Решение № 249 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100102618 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г.( дата на настъпване на инцидента) до окончателното изплащане и обезщетение в размер на 3 444 лв. за имуществени вреди на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане, възникнали в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да обезопаси и поддържа в изправност участъците от пътя на основание §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл. 167 от ЗДвП във вр. с чл.3 и чл. 31 от ЗП.

ИЩЦАТА – С. Б. П., ЕГН:**********, твърди, че на 15.12.2021 г. в гр. София, вървейки по левия тротоар на ул. „Лилия“ с посока на движение от ул. „Извора“ към ул. „Вечерница“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Вечерница“ попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсваща част от тротоара, с дълбочина от около 20 см. Сочи, че събитието е настъпило в светлата част на деня и пред множество свидетели.

Поддържа, че в резултат от падането са й причинени значителни физически и емоционални страдания, тъй като получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дисталната част на тибията на левия крак. Тази травма изисквала да бъде приета в болница, да претърпи операция, както и продължително време да се лекува в домашни условия. Била обездвижена и имала нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности, като изпитвала и силни болки. Навежда, че при настъпване на инцидента е изпитала уплах, при което била накърнена здравината на съня й, станала раздразнителна и тревожна. Освен това към момента имала белег от голямата и сложна операция, която й е проведена, който постоянно и напомнял за ужасното събитие и последващите болезнени процедури по възстановяването 1 й. Намира, че процесното събитие се дължи на противоправно поведение на служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да поддържат тротоара в изправно състояние, което да позволява безопасното му използване по предназначение, поради което претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 15.12.2021 г. до окончателното изплащане. Сочи, че във връзка с лечението си е реализирала и значителни разходи в размер на 3 444 лв., като намира, че е налице основание те да й бъдат възстановени от ответника при условията на чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски за производството, включително в полза на представляващия я адвокат на основание чл. 38 ЗА.

ОТВЕТНИКЪТ- СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представляван кмета на Столична община чрез юрк. З., оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на негови служители, като заявява, че процесният тротоар се поддържа в изправно и безопасно състояние, предвид което намира, че от страна на ищеца не са събрани доказателства, от които да може да се направи обосновано заключение, че твърдените от него травми са настъпили по описания в исковата молба начин. Оспорва и възникването, вида и характера на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и проявено от негови служители противоправно поведение. Евентуално оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално същите да не се уважават в пълен размер. Претендира разноски за производството.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че ищцата С. П. е получила на 15 12 2021 г следните травматични увреждания : закрито счупване на долния край на лявата голямопищялна кост; закрито счупване на долния край на лявата малкопишцялна кост. Вещото лице сочи, че с оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищцата може да се приеме, че е получена при стъпване „на криво,, при неравности на терена, когато е налице форсирано движение на ходилото, което се извива навътре. Получава се външна нестабилност и изместване на глезенната става, счупва се долния край на малкопищялната кост. Поради продължаване действието на силите се счупва долният край на голямопищялната кост. Проведено е следното лечение : болнично - от 25 12 2021 г до 31 12 2021 г - 6 дни; домашно амбулаторно - от 31 12 2021 г до около 6 месеца. По време на болничното лечение е оперирана - на 26 12 221 г - открито наместване и фиксация на двете кости на лявата 2 подбедрица с метални пластини и винтове. По време на домашно - амбулаторното лечение е ходила на превръзки и провеждала раздвижване на крака. Проведеното лечение е извършено според Правилата за добрата медицинска практика от Закона за здравето в Република България. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 3 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до края на първата година от ПТП. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, възрастта й, давността на получаването им и вида на проведеното лечение, може да се приеме, че тя ще изпитва болки в крака до около 3 години от ПТП. Няма приложена медицинска документация в делото как е протекъл и колко е продължил лечебният и възстановителният периоди при ищцата. Затова вещото лице приема обичайния за този вид увреди - около 8 месеца.

Относно дали са налице остатъчни последици при ищцата в резултат на получените травматични увреждания вещото лице не може да отговори, тъй като ищцата не се е явила за личен преглед, а също така няма медицинска документация за състоянието й понастоящем.

Представена с ИМ е фактура № 7000041503 от 29.12.2021 г. за проведено лечение на ищцата по процесния инцидент.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят Л.Т.К. твърди, че знае за случая, в който пострадала ищцата. Познава тази възрастна жена. Запознал се с нея по неприятни обстоятелства. В средата на месец декември 2021 г. имал ангажимент в район Италиански лицей в Горна баня. Вървял по тротоара на улица „Лилия“, пред него вървели две възрастни жени. Едната жена попаднала в дупка и извикала от болка. Улицата е била асфалтирана. Като паднала се държала в долната част на левия крак, явно там имала проблем. Нямало никакво обезопасяване на тази дупка. Не може да каже дали е могла да избегне това препятствие. Времето било мъгливо, зимно време.

Няма спомен дали е валяло дъжд.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са основателни.

Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа 3 на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.

По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически основания на претенцията й.

По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл.

48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържавено напътищата. В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесната улица, разположен на негова територия, като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. Л.Т.К., които съдът кредитира като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че процесната улица била с дупка. Т.е. безспорно и категорично се установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника задължение за ремонт и поддръжка на пътищата.

На следващо място, от показанията на св. Л.Т.К., категорично се установява причинноследствената връзка между неизпълнението на задълженията от служителите на ответника за поддръжка на улицата и причинените на ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от падането на ищцата в процесната улица с неподдържана и увредена настилка. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл.

48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на процесната улица. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан механизъм на падането.

Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че падането на ищцата е резултат от увредена настилка на улицата. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото са безспорно установени следните елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 4848, т.

2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези задължения от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като законовата презумпция не е 4 опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест.

Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на нормативно възложените задължения от служителите на ответника и падането на ищцата и причинените й в резултат на това падане вреди.

По отношение на вредите, за които е доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място, съдът приема, че това са причинените на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от полученото в резултат на падането. Причинно-следствената връзка между инцидента и счупваията на ищцата е доказана с показанията на Л.Т.К. и приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в представените по делото медицински документи, също неоспорени от ответника, се съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на ищцата.