Решение № 228 от 15.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Перник, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200455 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-1158-003378, издадено на 10.10.2025 г. от Началник група към ОДМВР Перник при сектор „Пътна полиция“, с което на С. П. Н. с ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро (100 лева) за административно нарушение на чл. 137А, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на компетентност на наказващия орган и недоказаност на вмененото нарушение. Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като нарушението е извършено на територията на гр. Радомир, както и че компетентен да разгледа жалбата е Районен съд – Радомир. Излагат се и съображения, че липсва преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, с което е нарушено правото му на защита.

В съдебно заседание се поддържат и възражения относно непълно и неточно описание на фактическата обстановка в НП, както и че не са представени доказателства относно правомощията на проверяващите служители да осъществяват контролна дейност на територията на гр. Радомир.

1

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание.

Районен съд-гр. Перник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 24.09.2025 г. около 11:07 ч. жалбоподателят се движел в гр. Радомир по ул. „Райко Даскалов“ с посока на движение от ул. „Иван Вазов“ към ул.

„Райко Даскалов“, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № КН 4319 ВХ. Полицейските служители – свидетелите И. и К., които се намирали в служебен автомобил, възприели, че водачът управлява МПС-то без поставен обезопасителен колан. При извършената проверка служителите на МВР приели за установено, че Н. е извършил нарушение на ЗДвП, поради което свид. И. съставил АУАН серия GA № 3422011/24.09.2025 г., в който било описано, че водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. В АУАН са описани и в времето, мястото, данните за нарушителя и управляваното МПС.

С АУАН е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен и връчен на нарушителя на същата дата, като в графата за обяснения и възражения е отбелязано, че няма възражения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации и правната квалификация на нарушението, описано в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно - писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на разпитаните свидетели С. М. и С. К..

Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно липсата на компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. В случая АУАН е съставен от С. М.

2

И. – младши инспектор/командир на отделение към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник. От приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че служителите на звената, осъществяващи охранителна дейност при ОДМВР и районните управления, както и командирите на отделения, са оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения. Следователно АУАН е съставен от материално и функционално компетентно длъжностно лице.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Видно от приложената министърска заповед, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Процесното НП е издадено именно от Началник група към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, поради което същото е постановено от надлежно овластен административнонаказващ орган.

Неоснователни са и доводите за липса на териториална компетентност.

Нарушението е извършено на територията на гр. Радомир, който се намира в административните граници на област Перник и попада в обслужвания район на ОДМВР – Перник. Областната дирекция на МВР осъществява правомощията си на територията на цялата област, включително в община Радомир и съответното районно управление. Законът и приложената заповед не съдържат ограничение служителите на ОДМВР – Перник или сектор „Пътна полиция“ да упражняват правомощия единствено на територията на гр. Перник. Поради това не е било необходимо изрично командироване на полицейските служители за осъществяване на контролна дейност в гр.

Радомир.

Ето защо съдът приема, че както АУАН, така и процесното наказателно постановление са издадени от материално, функционално и териториално компетентни органи.

Следва да се отбележи и че макар съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, разглеждането на делото от Районен съд – Перник не представлява съществено процесуално нарушение. Районен съд – Перник е съд от същата степен като Районен съд – Радомир и разполага с правораздавателна компетентност да разглежда административнонаказателни дела по реда на ЗАНН. Допуснатото отклонение от правилата за местна подсъдност не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, нито до невъзможност за събиране и проверка на доказателствата. Жалбоподателят е бил редовно призован, участвал е чрез процесуален представител, ангажирал е 3 доводи и възражения, както и е упражнил в пълен обем процесуалните си права.

Съдът не констатира и допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно ясно, пълно и конкретно както в АУАН, така и в НП, позволявайки на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя за неточно описание на нарушението.

На жалбоподателя е вменено нарушение на нормата на чл. 137A, ал. 1 от ЗДвП, която норма задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на чл. 137 А от ЗДвП са предвидени изключения, при които е допустимо да не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.

Бременните жени; 2/ лицата, чието физическо съС.ие не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателен апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди и т.н. В настоящият случай, жалбоподателят не навежда доводи за наличие на предвидените в разпоредбата на чл. 137 А, ал. 2 от ЗДвП изключения за поставянето на обезопасителен колан.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил виновно вмененото му с процесните АУАН и НП административно нарушение.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. и С. К., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимнодопълващи се, се установява, че на процесната дата двамата полицейски служители се намирали в служебен автомобил в гр. Радомир, когато възприели визуално, че жалбоподателят управлява процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан. Свидетелите са категорични, че водачът и пътникът до него били без поставени колани, като нарушението било възприето от близко разС.ие при движението на автомобила към кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Райко Даскалов“. Въз основа на непосредствените си възприятия полицейските служители спрели автомобила и извършили проверка, след което бил съставен процесният АУАН.

В хода на делото не се представиха или събраха доказателства разколебаващи обвинителната теза или противоречащи на заявеното от свидетелите.

При така установеното нарушение, АНО правилно е приложил и материалния закон по отношение размера на наложеното наказание.

Актуалната към датата на нарушението норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП посочва, че водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска се наказва с глоба 100 лв., която е 4 фиксирана и не подлежи на ревизиране. В случая наложеното административно наказание е изцяло съобразено с предвиденото такова в административно-наказателната разпоредба.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя относно неприложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за да бъде едно административно нарушение квалифицирано като маловажен случай, следва конкретното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, да разкрива пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се извършва въз основа на конкретните факти по делото и характера на нарушението.

В настоящия случай процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Напротив, задължението за използване на обезопасителен колан е въведено с оглед опазване живота и здравето както на водача, така и на останалите участници в движението, като неизпълнението му създава реален риск от настъпване на тежки телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие.

Нарушението е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици.

Поради това липсата на настъпили вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на случая. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която нарушенията, свързани с неизползване на обезопасителен колан, по правило не разкриват по-ниска степен на обществена опасност, доколкото засягат обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата.

По делото не се установиха и други изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо съдът приема, че административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна.

С оглед гореизложеното наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-1158-003378, издадено на 10.10.2025 г. от Началник група към ОДМВР Перник при сектор 5