Решение № 11881 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11881 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110168757 по описа за 2024 година

Ищецът Р. А. Г., ЕГН ********** и адрес гр. Плевен, ., е предявил срещу „Б...“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 488.96 лева, представляваща обезщетение на основание чл.7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет ...... по направление София-Зарзис (Джерба) от 25.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47567/24 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата молба сключен договор с ответника за въздушен превоз и закъснение на полета по причина в рамките на компетентността на превозвача за отстраняването й, което ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение на пътниците. Конкретно се сочи, че ищецът имал закупен билет за полет ...... на 25.05.2024 г. по направление София-Зарзис, който бил осъществен с над 3 часа закъснение, като съответно било забавено пристигането на ищеца в крайната дестинация с над 3 часа.

Въпреки отправената покана, ответникът не извършил плащане на дължимото обезщетение.

Ищецът моли да се признае дължимостта на вземането му срещу ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не отрича, че ищецът е бил част от пасажерите на процесния полет, както и че полетът е закъснял с повече от три часа. Твърди наличието на изключващо отговорността му обстоятелство - спукване на стъкло на пилотската кабина поради външни причини, което е препятствало извършването на полета с планирания самолет и изпълнението му с друг самолет. Излага съображения, че това е извънредно обстоятелство, касаещо сигурността на 1 полета, което е неочаквано за превозвача и изпълнява като такова всички изисквания за квалифицирането му като освобождаващо го отговорност. Твърди и липса на предпоставки за възникване правото на обезщетение поради неявяване на пътника 45 минути преди часа на излитане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Р.

А. Г. е била част от пасажерите на процесния полет ...... по направление София-Зарзис (Джерба) от 25.05.2024 г., разстоянието между които е до 1500 км., и че полетът е закъснял и самолетът е кацнал с повече от три часа закъснение.

С оглед сключения между страните договор за въздушен превоз между летища, едното от които е на територията на държава-членка на ЕС, приложение намира Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно § 1, б. "а", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети до 1500 километра. Съгласно чл. 5, §3, опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако пътникът е бил уведомен /при посочените условия/ или ако превозвачът може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

По делото са представени рапорт, справка от система за полети и списък със стандартни кодове на закъснения. Според рапорта, полет ...... е бил преместен за изпълнение с друг самолет поради технически проблем с първия самолет, по който техниците започнали работа, но се оказало, че ще навлязат в тричасовото закъснение и се наложила смяна на самолета. Екипажите били уведомени и осигурен нов самолет, но се наложили ново чекиране, смяна на гейт и сваляне от самолета на обучаема, което отнело още време. В справката за полета е посочен код 41 – дефект на въздухоплавателното средство.

Спорът по делото се съсредоточава до въпроса налице ли са обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо възражение за наличието на извънредни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата следва да се тълкува стриктно.

В доказателствена тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да 2 докаже пълно и главно както наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети.

Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и примерно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.

Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Съобразно даденото задължително тълкуване от Съда на Европейските общности с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, когато закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач, последният не дължи обезщетение по чл. 7 от Регламента.

В Решение по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane, се сочи, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития (имайки предвид посочените в параграф 14 от Регламента) представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване и биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход /така и решение по дело С 294/10 Eglitis и Ratnieks/.

След като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. В този смисъл превозвачът следва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови 3 средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква.

В настоящия случай не се установи да е налице извънредно обстоятелство, което е направило невъзможно изпълнението на процесния полет въпреки взетите от превозвача мерки. По делото са представени доказателства, че по отношение на самолета, с който е било предвидено да се осъществи процесният полет, е установена техническа неизправност.

Съгласно практиката на СЕС, техническите проблеми, открити при поддръжката на въздухоплавателните средства или поради дефект в такава поддръжка, не биха могли да представляват сами по себе си извънредни обстоятелства. Дори когато случайно възникнал технически проблем не се дължи на лоша поддръжка и не е открит по време на рутинни проверки за поддръжка, той не попада в определението "извънредни обстоятелства", когато е присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Пример за това са повредите, причинени от преждевременна неизправност на някои самолетни части, които могат да представляват неочаквано събитие. Те обаче са неразривно свързани с изключително сложната операционна система на въздухоплавателните средства, чиято експлоатация се извършва при тежки или екстремни условия (в частност метеорологични условия), като не бива да се забравя, че всеки от техните компоненти подлежи на амортизация. Следователно може да се твърди, че неочакваните събития са присъщи на нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи. Независимо от това скритите фабрични дефекти, открити от производителя на въздухоплавателното средство или от компетентен орган, или повредите в резултат на акт на саботаж или тероризъм, биха представлявали извънредни обстоятелства. "Неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета" и съпътстващите такова събитие обстоятелства могат да се квалифицират като "извънредни", но само ако се отнасят до събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Като се отчитат технологичната сложност на самолетите и възможните технически проблеми, за избягване на които се подлагат на стриктен контрол, то следва, че технически проблем, произтичащ от дефект при поддръжката на самолет, трябва да се счита като присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. В практиката си СЕС приема също, че обстоятелството, че въздушен превозвач е спазил минималните правила за поддръжка на летателен апарат, само по себе си не е достатъчно за установяване, че този превозвач е взел "всички разумни мерки, и следователно за освобождаване на посочения превозвач от неговото задължение за обезщетение. СЕС дава тълкуване, че техническите неизправности, които се отстраняват при поддръжката на летателните апарати по принцип не биха могли да представляват само по себе си "извънредни обстоятелства", като по-конкретно не представлява "извънредно обстоятелство" и преждевременната, дори неочаквана неизправност на някои части на даден летателен апарат, защото поначало е неразривно свързана със системата на работа на апарата (С-501/17). В случая е констатирана техническа неизправност на самолета, която е присъща на нормалното упражняване на дейността на превозвача и не се намира извън 4 ефективния му контрол, защото при планиране на полета и своевременна проверка на летателното средство такава ситуация би могла да бъде избегната. Доколкото извършеното забавяне е с оглед на това, че самолетът, с който е следвало да бъде извършен полетът, не е бил напълно изправен технически, то безспорно вина за това закъснение има ответникът.