Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 22.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2638/2023
Вид
Решение № 89
Подписан
22.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Весела Иванова Евстатиева, Миглена Руменова Маркова, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602638 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс. Г. Я. Д., чрез защитника му – адв.К.Е. срещу Присъда № 4/21.04.2023г. постановена по НОХД №127/2021г. по описа на Районен съд – Първомай, І–ви с.с.

С Присъда № 4/21.04.2023г. постановена по НОХД №127/2021г. по описа на Районен съд – Първомай, І–ви с.с., подсъдимият Г. Я. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, пр.1-во, вр. с чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на 2/две/ година лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години.

С присъдата е уважен предявения граждански иск в пълен размер и подсъдимият е осъден да заплати сумата от 6000лева ведно със законната лихва от датата на деликта - 15.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

1

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Д. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Първостепенният съд се е произнесъл с веществените доказателства, както следва: вещественото доказателство около 60 см. черен кабел с твърдо гумено покритие и метална сърцевина е постановено да се унищожи като вещ без стойност, а два оптични носителя CD-R с размери 700 МВ, марки Emtec и Maxell да останат по делото до изтичане на срока на съхранението им.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подс. Г. Я. Д., чрез защитника му адв. К. Е., в която се сочи, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения и че наложеното наказание е явно несправедливо, а гражданският иск е неоснователен и с прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение.

Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така постановената присъда, с която подс. Г. Я. Д. е признат за виновен и да постанови нова, с която да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение. С жалбата се прави и алтернативно искане въззивният съд да отмени изцяло постановената присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът и подсъдимият поддържат жалбата. Адв. Е. излага съображения, че съдебният акт е немотивиран, предвид не обсъждането на обстоятелството, че именно пострадалият е предизвикал скандала, не изясняване механизма на причиняване на телесното увреждане и неправилното ценене на показанията на пострадалия, за когото вещите лица са посочили, че страда от психично заболяване. Пледира се, че с оглед възникналия скандал е налице личен мотив, което изключва квалификацията деянието да е извършено по хулигански подбуди. Сочи се, че не са изложени съображения относно уважаване на размера на гражданския иск. Пледира се съдебният акт да се отмени и подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, доколкото телесното увреждане е причинено от пострадалия при нанасяне на удар с юмрук в главата на подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-Първомай, поради липса на мотиви към атакувания съдебен акт.

2

Подсъдимият Д. редовно призован за съдебното заседание се явява лично и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Пледира, че така наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и би постигнало целите на чл.36 от НК.

Навежда доводи, че правилно не са отчетени многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.

Частният обвинител и граждански ищец както и повереника му- адв.

Н.Б. редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Същите са депозирали молба, че желаят да се даде ход на делото, нямат доказателствени искания и молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Я. Д. е роден на ***г. в гр. Пловдив с ЕГН **********, б., български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, ***, с адрес: град П., област Пловдив, улица „***“ № ***.

На 15.08.2020г. около 02.30 часа пострадалият А. С. отишъл с велосипеда си на бензиностанция „Лукойл“ в град Първомай, обл. Пловдив.

Около 02:47 часа на бензиностанцията с лекия си автомобил марка „Пежо“, пристигнала свид.Р. Д.К., която била заедно с подс. Г. Д., който искал да си купи цигари. Свид. К. паркирала колата си близо до търговската част на 3 обекта, тъй като нямало да зарежда гориво и подсъдимият влязъл в магазина.

През това време свид. С. бил отвън и след като ги видял, отишъл при свид. Р.К., оставил мобилния си телефон на предния капак на колата й и започвал да се шегува с нея. Тя седяла на шофьорската седалка и мълчала, тъй като намирала приказките му за несвързани. След около пет минути подс.

Д. излязъл от обекта и видял пострадалия С. да се отдалечава от автомобила на свид. К. към масите за клиенти на бензиностанцията. Той разбрал от свид.К., че пострадалият й е говорил нещо несвързано и тръгнал след него.

Хванал изправеното му на стойка колело и го захвърлил встрани, след което отново влязъл в магазина. След 2-3 минути подсъдимият отишъл към пострадалия и двамата се спречкали, започнали да си нанасят удари, като лявата вежда на подс. Г. Д. се сцепила и от раната потекла кръв. В това време свид. Р.К. направила маневра, за да потегли, а свид. Г. Г. Г. – служител в бензиностанцията, който видял случващото се, излязъл от обекта и разтървал биещите се. Свид.К. слязла от автомобила си, за да успокои подсъдимия, който влязъл в колата и взел нож, но свид. Г. Г. го видял, спрял го, хванал го за ръката и му казал да се успокои. След това свид.Р.К. заедно с подсъдимия потеглили с колата и тя го закарала до дома му.

Междувременно в 2:56 часа свид.А. С. позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се, докато до него бил свид. Г. Г., който му казал адреса на бензиностанцията.

Сигналът бил предаден на Оперативния дежурен в РУ на МВР Първомай, който съобщил на оператора на ЕЕН, че ще изпрати екип за проверка.

Преди пристигането на служителите на МВР малко след 03:00 часа подс. Г. Д. се върнал на бензиностанцията с неустановен по делото автомобил.

Държал в ръцете си черен кабел с твърдо гумено покритие и метална сърцевина дълъг около 60 см, с който се насочил към свид. А. С. с думите:

„Сега ми ела!“. Свид. Г. Г., който също бил отвън на обекта се обърнал към него и му казал: „Г., спри се, недей!“, но подсъдимият започнал да налага пострадалия с кабела и му нанесъл няколко удара, докато служителят на бензиностанцията успял да го спре, като междувременно натиснал паник бутона в униформата си.

По време на нападението от главата на свид.С. потекла кръв, като при 4 опитите му да се предпази с дясната си ръка от ударите получил счупване на средната фаланга на 3-и пръст и на крайната фаланга на 4-и пръст. След нападението подсъдимият си тръгнал от търговския обект, като взел кабела със себе си, а пострадалият отново телефонирал на спешен номер 112 и съобщил, че нападателят му е дошъл отново с джип и го удрял с палка.

Малко след това на местопроизшествието пристигнали служители на дружеството, осъществяващо сигнално-охранителна дейност на бензиностанцията, а след тях и служители на МВР с патрулен автомобил от РУ на МВР -Първомай. Същата сутрин свид. А. С. бил прегледан на място на бензиностанцията от екип на Спешна медицинска помощ, а по- късно прегледан и изследван в медицински заведения. На 17.08.2020г. пострадалият бил освидетелстван в Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД – Пловдив.

Подсъдимият бил установен от органите на реда на 15.08.2020 година, на които доброволно предал – 60см. кабел с твърдо гумено покритие- черно на цвят с метална сърцевина.

Първостепенният съд е приел заключението на назначената в хода на досъдебното производство - Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 316/ 2020 г. според чието заключение при инцидента на 15.08.2020г. подс. Г. Я. Д. е получил кръвонасядане и разкъсно-контузна рана (аркада) на лицето, които травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време и начин, съобщени в материалите по делото – от удар с юмрук, като уврежданията са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, Вещото лице е посочило, че възстановителния период е около 2 - 3 седмици.

Прието е и заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 315/2020 година, съгласно което на 15.08.2020г. пострадалия А. С.

С. е получил контузия и разкъсно-контузна рана на главата; хематом около дясната очница; съмнение за счупване на дясната скулна кост и горната челюст вдясно, хемосинус; счупване на вътрешната орбитална стена вдясно, хемосинус; кръвонасядания на лицето; счупване на средната фаланга на 3-и пръст и на крайната фаланга на 4-и пръст на дясната ръка; счупване на близката фаланга на 5-и пръст на левия крак; контузия на лявата подбедрица и левия лакът; съмнение за счупване в областта на крайната фаланга на 4-ти 5 пръст върховно; съмнение за неразместено счупване на близката фаланга на 5-и пръст на дясното ходило; кръвонасядания на дясната мишница, 2-ри и 5ти пръсти на левия крак; охлузване на лявото коляно. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в материалите по делото – побой с юмруци и парче кабел.

Прието е, че счупването на костите на средната фаланга на 3-и пръст и на крайната фаланга на 4-и пръст на дясната ръка е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни по смисъла на чл. 129 от НК, като възстановяването трае около 2 месеца.

Счупването на горната челюст вдясно, диагностицирано от лицево челюстен хирург със съмнение, не е потвърдено впоследствие. Посочено е, че това увреждане се лекува в стационарни условия, а в досъдебното производство няма данни за такова лечение, поради което не е възможно да се възприеме като установено увреждане. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Първостепенният съд е приел и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 3/2021г. съгласно което не може да се приеме, че при инцидента на 15.08.2020г. свид.А. С. С. е получил счупване на горната челюст, доколкото счупването на горната челюст е диагностицирано от лицево-челюстния хирург със съмнение, същата не е описана в компютърната томография и не е проведено лечение, при което е можело със сигурност да се приеме или отхвърли съмнението за счупване на горната челюст. Вещото лице е посочило, че травмата в лицето и свързаните с това субективни оплаквания и клинични находки могат да се обяснят с контузия в тази област.