Решение № 211 от 28.10.2025, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870100704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Б.Т.С.“ ,ЕИК:...., със седалище и адрес на управление –гр.С.

,бул.“В.Л.“ № 75,чрез пълномощника си адв.К.Р. е предявил срещу ответника Сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“, ЕИК:.....,със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.“И.“ № 2 иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК –за признаване за установено ,че ищецът е собственик на жилищна сграда –хижа „М.“ НОВА ,построена от сглобяеми елементи,използвана за столова ,кухня, спални помещения за настаняване на туристи ,на два етажа със застроена площ по АДС от 88 кв.м.,находяща се в местността „Връх М.“ в Рила планина ,Община С. , която сграда представляваща хижа „М.“ е заснета по кадастралната карта като две сгради с идентификатори ,както следва:сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г.,община С.,одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК,последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри ,засягащо сградата е от 21.09.2021 год.,с адрес по скица с.Г. ,Национален парк „Рила“,която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***,със застроена плащ по скица от 129 кв.м., на два етажа ,с предназначение –курортна туристическа сграда и сграда 1 с идентификатор № *** по КК и КР на с.Г. ,община С. ,одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК,последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри ,засягащо сградата е от 21.09.2021 год.,с адрес по скица с.Г. ,Национален парк „Рила“,която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ по скица от 42 кв.м., на един етаж ,с предназначение –курортна туристическа сграда.Иска се отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 78,том 5,рег.№ 9368,дело № 830 от 2021 год. на нотариус М.Х. с район на действие РС-С. .

В исковата молба се сочи ,че ищецът Б.Т.С. е надлежно регистрирано юридическо лице с нестопанска цел,първоначално вписано с решение от 31 август 1957 год. ,по фирмено дело № 7/1957 г. на Софийски народен съд и изменено в регистрацията с решение № 1 от 25.09.1991 год. по т.д. на Софийски градски съд.

Сочи се ,че на основание АДС № 6078 от 19 юли 1990 г. и АДС № 5576 от 2 ноември 1987 г., издадени от ОНС-град С. ищецът е собственик на описания по-горе порецесен имот.

Сочи се ,че с нотариален акт № 78,том 5,рег.№ 9368, дело № 830 от 2021 год. на нотариус М.Х. с район на действие РС-С. ,ответникът Сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“ ,е признат за собственик на процесния недвижим имот.

Сочи се ,че ответникът „Т.Д.Р.Т.“ е вписан с решение № 280 от 12 юни 1992 год. по фирмено дело № 1746 от 1992 год. на Софийски окръжен съд.

В исковата молба се излагат твърдения ,че ответникът неправилно е признат за собственик на процесния имот с нотариалния акт ,описан погоре.Твърди се ,че към момента на построяването на хижа „М.“ през 19791980 г. ,както и към момента на издаването на АДС ответникът не е съществувал в правния мир и не е могъл да бъде носител на права и задължения.Дружеството ответник е възникнало едва през 1992 година, след която дата не е осъществен юридически факт ,който да има за последствие възникване на вещни права върху процесната сграда.

Сочи се ,че правото на стопанисване и управление е било предоставено на Българския туристически съюз,който от своя страна е предоставил правото 2 на ползване на ответника с представените договори от 2003 и 2006 год.Така ответникът е бил държател на процесния имот за срока ,за който ищецът като собственик му е предоставил това право.Сочи се ,че договорът от 2006 год. е прекратен с предизвестие ,връчено на ответника на 02.04.2021год.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез пълномощника си адв.Вададжийска оспорва предявения иск .Твърди се в отговора ,че ответникът като сдружение с нестопанска цел ,учредено да осъществява дейност в обществена полза в областта на социалния туризъм и организираното планинарство притежава ,стопанисва и поддържа планински хижи ,заслони и туристическа спалня разположени в северния склон на Рила ,като се стреми във всяко време да бъдат отворени и в полза на планинските туристи и гости.

Сочи се ,че макар и в сегашния си вид сдружението ответник съществува от 1992 год.,когато е учредено ,е всеизвестно ,че сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“ е правоприемник и продължител на дейността на Туристическо дружество „Р.Т.-С., както и че основите на организацията са поставени през 1902 година ,когато дейни С.ци провеждат първите организирани планински преходи в северна Рила.Сочи се ,че постепенно в следващите години с труд и средства на членовете на туристическото дружество и на С.ски доброволци ,започва изграждане на малки клекови хижи ,които да бъдат от полза на туристите ,както и на планинските пастири.

В отговора на исковата молба се сочи ,че със създаването на Българския туристически съюз през 1957 година ,с постановление на Министерския съвет ,се централизира туристическото движение ,като всички туристически дружества стават част от държавното дружество Б.,но въпреки това туристическите дружества запазват своята правосубектност и автономност, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл.19 от Устава на Б. от 1957 год.,съгласно който туристическите дружества са юридически лица,не са били клонове ,отдели или друг вид организационни образувания на Б., а и към онзи момент са били самостоятелни субекти на правото –юридически лица.Съгласно чл.2 на същия член 19 се сочи ,че дружествата имали гарантирана самостоятелност и автономност при вземането на решения от местно значение –тоест притежавали са правоспособност и дееспособност.

Навеждат се доводи ,че макар туристическите дружества да са били 3 организационно част от /членове на/Б.,то те са разполагали с правосубектност и правоспособност ,бидейки самостоятелни юридически лица,функционирали са посредством сложна организационна структура, самостоятелна и независима за всяко едно дружество.В отговора се изтъква ,че Б. е създаден с цел да централизира туристическото движение в страната ,но при запазване на самостоятелността и автономността на отделните туристически дружества ,които не са заличени като правни субекти ,от името на които да действа единната структура на Българския туристически съюз,а напротив същите са продължили своето самостоятелно съществуване ,макар и обединени във вид на контролирано от държавата сдружение.Твърди се в отговора ,че собствеността ,която е била предоставена на Б. не била всеобща ,а се простирала единствено върху индивидуално определени обекти ,които са предавани в патримониума му от държавната власт през годините ,че собственост ищецът Б. притежавал единствено върху изчерпателно изброени туристически обекти ,възмездно прехвърлени му от държавата с два административни акта –постановление на Министерския съвет № 171 от 23.07.1957 год. и с решение на МС № 577 от 01.08.1996 год. и че в списъка към постановление от 1957 год. ,както и в приложение № 2 към решението от 1996 год. липсвало посочване на процесната хижа „М.“-нова.Така ответникът изтъква ,че хижата в нито един момент не е била собственост на Б. ,за щото не попадала изрично сред изброените обекти ,които са му предадени в собственост.

По отношение на правосубектността на ТД „Р.Т.-С.“ се твърди ,че основите на С.ското туристическо дружество са поставени през 1902 год.Покъсно ,след учредяването на Б. през 1957 год. ,дружеството е станало част от Б. ,но е запазило своята правосубектност ,правоспособност и дееспособност.През 1992 год. ответното дружество е регистрирано като сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“.Излага се ,че за всички туристи в северна Рила ,както и за жителите на Община С. е известно ,че през 1992 год. не се създава изцяло ново туристическо дружество ,а напротив съществуващото вече 90 години е пререгистрирано като сдружение ,съгласно действащото по това време законодателство и че сдружението продължава да стопанисва всички туристически обекти, които ТД „Р.Т.-С.“ е стопанисвало до този момент.

4

За това ,че сдружението е правоприемник на ТД „Р.Т.-С.“, ответникът се позовава и на посоченото в неговия устав,както и че изобщо по този въпрос не съществува дискусия сред обществеността.В тази връзка ответникът се позовава на приложеното към отговора удостоверение с изх.№ К188/27.06.2006 год. ,издадено от Б. и подписано от тогавашния председател на УС-К.П.с което се признава правоприемството между С.

„Т.Д.Р.Т.“ и ТД „Р.Т.“-С. и с този документ безспорно се установява по делото ,че ответникът е единствен и пълен правоприемник на съществувалото до 1992 год. С.ско туристическо дружество.

По отношение на собствеността на хижа „М.“ –нова в отговора ответното дружество позовавайки се на акт № 6078 за държавна собственост на недвижим имот от 1990 год., одобрен от ОНС-С., твърди ,че процесната хижа „М.“ –нова е новопостроена сграда със средства на Б.-туристическо дружество „Р.Т.“-С. и че сградата е предоставена за оперативно управление на същата организация и се твърди ,че от момента на предоставяне на сградата за оперативно управление на туристическото дружество до момента на учредяване на сдружението ответник ,дружеството е управлявало и поддържало процесния имот .Поддържа се в отговора на исковата молба ,че с учредяването на сдружението и преобразуването на държавното ТД „Р.Т.“-С. в С. „Т.Д.Р.Т.“ ,е настъпило правоприемство между двете юридически лица и че от този момент стопанисването на процесната хижа е продължило от ответника ,имотът е заприходен към сметката с дълготрайните материални активи на сдружението ответник и същото е започнало да заплаща дължимите данъци и такси ,като това положение продължава и до настоящия момент.

Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ и твърди ,че от момента на преобразуване ,имуществото става изключителна собственост на новообразуваното юридическо лице.

Твърди се ,че С. „Т.Д.Р.Т.“ е юридическо лице с нестопанска цел ,но с оглед разпоредбата на чл.2,ал.4 от

Закона за държавната собственост/ЗДС/,както и на съдебната практика / Решение № 619/06.06.2011 год. по гр.д.№ 1092/2009 год. на ВКС и други/ разпоредбата на чл.17а ЗППДОП8отм./ е приложима и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел ,от където следа извода ,че при преобразуване на държавна организация в юридическо лице с нестопанска цел ,последното придобива 5 собствеността върху цялото имущество, предоставено за управление и стопанисване на държавната организация ,от което според ответника следвало ,че същият е едноличен собственик на хижа „М.“ –нова.

Сочи се в отговора ,че в устава на Б. от 1990 год. ,приет на осмия извънреден конгрес на Б. ,състоял се на 25 и 26 август 1990 год. ,който е и първият устав на дружеството след неговата пререгистрация като сдружение с нестопанска цел /без участие на ЦС на БКП в управлението му/,в неговия чл.7 е посочено ,че туристическите дружества са собственици и стопани на материалната си база“ и от това следвало ,че обектите ,които са част от материалната база на едно туристическо дружество ,са негова изключителна собственост ,а не собственост на Б.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва действителността и релевантността на приложените към исковата молба договори от 2003 и 2006 год. за стопанисване и управление на туристически обекти.Съдържа се довод ,че договорите са лишени от юридическа стойност ,предвид ,че имуществото ,което се предоставя не е било собствено ,на лицето което го предоставя.Твърди се ,че както към онзи момент ,така и към настоящия момент собственик на процесната хижа е ответникът ,че Б. чрез свои органи не е държал или владял хижата ,за да я предоставя на когото и да е било и че от самото й построяване ,хижата се стопанисва от ТД „Р.Т.“-С. ,а от 1992 год. от С. „Т.Д.Р.Т.“ и през цялото време е била единствено в негово владение.