Присъда № 1 от 07.01.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 354/2025
- Вид
- Присъда № 1
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б. б) · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.330, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.77, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.85, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1/07.01.2026г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 354/2025 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
Производството е образувано по обвинителен акт на СлРП, с който подсъдимият Е.Н.Д. е предаден на съд за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.
След отвод на съдиите от СлРС, с определение № *** по ЧНД № 406/2025г. ****на ВКС на РБ, делото е изпратено за разглеждане от ЯРС.
Преди започване на разпоредителното заседание по делото, свидетелят Ж.Б., пострадал от деянието предмет на обвинението, чрез редовно упълномощен адвокат, направи искане да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и заяви против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 7000 лева, която сума претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.09.2022г., до окончателното й изплащане. Тъй като исканията бяха своевременно заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът ги намери за допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение прие претенцията за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира свидетеля Б. в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен. С оглед обремененото му съдебно минало, предлага да му се наложи наказание от три години лишаване от свобода и да се постанови ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим. Гражданският иск намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен.
Чрез повереника гр. ищец и частен обвинител поддържа обвинението наред с прокурора, като по отношение доказателствената му обезпеченост се солидаризира изцяло с неговото становище. По спорния въпрос за авторството на деянието счита, че по делото са събрани безспорни и безпротиворечиви доказателства, които свързват именно подсъдимия с извършването на палежа. В тази връзка акцентира на показанията на свидетеля Д. С., който категорично идентифицира именно подсъдимия като лицето, на което продал намерения в близост до местопрестъплението мотоциклет, на заключението и показанията на вещото лице, изготвило СМЕ по метода на ДНК профилиране, че именно подсъдимият е лицето, което последно е ползвало мотоциклета, и на показанията на свидетелите, живущи в съседство с пострадалия, че пожарът е възникнал непосредствено след преминаване на такова превозно средство по улицата, на която бил паркиран 1 автомобила на пострадалия. Намира също, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И. К. относно обстоятелството, че поради претърпяно ПТП, към момента на извършване на деянието подсъдимият не бил в състояние да управлява мотоциклет, се опровергават от писмените доказателства относно здравословното му състояние, поради което и с оглед съществуващите помежду им близки приятелски отношения и съвместното им конвоиране за участие в няколко съдебни заседания, счита, че те представляват предварително съгласувана защитна версия и затова не следва да се кредитират. В заключение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предвид съдебната му биография, счита, че следва да му се наложи наказание лишаване от свобода над средния размер на предвиденото в закона, при условията на чл.54 от НК. Гражданският иск намира за основателен и доказан и претендира за уважаването му в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник адвокат. Дава обяснения, в които отрича съпричастност към деянието. Излага, че през 2022 година имал два мотора „Хонда“. С първия катастрофирал на 04.05.2022г., а втория закупил от село до гр. Гурково, придружаван от св. И. К. и от още две лица – мъж и жена. След това го продал без документи и на непознати лица, тъй като поради здравословното си състояние – „целия начупен от катастрофата“, не бил в състояние да го управлява. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът застъпва становище за недоказаност на обвинението, като счита, че по делото не са събрани доказателства, удовлетворяващи стандарта на чл.303, ал.1 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Поради липсата на очевидци на запалването на автомобила, на открити следи и средства от подсъдимия на мястото на палежа, на установен на мотив за извършването му, а също и поради невъзможността за лицева идентификация на заснетото от камерите лице, намира авторството на деянието за недоказано с необходимата категоричност. Счита също, че липсват доказателства и относно това дали вкопираните в кадрите от видеозаписите дата и час съвпадат с реалното астрономическо време.
Доказателства за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние защитата не намира и в заключението на вещото лице, изготвило назначената ДНК експертиза, в която връзка изтъква, че то доказва единствено биологичен произход и контакт на подсъдимия с мястото, откъдето е взет материала, без да дава отговор на въпросите кога и по какъв начин е оставен и дали е възможно попадането му на мястото чрез вторичен или случаен трансфер.
По отношение на пожаротехническата експертиза защитникът изтъква, че тя също не съдържа информация за авторството на деянието и освен това счита, че не установява по категоричен начин причината за запалване на 2 автомобила. Развива и доводи за обективна несъставомерност на деянието поради това, че стойността на запаления автомобил е под 14 минимални работни заплати и не покрива критерия за „значителна стойност“, установен в чл.330, ал.1 от НК. По тези съображения намира обвинението за недоказано, а деянието за несъставомерно и пледира за постановяване на оправдателна и за отхвърляне на предявения граждански иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Ж.Ж.Б. живеел със съпругата си свидетелката Н.Т.Б. в ****, на ****, и притежавал лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. **** Занимавал се активно с обществена дейност, членувал в НПО и изразявал активна гражданска позиция. При съмнение за нередности често подавал сигнали до съответните институции срещу различни лица и това му поведение предизвиквало известна неприязън към него.
Подсъдимият Е.Н.Д. и свидетелят И. Р. К. се познавали от много години и поддържали добри приятелски отношения. Познанството им възникнало по повод работата на свидетеля К. като автомонтьор в различни автосервизи.
Към месец май 2022г. подсъдимият разполагал с мотоциклет „Хонда“ оранжев на цвят, с който катастрофирал, и на 04.05.2022г. бил хоспитализиран по спешност в ХО при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол. Там отказал предложеното му оперативно лечение на лявата пета и след поставена гипсова имобилизация на дясната ръка и добро повлияване от приложеното медикаментозно лечение, на 07.05.2022г. бил изписан с подобрение, по негово желание и настояване, с препоръки за щадящ двигателен режим, прием на назначените медикаменти и при желание, за оперативно лечение на фрактурата на лявата пета.
След като се почувствал по-добре, подсъдимият решил да си купи друг мотоциклет. В сайт за продажби на МПС видял обявата на свидетеля Д. С. от гр. ***, който продавал мотоциклет „Хонда“, черен на цвят, със сиво-бели орнаменти в областта на резервоара и без регистрационни табели. Свързал се с продавача от мобилния си телефон със СИМ-карта на името на свидетелката Д., която ползвал, и заедно със свидетеля К. и с още две лица – мъж и жена, с лек автомобил „Сааб“ с десен волан, отишъл до с. *** за да огледа превозното средство. На място подсъдимият изпробвал мотора, управлявайки го наоколо, харесал го и го закупил, след което той и спътниците му си тръгнали.
Подсъдимият потеглил с мотоциклета, а останалите лица – с лекия автомобил, с който пристигнали. Впоследствие мотоциклетът бил ремонтиран и му били поставени табели с рег. № ****
На 05.09.2022г., управлявайки горепосочения мотоциклет, подсъдимият отишъл в ***, като носел в себе си запалителна течност и открит огнеизточник - запалка. Около 03:05 часа с мотоциклета приближил дома на свидетеля Ж.Б., находящ се на ул. ***, пред който бил паркиран собствения му лек автомобил 3
Ситроен Ц3“, с рег. № *** Автомобилът бил преминал ГТП, бил с монтирана АГУ и в добро техническо състояние, и към тази дата средната му пазарна стойност възлизала на 7000 лева. Подсъдимият подходил към автомобила с намалена скорост, приближил го и излял запалителна течност в областта на предната му дясна гума. След това със запалката подал огневи импулс, при което автомобилът се възпламенил и започнал да гори самостоятелно.
Подсъдимият пуснал запалката северно от предна дясната автомобилна гума и бързо се отдалечил от мястото. Тъй като мотоциклетът аварирал, с изключен двигател Д. преминал с него по улица ***в квартала, където го оставил пред дом № ***. После с телефон в ръка и на светлината на дисплея продължил пеш, отдалечавайки се от мястото с моторната каска в ръка.
Междувременно огънят обхванал целия автомобил, разпространил се в купето, и вследствие на високото горивно натоварване и развилата се в резултат на това висока температура, за кратко време и въпреки намесата на свидететиле Т. и В. и на пристигналите на място служители на РСПБЗН Сливен, превозното средство било напълно унищожено.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият Е.Н.Д., роден на ****., бил на 55 години и бил осъждан десет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер. Видно от отбелязването в справката за съдимост, на 21.07.2021г. изтърпял общо ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода по ЧНД № ***г. на ЯРС.
След извършване на деянието, предмет на производството, по отношение на подсъдимия са влезли в сила още две осъдителни присъди за извършени умишлени престъпления от общ характер – по НОХД № ***г. на ЯРС и по ***. на ЯРС, за които му е наложено общо безусловно наказание от една година лишаване от свобода.
С Определение № ****г. по ЧНД № ****. на РС - Нова Загора, влязло в сила на 10.06.2023г., в досъдебното производство спрямо подсъдимия е взета мярка за домашен арест.
С постановление на СлРП от 06.02.2024г. мярката за неотклонение е отменена, поради изтичане на осеммесечния срок по чл.63, ал.4 от НПК.
В съдебна фаза с определение от 20.12.2024г. по НОХД № ***г. на СлРС спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане под стража и същият е бил задържан на 30.12.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетеля К., от показанията на свидетелите Ж.Б., Н. Б., Т. Т., Д. С., А. С., Х. С., К. К., Д. Б. и А. Т., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетеля Д.
Б., дадени по време на досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на св. Е. Д., дадени по време на съдебното следствие и от показанията й, дадени по време на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от 4
НПК, от показанията на свидетелите Н. С. и Е. Е., дадени пред състав на СлРС по същото наказателно производство и приобщени съответно, по реда на чл.281, ал.1, т.4 и чл.281, ал.1, т.5 от НПК, от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените пожаротехническа, видеотехнически, съдебно-електротехническа, съдебно-оценителна, дактилоскопна и съдебнобиологична експертиза по метода на ДНК профилиране, от обективните находки, отразени в протоколите за оглед от 05.09.2022г. и приложените към тях фотоалбуми, както и от писмените и от веществените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и се кредитират изцяло.
По отношение на спорния въпрос за авторството на деянието съдът намери, че същото е безспорно установено от събраните по делото доказателства, и в тази връзка не кредитира обясненията на подсъдимия за липса на съпричастност към извършеното, респ., не споделя и доводите на защитата за недоказаност на обвинението. Обясненията на подсъдимия, че към 05.09.2022г. бил продал закупения от свидетеля С. мотоциклет на непознати лица и без документи, както и обясненията му и показанията на свидетеля К., че поради здравословното си състояние вследствие на ПТП, и към момента на покупката на мотоциклета, и към момента на извършване на деянието, Д.не бил в състояние да го управлява, са изолирани, неподплатени с други доказателства и освен това, се опровергават по категоричен начин от анализа на останалия доказателствен материал.