Решение № 588 от 27.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20211001000607 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 23.04.2021 г. на ответника „Резон“ ООД срещу решението от 2.04.2021 г. по т. д. № 565/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав, с което: е признато за установено на осн. чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че ответникът е извършил нарушение на авторското право на ищеца Г. Р. Х. върху кръстословица, която е публикувана за първи път в бр. 195 (1075) от 27.10.2004 г. на вестник „София днес“, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по възпроизвеждането и разпространението му сред неограничен брой лица, извършени с публикуването на кръстословицата в брой 171 (2524) от 8.09.2010 г. на издавания от ответника вестник „София днес“; и ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 360 лв.

В жалбата се твърди, че решението е постановено по недопустим иск, който бил предявен от ищеца при наличието на злоупотреба с право, т.е. при явно недобросъвестно процесуално поведение. Това било така, защото в няколко предходни дела ищецът бил предявявал срещу ответника аналогични искове, имащи за предмет по една публикация на една кръстословица, като ежегодно завеждал установителни искове също за по една публикация, вместо да предяви общ иск за всички извършени публикации, още повече, че по предходните дела ответникът е признал факта на публикуването. Сочи се, че единствената цел на ищеца била да натовари ответника с разноски за всяко от делата, за което ответникът бил представил необсъдени доказателства в първата 1 инстанция – разпечатки от форум в сайта Лекс.бг от пост на ищеца под псевдоним „bolyarcheto“.

Твърди се, че необосновано е прието за доказано, че ищецът е автор на процесната кръстословица и, че тя е годен за защита обект на авторско право. Поддържа се, че от събраните доказателства, вкл. заключението на съдебната експертиза, било установено, че кръстословицата е създадена чрез използването на компютърна програма, при която човешкият фактор е сведен до минимум, поради което тя не била резултат от човешко творчество и креативни усилия на ищеца и върху нея не можело да има авторство. Твърди се, че съдът не взел предвид заключението на експертизата, че към 2004 г. са били налични компютърни програми за автоматично генериране на кръстословици с думи от речник. Във връзка с това заключение ответникът поискал поставянето на допълнителна задача към експертизата – да извърши симулация на създаване на кръстословица, използвайки коя да е от програмите за компютърно генериране на кръстословици, които могат да бъдат открити в Интернет пространството. Това искане било неправилно отхвърлено от първоинстанционния съд, поради което се иска въззивният съд да го уважи. Не били съобразени и показанията на разпитания свидетел, които съществено се отличавали от писмените обяснения на ищеца, което налагало съдът да извърши очна ставка между ищеца и свидетеля, което не било сторено. Твърди се, че неправилно било прието от съда, че съгласието на ищеца за използване на кръстословицата се отнасяло до еднократното й публикуване, а не и до последващи такива. В тази насока не била съобразена представената електронна кореспонденция между страните, установяваща, че възнаграждението на ищеца е било под 2 лв. на изпратена кръстословица, а не на публикация.

Ниският размер на възнаграждението бил косвен довод в подкрепа на тезата за липсата на интелектуално усилие от ищеца за изготвянето на кръстословицата и, че тя била компютърно генериран продукт.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият Г. Р. Х. – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния му представител, оспорва жалбата. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

2

1. Ответникът твърди, че настоящият иск бил недопустим, тъй като бил предявен в нарушение на забраната по чл. 3 ГПК за забрана на злоупотребата с процесуални права, доколкото ищецът в период от няколко години предявявал срещу него еднотипни искове във връзка с твърдени нарушения на авторските му права върху отделни кръстословици, вместо да предяви всички искове в обща искова молба. Според ответника това било направено с единствената цел да бъде натоварен със съдебни разноски. Не е спорно, че настоящото дело е шесто по ред между страните с подобен предмет, като четири предходни дела са завършили с влезли в сила решения, с което са уважени искове, както следва: 1) с решение от 29.12.2015 г. по т.д. 3778/2012 г. на СГС, решение № 26/5.01.2017 г. по т.д. № 3759/2016 г. на САС, определение № 471/28.07.2017 г. по т.д. № 929/2017 г. на ВКС – установителни искове за нарушения и осъдителни искове за обезщетения по отношение на 675 публикации на кръстословици във в. „София днес“, от които 160 през 2007 г., 179 през 2008 г., 184 през 2009 г. и 152 през 2010 г., последната от които в бр. 166/2010 г. ; 2) с решение от 8.07.2015 г. по т. д. № 8218/2013 г. на СГС, решение № 991/14.05.2016 г. по т.д. № 3069/2015 г. на САС и определение № 167/20.03.2017 г. по т.д. № 2373/2016 г. на ВКС, І т.о. – установителен иск за нарушение по отношение на публикация на кръстословица във в. „София днес“ в бр. 167/2010 г. ; 3) с решение от 23.02.2016 г. по т.д. № 5667/2014 г. на СГС, решение № 675/23.03.2017 г. по 3714/2016 г. на САС и определение № 349/5.05.2018 г. по т.д. № 3172/2017 г. на ВКС – установителен иск за нарушение по отношение на публикация на кръстословица във в.

„София днес“ в бр. 168/2010 г. ; и 4) с решение от 16.07.2019 г. по т.д. № 1831/2018 г. на СГС, решение № 517/27.02.2020 г. по т.д. № 4594/2019 г. на САС и определение № 144/9.03.2021 г. по т.д. № 948/2020 г. на ВКС, І т.о. – установителен иск за нарушение по отношение на публикация на кръстословица във в. „София днес“ в бр. 169/2010 г . По отношение на публикация на кръстословица в бр. 170/2010 г. пък е висящ пети съдебен спор, в който на две инстанции е уважен установителен иск за нарушение – с решение от 20.10.2020 г. по т.д. № 2798/2019 г. на СГС и решение № 457/16.07.2021 г. по т.д. № 2628/2020 г. на САС, срещу последното от което е подадена висяща касационна жалба. Настоящото шесто исково производство има за предмет установителен иск за нарушение за публикация на кръстословица в бр. 171/2010 г. на същия вестник и в него ответникът излага същите доводи, които вече са били разгледани в предходните производства, вкл. възражението за недобросъвестност на ищеца.

Горните факти обаче не могат да обосноват извод за злоупотреба с право, дори и тази поредност на предявяване на исковете да е преднамерена. От една страна злоупотреба с процесуалното право на иск е налице, когато: 1) искът е неоснователен, т.е. предметът на искова защита не съществува /материално право, правоотношение или факт/, и 2) ищецът знае за това несъществуване, но въпреки това предявява иска. Това означава, че преди да се разбере дали искът е неоснователен не може да се обсъжда дали е предявен при злоупотреба с право. Доколкото въпросът с основателността на иска се разрешава с крайното съдебно решение по същото дело, то това логически изключва възможността злоупотребата с право на иск да бъде въздигната в процесуална пречка за предявяване на същия иск. Ако искът е основателен, злоупотреба с право няма. По тази причина българското процесуално законодателство не свързва злоупотребата с правото на иск с допустимостта на този иск, а предвижда други следпроцесуални последици – възникване на деликтна отговорност за вреди /чл. 3 ГПК/. Известно е, че в други чужди процесуални законодателства някои форми на злоупотреба с право водят да недопустимост на процесуалното действие /напр. кверулантните процесуални действия/, но това не е възприето в българския ГПК.

Същевременно, обстоятелството, че ищецът е спечелил предходни дела между страните със 3 сходни нарушения на авторско право е аргумент и за липсата на субективната предпоставка на злоупотребата с право – да е имал увереност за несъществуването на претендираното нарушение, което е предмет на иска.

От друга страна, оплакването на ответника всъщност е, че ищецът не е съединил исковете за всички нарушения в едно исково производство. Това обстоятелство обаче е ирелевантно към фактическия състав на злоупотребата с право на иск, доколкото съединяването на искове по правило е само право на ищеца, а не и задължение /чл. 210 ГПК/. В случаите, когато по изключение законът предвижда задължително съединяване на искове /напр. по чл. 322, ал. 2 ГПК/, то последицата от липсата на такова е нередовност на исковата молба, при която следва да се приложи чл. 129 ГПК. Извън тези изключения от волята на ищеца зависи дали и в каква степен ще предяви съединени искове срещу ответника, поради което от липсата на възползване от тази възможност не следва по никакъв начин, че той злоупотребява с правото си на иск. По тази причина липсва и подобна злоупотреба по настоящото дело.

2. Не се спори между страните, а това се установява и от събраните доказателства, че: 1) в периода 2000 – 2010 г. ответното дружество е издавало периодичен вестник – регионален ежедневник „София днес“; 2) ищецът е предоставял на ответника срещу заплащане множество кръстословици, които са били публикувани в същия вестник; 3) ищецът е предоставил през 2004 г. и процесната кръстословица и тя е била първоначално публикувана в бр. 195 (1075) от 27.10.2004 г., като ищецът е означен като автор под публикацията; 4) същата кръстословица впоследствие е била отново публикувана и в бр. 171 (2524) от 8.09.2010 г. на същия вестник, без означаване на автор на кръстословицата.

Възраженията на ответника, очертаващи и спорните въпроси по делото са, че: 1) ищецът макар и да е предоставил кръстословицата, то не е неин автор, тъй като тя била компютърно генериран продукт без интелектуално усилие от ищеца; 2) ответникът е имал право на повторно използване чрез процесната публикация. По тези възражения въззивният съд намира следното:

3. С означаването на ищеца като автор на процесната кръстословица в първоначалната публикация от бр. 195 (1075) от 27.10.2004 г. ответникът е признал извънсъдебно, че ищецът е автор на кръстословицата, а следователно – че тя е годен обект на авторско право. Авторството на ищеца се презумира и съобразно чл. 6, ал. 1 ЗАПСП, според която разпоредба до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

Според чл. 3 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като неизчерпателно са изброени примерни видове произведения. Не е спорно, че една кръстословица представлява произведение, което принципно не е изключено от защитимите обекти на авторско право, доколкото не попада сред изключенията по чл. 4 ЗАПСП. Въпрос на гледна точка е дали се касае за произведение на литературата /доколкото съдържа словесна част/, или произведение на изкуството /литературата е вид изкуство/ или произведение на науката /доколкото както съставянето, така и решаването й предполагат 4 използване на човешкото познание/. Отнасянето на произведението към една от трите посочени области е само примерно и не е критерий за авторскоправната му защитимост – защитени са и компютърните програми, и кадастрални карти, проекти, схеми и планове на устройственото планиране, които не могат да се отнесат към нито една от трите категории. По тази причина в правната теория[1] е общоприето, че конститутивните белези на защитимия обект на авторско право всъщност са два: 1) да е резултат на творческа дейност, който 2) е изразен в обективна форма, т.е. може да бъде възприет сетивно.