плаване с хибридно задвижване, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 01.10.2021г. до окончателното плащане.

С договор от 03.12.2018г. (л. 6-16 от делото на ОС – Бургас) ответникът Сдружение „Гларус Бургас“ възложил на ищеца „Стъклопласт Димов, Димова и С-ие“ СД да изработи и достави средноскоростен пътнически кораб (катамаран) за крайбрежно плаване с хибридно задвижване 4 съгласно оферта на възложителя и техническа спецификация, описани като приложения към договора) срещу възнаграждение от 574000 лева без ДДС (688800 лева с ДДС).

Възложителят СНЦ „Гларус - Бургас“ е бенефициент за получаване на безвъзмездна финансова помощ по СОП „Черноморски басейн 20142020“№ eMS BSB240. Сключването на договора от 03.12.2018г. е станало след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, но не по реда на ЗОП, а чрез публична покана по реда на ПМС № 160/01.07.2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Изпълнителят „Стъклопласт - Димов, Димова и Сие“ СД е бил избран по реда на чл. 50 – 53 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (в отменена редакция – съгл. изменения, обн. ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г.).

Отношенията между възложителя и финансиращия орган по европейската оперативна програма са извън предмета на настоящото дело.

В чл. 2, т.2 от договора е бил установен срок от 202 работни дни за изпълнение на възложената работа.

Съгл. чл. 4 възнаграждението е следвало да се плати на вноски – две по 45 % (дължими съответно при сключването на договора и най-рано след три месеца - срещу отчет за текущите разходи) и последна вноска от 10 % при окончателното предаване на изработеното.

Няма спор между страните, че плащанията били забавени поради временно спиране на изпълнението на финансиращата програма, свързано с пандемията от COVID-19.

Това наложило изменения на условията съгласно анекси от 25.09.2019 г. и 26.03.2020 г. (л. 58 и 59).

Така срокът за завършване на възложената работа бил продължен първоначално до 03.04.2020 г., а впоследствие – с времето на спиране на дейностите по финансирания проект (2 месеца).

С втория анекс, след констатации, че втората вноска (по фактура, представена през юли 2019 г.) била платена изцяло едва през февруари 2020г., 5 били изменени условията за окончателно разплащане: 70% от последната вноска трябвало да бъде заплатени при завършване на 80% от строителните работи, а остатъкът - при приемането на работата.

На работна среща от 07.10.2020 г. представители на страните постигнали съгласие за заплащане на допълнително вложени разходи в размер на 40000 лева без ДДС въз основа на технико-икономическа обосновка (виж протокола на л. 33 от делото на ОС - Бургас).

На 13.05.2021 г. страните подписали протокол за окомплектоването на плавателния съд (л. 25-30).

На 14.05.2021г. бил съставен окончателен приемо-предавателен протокол (л. 22), подписан без забележки.

На същата дата страните сключили споразумение - договор (л. 1720), според което възложителят се задължил да заплати на изпълнителя сумата от 40000 лева без ДДС (48000 лева с ДДС) за допълнително извършени дейности, свързани с увеличаване себестойността на катамарана.

В титулната част на споразумението страните са отбелязали, че съобразяват водената до момента кореспонденция за изпълнението на договора и са препратили към протокола от работната среща от 07.10.2020г., както и към: писмо на изпълнителя от 01.04.2021 г., отговор на възложителя от 02.04.2021г. (л. 56-57); първични и вторични счетоводни документи, визирани в същия отговор, които били изпратени от изпълнителя на 13.04.2021 г.

Според чл. 2 от споразумението сумата се дължи при условие, че възложителят е получил заверени преписи от: препоръки на проектанта, технико-икономическа обосновка и становище от МА ведно с одобрен технико-работен проект с отразени промени, както и първични и вторични счетоводни документи за вложените разходи, довели до увеличаване на себестойността на плавателния съд.

Съгласно чл. 3 плащането на допълнителното възнаграждение е трябвало да стане в 90-дневен срок от предаването на кораба в Пристанище Бургас ведно с окончателна декларация за съответствие, сертификат за качество и всички необходими документи за регистрация в ИА „МА“ Бургас.

6

Според изричния текст на чл. 6 задължението за плащане на допълнителното възнаграждение е „безусловно и неотменимо“. Превеждането на дължимата сума от 48000 лева (с вкл. ДДС) е трябвало да стане срещу представяне на проформа фактура.

Описаните в чл. 2 документи са предадени на възложителя съгласно двустранно подписан протокол от 14.05.2021 г. (л. 23-24).