Решение № 3077 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10559/2022
- Вид
- Решение № 3077
- Подписан
- 04.07.2023
- В сила
- 03.08.2023
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3077 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330110559 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от В. Г. Л. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3186,26 лева, представляваща разликата между изплатеното обезщетение от 1319,74 лева и пълното дължимо от 4506 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на *** г. на пътя между гр. ** и с. **, обл. **, км. **, причинени виновно от делинквента Б. Я. Я., водач на лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, и сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.10.2017 г. – 19.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. на пътя между гр.
** и с. **, обл. **, км.**, при управление на лек автомобил марка и модел „**“, с рег. №**, лицето Б. Я. Я., при неправилно изпреварване е навлезнал в пътната лента, предназначена за насрещно движение, в резултат на което 1 настъпило ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил, от което настъпили имуществени вреди. Към датата на настъпване на събитието, Б. Я. управлявал посоченото МПС под въздействие на алкохол в кръвта от 1,61 промила на хиляда. За посоченото деяние била ангажирана наказателната отговорност на Б. Я., като била поставено Присъда № 51/15.02.2019 г. по НОХД № 8043/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като същият бил признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“. Навеждат се съображения, че към датата на настъпване на процесното ПТП, виновният водач – Б. Я., имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника. С оглед изложеното ищецът отправил застрахователна претенция до ответника за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, като на 09.02.2018 г. му била заплатена сумата в размер на 1319,74 лева. Посочва се, че действително претърпените вреди възлизали на сумата в размер на 4506 лева, което било установено с влязлата в сила присъда, като същите не били изплатени в пълен размер.
С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Бул Инс“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на МПС „**“, с рег. № **, към датата на ПТП. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП. Възразява се, че от представения към исковата молба препис от присъда не става ясно поради каква причина е настъпило процесното ПТП и чия е вината за неговото настъпване. В същия не фигурирали и имената на подсъдимия, както и процесното МПС. С оглед изложеното се оспорва и осъществен деликът от лицето Б. Я. досежно всички негови елементи. Възразява се и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото се твърди същият да се е движил с несъобразена скорост. Предявеният се оспорва и по размер, като се посочва, че сумата в размер на 3186,26 лева не отговаря на действително претърпените вреди. Възразява се, че ако се установи причинените увреждания да са над 3000 лева, то се касае за тотална щета на автомобила.Оспорва се и началният момент на претендираното обезщетение 2 за забава, доколкото ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 03.11.2017 г., като застрахователят дължи произнасяне в срок от три месеца от предявяване на претенцията.
Поради изложеното се претендира да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноски.
С Определение № 1395/02.02.2023 г., постановено по делото, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Б. Я. Я.. С посоченото определение е приет за съвместно разглеждане обратен иск от „Бул Инс“ АД срещу Б. Я. Я., в случай, че бъде уважен главния иск и бъде заплатена сумата по него третото лице – помагач да заплати на ответника сумата в размер на 3186,26 лева, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило на ** г. в отсечката между гр. ** и с. ** на км.
** ПТП, в качеството му на водач на лек автомобил марка и модел „**“, с рег.
№ **, след употреба на алкохол.
В исковата молба по обратния иск ответникът излага съображения, че на ** г. в района на с. **, обл. **, км. **, е реализирано ПТП с участието на МПС „**“, с рег. № **, собственост на Т. ., управлявано от Б. Я., и МПС „**“, с рег. № **, собственост на В. Л., управлявано от Г.Л.. Посочва се, че съобразно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ** г., съставен от органите на МВР, причините за настъпилото ПТП се дължат на вина и противоправно поведение на Б. Я., който губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за срещното движение и удря странично движещото се МПС марка и модел „**“, с рег. № **, с което му нанесъл материални щети.
Навеждат се доводи, че МПС марка и модел „**“, с рег. № **е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Бул Инс“ АД. С оглед изложеното собственикът на увреденото МПС завел щета при ответника, по която била изплатена сумата в размер на 1319,74 лева.
С исковата молба обаче, въз основа на която било образувано настоящото производство, същият твърдял, че му се дължи сума от още 3186,26 лева. С оглед изложеното, се претендира, ако се уважи главният иск, третото лице – помагач на страната на ответника да му заплати посочената сума, доколкото ПТП-то е причинено виновно от него, при управление на МПС под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата стойност. Предвид посоченото, същото дължало заплатената сума по претенцията на ищеца към ответника на 3 основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ.
С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба по обратния иск от третото лице – помагач на страната на ответника: Б. Я..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмо изх. № ** г. на ЗД „Бул Инс“ АД /л.
27/, се установява, че на **г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение /л.28/, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ. Такова е било заплатено в размер на 1319,74 лева, видно от банково удостоверение изх. № ** г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД /л. 7/.
Видно от приобщената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ рег. № ** /л. 106/ към** г. Б.
Я. Я. е имал сключена застраховка с ответното дружество.
По делото е приобщено НОХД № 8043/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. От материалите по същото се установява, че с Присъда № 51/15.02.2019 г., постановена по НОХД № 8043/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, третото лице – помагач Б. Я. Я. е признат за виновен за това, че на ** г. на път ** /гр. ** – с. **/, км. 4+500, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „**“, рег. № **, е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.
42, ал.2, т.2 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил „**“, с рег. № **, собственост на ищеца – В. Л., в размер на 4506 лева. С посочената присъда Б.
Я. Я. е признат за виновен и за това, че на ** г. на път ** /гр. ** – с. **/, км.
4+500, е управлявал на МПС– лек автомобил марка и модел „**“, рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно: 1,61 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза. Присъдата е влязла в законна сила на 06.03.2019 г.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:
4
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ:
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение.
В случая в производството по делото е представена застрахователна претенция от ** г., с която е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по която е заплатена сумата в размер на 1319,74 лева. Предявената искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил 5 имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.
Между страните не се спори, а и от изготвената справка от електронния регистър на Гаранционния фонд, се изяснява, че към датата на настъпване на процесното ПТП - ** г., по отношение на лек автомобил марка и модел „**“, с рег. № **, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.
Досежно обстоятелстата за виновното противоправно поведение на делинквента, възникналото увреждане и неговия размер и причинноследвената връзка между поведението на делинквента и причинените увреждания е поставена Присъда № 51/15.02.2019 г., постановена по НОХД № 8043/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. Съгласно чл.
Разпечатката съдържа 39 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1066da33-a1f7-44ce-8eb7-ad4b289408cf