Решение № 144 от 25.10.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Първомай, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100443 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Ж. С. Г. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 ЗПК за установяване, че Договор за кредит с номер *** от *** г. е недействителен. Ако бъде отхвърлен главният иск, при условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за установяване нищожността на клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит с номер *** от *** г., както и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 7.

Ищцата Ж. С. Г. твърди, че сключила с ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД Договор за кредит с номер *** от *** г., съгласно който ответникът й предоставил в заем сумата от 2000 лв. В договора бил посочен ГПР от 49,20 % и годишен лихвен % от 39,26 %. Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора ищцата следвало да върне сумата от 5762,70 лв., като в тази сума се включвали и следните такси, предвидени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2: такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1233,90 лв. и такса за експресно обслужване по кредита в размер на 1850,76 лв. Посочено е, че ищцата заплатила до подаването на исковата молба сумата от 641,15 лв. Счита се, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор за кредит бил изцяло недействителен на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1 33Д, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК поради неправилно посочване в последния на ГПР. В тази връзка изразява становище, че посочените по-горе такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване. Следователно можело да се направи извод за неправилно определяне на ГПР поради непосочването в договора на всички компоненти, които го формират.

1

Поддържа, че неточното отразяване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнявало на непосочен ГПР, като това влечало нищожност на целия договор.

Налице било и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като нито в договора, нито в ОУ имало посочен лихвен процент на ден. Определени били лихвени проценти, но те били на годишна база, като за нито един от тях не бил посочен лихвен процент на ден. В тази връзка разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК изрично предвиждала при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора да е записан лихвеният процент на ден. На следващо място договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поради липсата на информация относно условията за усвояването му. Условията били посочени бланкетно, като не било отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин (в брой или по банков път).

В случай че съдът отхвърли иска за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, при условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени искове за установяване нищожността на клаузите на чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 и чл. 5, ал. 7 от договора за потребителски кредит.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не могъл да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът бил подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси за бързо разглеждане на искането и за експресно обслужване представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите. Поради това намира, че е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Също така счита, че уговореният в клаузата на чл. 5, ал. 7 размер на възнаградителната лихва от 39,26 % противоречи на добрите нрави. В правната доктрина и съдебната практика се приемало, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 33Д е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В тази връзка счита, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. В настоящия случай уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал повече от три пъти законната лихва. Поради това намира, че клаузата на чл. 5, ал. 7 от договора накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави, като била и в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции. Счита, че с клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора не се накърнявали добрите нрави. Също така се оспорва твърдението, че 2 предлаганите от кредитора доброволни действия представлявали скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикалял законът. Изразява становище, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено, тъй като бил посочен годишният процент на разходите (ГПР). Намира, че възражението на ищеца, че този процент не отговарял на действителния и не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Посочените допълнителни действия не се калкулирали в ГПР, защото не съставлявали общ разход по кредита. Те не били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, т. е. договорът за кредит могъл да се сключи и без тях. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на *** г. между страните е бил сключен Договор за кредит с номер ***, по силата на който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца кредит в размер на 2000 лв., като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено, на 18 месечни вноски от по 148,78 лв. всяка, в срок до 20.06.2024 г., или общо 2678,04 лв.

Посочен е годишен лихвен % в размер на 39,26 % и годишен процент на разходите в размер на 49,20 %. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора заемателят дължи заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1233,90 лв., а клаузата на чл. 10, ал. 2 предвижда, че следва да заплати и сумата от 1850,76 лв. за експресно обслужване на кредита. Според т. 7.3 от ОУ при ползване на възможността за бързо разглеждане искането за кредит се разглеждало от кредитора в срок до 2 часа в рамките на работното време, считано от момента на постъпването му. В случаите, когато искането за кредит постъпи извън работното време, в неработен ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Клаузата на т. 7.4 от ОУ предвижда, че при заплащане на сума за експресно обслужване кредитополучателят се ползвал с предимство да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти. За целта кредиторът осигурявал възможност кредитополучателят да осъществява контакт с него на специален безплатен телефон.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Тъй като ищцата и ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), 3 изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посоченият ГПР обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да заплаща такси за бързо разглеждане и експресно обслужване, при което като краен резултат следва да заплати на кредитора сума в общ размер от 5762,70 лв., неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Тези такси представляват допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Дори и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 2000 лв., при лихва в размер на 678,04 лв. за целия срок на договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената възнаградителна лихва, то общата дължима от потребителя сума по договора заедно с таксите не съответства на годишния процент на разходите от 49,20 %. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.