Решение № 878 от 10.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100501463 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. И. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2037/26.05.2026 год., постановено по гр. дело № 20263110101078 по описа на РС-Варна за 2026 год., с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК 103061301, със седалище гр. Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 1/30.01.2026 год., на изпълнителния директор на дружеството уволнение на ищцата за незаконно и за отмяната му; за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, отдел „Безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана“ в ответното дружество и за осъждането на ответника да й заплати сумата от 7338, 96 евро - обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението – 30.01.2026 – 30.07.2026 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на делото – 11.02.2026 год. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е непарвилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и 1 необосновано. Оспорен е изводът на съда, че посочването в заповедта за уволнение на конкретния договор за управление и нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ е достатъчно от гледна точка на изискването за нейната мотивираност.

Въззивничката счита, че в случая заповедта за уволнение не съдържа данни относно конкретния договор за управление, не съдържа данни относно поставените задачи, не съдържа и обстотятелства, от които да е видно, че са налице всички материално правни предпоставки за законосъобразното упражняване от страна на работодателя на правото му на уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от ГПК. Счита, че липсата на изброените фактически основания в заповедта за уволнение препятства работникът (в случая – въззивницата) да провери дали действително е налице нов договор за управление, дали този договор е сключен с компетентен орган и дали заеманата от него длъжност попада в обхвата на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице договор за управление по смисъла, вложен в нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ и изяснен от съдебната практика, доколкото в представения по делото договор от 01.10.2025 год. за възлагане на управление сключен между „Пристанище Варна“ ЕАД и член на СД на дружеството И.Г. липсва уговорено постигането на конкретна бизнес цел, респ. липсва поето задължение за изпълнение на конкретна бизнес задача, чието изпълнение да е обвързано с възнаграждението на новия изпълнителен директор на дружеството, поради което и позоваването на концепцията за развитието на „Пристанище Варна“ ЕАД за периода 2025 – 2028 год., предложена от последния, е бланкетно, поради което счита, че в случая липсва съществен елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, а изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е незаконосъобразен.

Неправилен е и изводът на районния съд, че въззивницата е била част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.

Жалбоподателката счита, че към датата на уволнението й не е била част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Излага, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо единствено спрямо ръководителите, от които пряко зависи постигането на стопански резултати от предприятието и на заложените цели, а не и спрямо всеки служител с ръководни функции.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ да бъдат уважени, ведно присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си, въззиваемото дружество – чрез процесуален 2 редставител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кт, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата си молба ищцата Ц. И. К. от гр. Варна е навела следните твърдения:

Работила е по трудово правоотношение с ответника „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК 103061301, със седалище гр. Варна въз основа на сключен трудов договор от 25.03.2015 год. и допълнително споразумение от 19.02.2019 год. на длъжността „Ръководител, отдел „Безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана“.

С решение по протокол № 1/02.10.2025 год. Съветът на директорите на „Пристанище Варна“ ЕАД, с ЕИК 103061301, със седалище гр. Варна, организацията и ръководството на дружеството са възложени на Изпълнителния директор И.Г., като в съответствие с устава на дружеството е възложено на Председателя на Съвета на директорите да сключи договор за възлагане на управлението на „Пристанище Варна“ ЕАД с И.Г..

Със Заповед № 1/30.01.2026г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на Договор № ВД47/01.10.2025г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала между Министъра на транспорта и съобщенията и И.С.Г., по силата на който му е възложено управлението на „Пристанище Варна“ ЕАД и изпълнението на стопанските задачи, залегнали в представената пред принципала писмена концепция за развитието на дружеството, както и сключване на договор от 01.10.2025г. за възлагане управление с изпълнителен член, с който е възложено изпълнението на описаните в горния договор задачи. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, като излага следните възражения и доводи:

На първо място счита, че не е налице договор за управление по смисъла, вложен в нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ и изяснен от съдебната практика, тъй като в представения по делото договор от 02.10.2025 год. за възлагане на управлението, сключен между „Пристанище Варна“ ЕАД и члена на Съвета на директорите на дружеството И.Г. липсва уговорено постигане на конкретна бизнес цел, респ. липсва поето задължение за изпълнение на конкретна бизнес задача, чието изпълнение да е обвързано с възнаграждението на новия изпълнителен директор на дружеството.

На следващо място твърди, че към датата на уволнението й не е била част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което и уволнението й на това основание е незаконно. Излага, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо единствено спрямо ръководителите, от които пряко зависи постигането на стопански резултати от предприятието и на заложените цели, а не и спрямо всеки служител с ръководни функции. Навежда, че отдел „Безопасност и здраве при 3 работа и противопожарна охрана“, който е ръководила, е част от административната структура на дружеството и има изцяло субсидиарно значение, което по никакъв начин не е свързано с дейността на търговското дружество или резултатите от нея. Отделът няма самостоятелна стопанска дейност и не формира приходи, не участва в процеса на вземане на управленски решения, не влияе върху търговската политика. Твърди, че функциите на отдела имат изцяло обслужващ, контролен и спомагателен характер, като дейността му е нормативно обусловена и задължителна по силата на КТ, ЗЗБУТ и други подзаконови актове. Допълнителен аргумуент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че според длъжностната й характеристика длъжността е оперативно подчинена на „Директор, направление експлоатация“.

Твърди на следващо място, че е член на управителния съвет на синдиката, поради което и съобразно разпоредбите на ЗЗБУТ счита, че преди уволнението й е следвало да бъде изискано съгласие на синдиката с оглед заеманата от нея длъжност, каквото съгласие в случая липсва.

Излага още, че заповедта за уволнението й е немотивирана; в заповедта формално е посочен договор за възлагане на управление на предприятието, но липсват каквито и да е мотиви или описание на стопанските задачи, което препятства възможността й да прецени с какво заеманата от нея длъжност би могла да допринесе за изпълнението на бизнес програмата.

Поради изложеното счита, че уволнението й е незаконно.

Твърди още, че в резултат на незаконното уволнение е останала без работа.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) За признаването на уволнението на ищцата Ц. И. К., извършено със Заповед № 1/30.01.2026 год., на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, за незаконно и за отмяната му; 2) За възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, отдел „Безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана“ в „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна и 3) за осъждането на ответника „Пристанище Варна“ ЕАД да й заплати сумата от 7338, 96 евро – обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението – 30.01.2026 – 30.07.2026 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на делото – 11.02.2026 год. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищцата, чрез представител, поддържа предявените искове и настоява да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, поддържан в съдебно заседание, ответникът „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „Ръководител, отдел „Безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана“ в ответното дружество, както и че със Заповед № 4

1/30.01.2026 год., на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, със седалище гр. Варна, трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Оспорва наведените от ищцата вързаржения и доводи за незаконност на уволнението. Навежда, че по решение на Съвета на директорите И.Г. е определен за изпълнителен директор на дружеството и на същия с цитираните в исковата молба два договора е възложено управлението на „Пристанище Варна” ЕАД. Оспорва твърдението, че не е налице уговорено постигането на конкретна бизнес задача в договора за възлагане на управление; твърди, че в чл. 6 от договора за възлагане на управлението с изпълнителен член (изпълнителен директор) на съвета на директорите на „Пристанище Варна“ ЕАД, сключен между СД на „Пристанище Варна“ ЕАД и изпълнителния директор И.Г., изрично е вменено в задължение на последния да организира изпълнението на одобрената от едноличния собственик на капитала бизнес програма, както и целите и мерките, посочени в договор № ВД 47/01.10.2025г. за възлагане управлението на дружеството. Определянето на възнаграждението е уговорено в Раздел IV, чл. 21-27 от договора, като се сочи, че начинът му на изчисляване е нормативно определен в Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му. Конкретни задължения са поети и с клаузите на договор № ВД-47/01.10.2025г. – чл. 1, чл.

4, т. 1, 4, 15. Счита, че наличието на бизнес цели в договора за управление не влияе на законността на уволнението, тъй като те са от значение единствено за отношенията между страните по договора за управление. Сочи на следващо място, че тригодишната концепция за развитието на предприятието е неразделна част от договора за възлагане на управлението. Твърди също, че ищцата, в качеството си на ръководител отдел „Безопасност и здраве при работа и противопожарна охрана“, е служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, доколкото съобразно длъжностната характеристика й е възложено организиране и координиране дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; контролира от името на работодателя спазването на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнение на задълженията на работниците; организира и участва в разработването на вътрешната нормативна база, с оглед осигуряване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд; организира и участва в подготовката и изготвянето на оценки и становища, относно съответствието с изискванията за безопасност и здраве при работа на проекти и при въвеждането в експлоатация на обекти, производства, технологии, работно оборудване и работни места; организира съвместно с комитета по условия на труд обсъждане и анализ на трудовия травматизъм, професионалната заболеваемост, промени в технологията и организацията на труда по работни места, с цел опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите; контролира спазването на вътрешния ред и работното време от подчинените му инспектори, като по негова преценка при неспазване на работното време, трудовата дисциплина, употреба на алкохол и други упойващи средства ги отстранява от работното място. Счита, че описаните задължения съгласно длъжностната характеристика за длъжността, имат пряко отношение към постигане на 5 бизнес целите на управлението на дружеството, тъй като ефективното ръководство на отдела е от значение за разходната страна на предприятието, условията на труд и превенцията на инциденти. Навежда, че за за преценката дали еднао длъжност е ръководна или не, е от значение не на кого е подчинена, а дали е възложено организация, ръководство и контрол над определени процеси, звена или сектори в дружеството или на отделни служители, като в случая на подчинение на ищцата си били инспектори БЗП и ППО и експерти околна среда. Излага още, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не е предпоставено от изискване за взимане на разрешение от синдикални организации. Твърди, че заповедта съдържа ясни и конкретни обстоятелства, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.