Решение № 453 от 21.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Несебър, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20262150100409 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 3338/17.03.2026 г. на ищеца „Т.Б.А.Б.“ ***, ЕИК 1******, със седалище и адрес на управление в гр. С****, ул. „Д***** Х****“ № **-***, срещу Щ. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в общ. Н***, с. Г****, п.к. ****, ул.

„К***“ № ***, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 4350,28 евро /равностойност на 8508,40 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7******* от ****** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 834,58 евро /равностойност на 1632,29 лв./ - договорна лихва за периода от 15.04.2025г. до 23.09.2025г., сумата от 71,10 евро /равностойност на 139,05 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2025г. до 29.10.2025г.

Ищецът твърди, че на 03.02.2024 г. сключил договор с ответника - Договор за потребителски кредит № 7******* от ****** г., по силата на който му предоставил сума в размер на 4350 евро, от които 2812,11 евро /5500 лв./ били преведени на ответника, а 1537,18 евро /3008,40 лв./ – към застрахователя за избрана застраховка.

Твърди, че следвало да бъде върната сумата от общо 9724,61 евро – на 60 погасителни вноски, от които 59 вноски от по 162,07 евро и последна изравнителна вноска от 162,75 евро. Навежда, че от ответника не са постъпвали плащания по договора, като на основание три просрочени вноски 15.04.2025г., 15.05.2025г., 15.06.2025г., на 23.09.2025г. настъпила предсрочна изискуемост на задължението, чрез връчване лично на уведомление на ответника. С тези доводи моли предявените искове да бъдат 1 уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Щ. Г. Б., чрез процесуалния му представител, е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът твърди, че не е сключвал договор с ищеца, не е подписвал и не е получавал приложените към исковата молба документи. Сочи, че не е сключвал договор за откриване на банкова сметка, като единствено е получил уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди, че посочените в договора електронна поща и телефонен номер не се използват от него, тъй като сменил телефонния си апарат и телефонния си номер. Сочи, че никога не е работил в „Т*****“. Счита, че не е възможно с този телефонен номер да е подписал приложените към исковата молба документи. Твърди, че не е усвоявал кредит и не е заплащал доброволно вноски.

Оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Намира, че е налице злоупотреба с личните му данни. В тази връзка сочи, че договорът е нищожен, като сключен без негово знание и съгласие. В условията на евентуалност излага, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК – поради липса на яснота относно включените разходи в ГПР. Развива подробни съображения в тази насока. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.

Депозира писмени становища вх. №№ 7681/07.07.2026 г. и 109***/28.09.2026 г., с които поддържа предявените искове и взима отношение по хода на делото, вкл. дава становище за приемане на изготвените заключения на вещи лица. Претендира разноски по списък

Ответникът не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощения си представител – адв. Ж. И. от БАК, която оспорва исковите претенции, поддържа дадения отговор, моли за отхвърляне изцяло на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От свързаното с настоящото производство електронно ч.гр.д. № 604 по описа за 2025 г. на Районен съд - Елхово, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е била издадена заповед № 336/*** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № ***/*** г. С разпореждане № 394/12.02.2026 г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, предмет на заповедта, поради постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение на длъжника, като му е предоставил едномесечен срок за това. В дадения от РС - Елхово срок е предявен искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

2

Правото за получаване на претендираните суми произтича от наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, наличието на предсрочна изискуемост на кредита, редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва и неизпълнение от страна на ответника. Правото да се търси заплащане на законната лихва за забава върху претендираната сума произтича от твърдяното неизпълнение от ответника.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в производството, в тежест на ищеца е поставено на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи сключването и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 7******* от ****** г. с ответника, както и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР /действал към датата на договора/, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, че изявленията на страните по договора са направени по реда на чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис; предаването на договорената сума /вкл. разплащане от името на ответника на финансирана с кредита застрахователна премия/, респ. настъпила предсрочна изискуемост на кредита, от което произтича правото му да получи претендираните суми; размера на задълженията на ответника и размера на договорната лихва за процесния период до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В тежест на ответника е възложено доказване на обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричните задължения.

По делото е приет представен с исковата молба писмен Договор за потребителски кредит № 7******* от ****** г. между страните, който се твърди от ищеца да е препис от електронен документ, генериран и разписан с еднократно издаден на кредитополучателя електронен подпис. С договора /чл. 7/ е предвидено предоставянето на кредит в общ размер на 8508,40 лева /4350,28 евро/, 3008,40 лева /1538,17 евро/ от които съставляват застрахователна премия по сключена във връзка с кредита застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА и 5500 лева /2812,11 евро/ чист размер на кредита. С клаузата на чл. 7.2. от договора е уговорено усвояването на кредита с превеждане на средствата по сметка на кредитополучателя при ищеца В***** и изплащане на застрахователната премия към застрахователя. С исковата молба са представени и приложенията на договора за кредит, вкл. сключената към него застраховка /л. 13-33 от делото/.

Съгласно чл. 239 от ТЗ търговските сделки се сключват в писмена форма за действителност. Същевременно чл. 3 на ЗЕДЕП и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 3

2014 г.) /Регламент (ЕС) № 910/2014/ повеляват, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В допълнение дефинициите за електронен подпис, усъвършенстван ел.подпис и квалифициран ел.подпис се съдържат в чл. 13 от ЗЕДЕП и чл. 3, т. 10, т. 11 и т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. По смисъла на регламента „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва; „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26 /да е свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; да може да идентифицира титуляря на подписа; да е създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и да е свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях/; а „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Във връзка с изричните възражения на ответника да е страна по процесния договор и да е разписвал същия по ел. път, по делото по искане на ищеца бе изготвена съдебно-техническа експертиза, която да обследва пълната информация по договора, предоставена на електронен носител в приложение на молба вх. № 7681/07.07.2026 г.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице К. К., приета без възражения на страните, което съдът кредитира изцяло с доверие като безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че процесният договор е подписан чрез мобилно приложение и с последователно натискане на бутони „Подпиши“ и „Потвърди“. Експертът е заключил, че в представената на ел.носител информация за подписването не се съдържат електронни сертификати /квалифициран или друг вид електронен подпис/, като единствената уникална информация, видна от електронния документ /договора/ е I D /идентификатор/ на мобилното устройство чрез което е подписан договора. Експертизата и извършен в хода на производството оглед на вещественото доказателство установяват, че на представения от ищеца материален носител се съдържат снимки на личната карта на ответника, данните от които се съдържат в процесния договор. В допълнение, експертът е установил, че в процедурата по подписване на договора /ел.документ/ е използван 6-цифрен ОТП код, но за проверка/потвърждение/ на телефонния номер, деклариран по време на регистрацията. В изслушването си по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице К. категорично заяви пред съда, че сред съдържащите се на материален носител по делото данни за електронното сключване на договора не са налице 4 електронни подписи на която и да е от страните, като процедурата по идентификация на кредитополучателя включва единствено установяване на мобилното устройство, от което е заявен кредита през мобилното приложение. Пояснява, че самоличността на кредитополучателя се установява в хода на процедурата със снимка на лична карта, видеоидентификация /видеозаснемане на лицето/ и предоставен телефонен номер, като за последния се генерира код за потвърждение чрез СМС. Заявява, че процедурата за получаване на кредит през онлайн платформата на ищеца чрез компютър включва двойна автентикация – на устройство и на кредитополучателя, при което при подписване на договора, след получаване на ОТП код, се генерира „Пакетен подпис“.