Определение № 226 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. П., 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500244 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.2 от ГПК във вр.с чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Л. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.Л.“№4, ет.4, ап.10 чрез пълномощника му адв.Т. В. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед№1660/05.10.2022г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3006/2022г по описа на РС-П. с искане за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. Претендират се разноски.

Частният жалбоподател счита, че представеното по делото извлечение от счетоводни книги на банката не представлява редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Същото не съдържа достатъчна информация за претендираното вземане като в тази връзка цитира и трайно установена практика на ВКС.

Извлечението не съдържа информация за това дали и кога договорът е прекратен, на какво основание. Описанието, че се твърди наличие на предсрочна изискуемост не е достатъчно.

Твърди се, че длъжникът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

В срок е постъпил писмен отговор от „Първа Инвестиционна Банка“АД с ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление град С., бул.“Ц.Ш.“№111П, представлявано от изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П., с който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Приложеното извлечение от счетоводни книги на банката е изчерпателно и съдържа цялата изискуема информация.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото , намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовоустановения срок по чл.419 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 процесуално допустима. На следващо място жалбата е допустима , тъй като е налице и подадено в срок от жалбоподателя възражение по чл.414 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следните съображения:

По заявление от „Първа Инвестиционна банка“АД с ЕИК 831094393 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Л. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.Л.“№4, ет.4, ап.10 е било образувано ч.гр.д.№3006/2022г по описа на РС-П..

Заповедният съд е издал заповед №1660 от 05.10.2022г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 41 200лв. главница, ведно със законната лихва за периода 27.09.2022г до изплащане на вземането, за сумата от 13 602.73лв., представляваща договорна лихва за периода 28.02.2019г до 06.09.2022г, за сумата от 1 668.24лв. , представляваща наказателна лихва за периода 28.02.2019г до 12.03.2020г, сумата от 1 787.55лв. наказателна лихва за периода 14.05.2020г до 06.09.2022г., сумата от 228.89лв. законна лихва за периода 07.10.2022г до 26.09.2022г, сумата то 24лв. разноски за връчване на нотариална покана и държавна такса в размер на 1 170.23лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.Постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист №1475 от 05.10.2022г в полза на банката.

Основанието, от което произтича паричното вземане е договор№008 LD-R005324/28.01.2019г за банков кредит. Този договор е приложен по делото, ведно с погасителен план към него и общи условия. В заявлението се твърди, че банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 07.09.2022г. Към заявлението е представено и извлечение от счетоводни книги на банката, което е документа по чл.417,т.2 от ГПК.

Предметът на производството по чл.419 от ГПК е строго ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение- дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.417 от ГПК и на следващо място дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.

Съгласно чл.419, ал.2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417 от ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай процесното вземане се основана на извлечение от счетоводни книги на банката – заявител, което е от категорията на посочените в чл.417, т.2 от ГПК документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването на 2 заповед за незабавно изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането ,съответни на изложените в заявлението твърдения.Съобразно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ представеното извлечение от счетоводни книги съдържа информация за броя на вноските , които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума , включваща главница и непогасена договорна лихва, както и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.В съдебната практика е възприето разбирането, че за да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, извлечението следва да съдържа информация относно: договора за кредит-номер, дата на сключване, страни, претендирания общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера/ главница, договорна лихва ,закъснителна лихва и др/ и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането/ настъпила предсрочна изискуемост/ в този смисъл е задължително посочването по размер и период на просрочените вноски, с ясно означение от кога е настъпила забавата. В процесното извлечение от счетоводни книги всички гореизложени изисквания са налице. Посочено е също така, че вземането се претендира поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита като е посочена датата на настъпването на изискуемостта-07.09.2022г., както и съответното основание/ клауза/ от сключения договор за банков кредит.Посочени са по брой, размер и период всички просрочени вноски – за главница и лихви , както и общия размер и период на просрочена сума за главница, договорна лихва , наказателна лихва,общия размер на обезщетението за забава за просрочените плащания, такси и разноски.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че представеното извлечение от сметка отговаря на уредените l чл.60, ал.2 от ЗКИ минимални изискания за съдържанието , поради което е редовен от външна страна документ.

Досежно преценката на обстоятелството дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане настоящият съдебен състав намира следното:

Когато с договора за кредит е договорена между страните клауза за предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащането на една или повече погасителни вноски, вземането става изискуемо изцяло не само с настъпване на обективния факт на неплащането на вноските на падежа , а и след кат банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за това като предварителна уговорка между тях, че кредитът става предсрочно изискуем и без уведомяване на длъжника не поражда действие. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.Уведомлението трябва да е направено преди подаване на заявлението по чл.418 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Горното следва от ТР№4 от 18.06.2014г на ВКС ОСГТК по т.д.

№4/2013г.

В настоящия случай вземането на банката –заявител се претендира поради неговата 3 предсрочна изискуемост на посоченото в документа основание –забава за плащане на 44 погасителни вноски като кредитът е в просрочие от 28.02.2019г- общо 1307дни към 26.09.2022г/ заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в РС- на 27.09.2022г./ Когато с договора за кредит е договорена между страните клауза за предсрочна изискуемост на целия кредит поради забава в плащането на погасителни вноски , вземането става изискуемо изцяло не само с настъпване на обективния факт на неплащането на вноските на падежа, а както се посочи по-горо и след като банката е упражнила правото си на обяви предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника за това . Съгласно указанията , дадени в т.18 от ТР№4 от 18.06.2014г на ОСГТК на ВКС по тъл.к.№4/2013г. обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора ,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

По въпросите относно валидността на връчването на изявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на вземането има постановена практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. В Решение №148 от 02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на първо г.о. на ВКС е прието, че валидността на връчването следва да се преценява според конкретните способи за връчване на кореспонденция между страните, които са уговорени в договора. При липса на конкретни уговорки валидността на връчването следва да се преценява според конкретния способ за връчване, който е избрал кредитора. В процесния договор за №008LD-R005324/28/01/2019г за банков кредит в Раздел V, т.18 е уговорено, че кореспонденцията по договора ще се води в писмена форма на изрично посочени в текста на договора адреси като адресът на кредитополучателя е гр.К., кв.“И.“бл.29, вх.Д, ет.2, ап.91. В т.18.1 от договора е уговорено, че кореспонденцията между страните се води в писмена форма на посочения в т.18 адреси на банката и на кредитополучателя като всички известия се смятат за правилно адресирани в случай, че са изпратени на така посочените адреси. При промяна на посочения в договора адрес кредитополучателят следва да уведоми банката незабавно. В противен случай всички уведомления , съобщения изпратени от банката на посочения в т.18 адрес се считат за връчени.

По делото липсват данни банката-кредитор да е изпращала на адреса в град К., кв.“И.“ бл.29, вх.Д, ет.2, ап.91този адрес уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит. От данните по делото е видно, че кредиторът е избрал уведомяването на предсрочната изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Спрямо връчването по този начин на приложими правилата на чл.37-58 от ГПК , в частност тези на чл.47 от ГПК. Връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК като видно от съдържащите се в кориците на делото данни в тази насока – процедурата по чл.47 от ГПК. Въпреки това този избран от кредитора начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, както и евентуално други избрани други такива- като връчване чрез нотариална покана или чрез пощенска пратка биха се подложили на анализ и преценка за валидност, ако липсваха конкретни уговорки между страните за валидността на 4 връчването. При наличие на такива уговорки/ както бе посочено по-горе/ именно те следва да се съблюдават в договорните отношения между съконтрахентите, което очевидно не е сторено в настоящия случай.