Решение № 1436 от 12.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 505/2023
- Вид
- Решение № 1436
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1436 гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100500505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 9208/14.08.2022 г. по гр. д. № 27605/2021 г. по описа на СРС, 171 състав е отхвърлен предявения от Д. С. П. срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 4391,57 лева – главница по договор за потребителски заем по изпълнителен лист от 06.07.2012 г., издаден по гр.д. № 1473/2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав, за събирането на която е образувано изп.д. № 10918/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М. и Д. С. П. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „К.И.И. БГ“ ЕАД разноски в размер на 300 лева.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 179759/29.08.2022 г., подадена от Д. С. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че погасителната давност била многократно прекъсвана, като поддържа, че от последното изпълнително действие до подаване на исковата молба е изтекъл период по-дълъг от 5 години. Поддържа, че призовката за принудително изпълнение и насрочването на опис на движими вещи не са изпълнителни 1 действия и те не са прекъснали давностния срок. Посочва, че постъпилите по изпълнителното дело плащания не са прекъснали давностния срок за главницата, предмет на изпълнението, тъй като плащанията прекъсвали давността само за вземанията, които се погасявали с тях. Не следвало да се вземат предвид и изпълнителните действия, които настъпвали след перемпцията на изпълнителното производство. Изложени са съображения относно неприложимостта на разясненията, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., като се поддържа, че не били налице основания за спиране на давността при висящ изпълнителен процес. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „К.И.И. БГ“ ЕАД с вх. № 224202/21.10.2022 г. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 29336/02.11.2022 г. е оставено без уважение искането на Д. С. П. за изменение на постановеното на 14.08.2022 г. решение в частта за разноските, обективирано в молба вх. № 17676/29.08.2022 г. Против определението е постъпила частна жалба вх. № 256143/22.11.2022 г., подадена от Д. С. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приложил тълкуването, дадено от ВКС относно срокът, в който следва да бъде направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, доколкото в конкретния случай, е определено юрисконсултско възнаграждение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските да бъде уважено. В отговора на частната жалба ответникът – въззиваем в настоящото производство поддържа, че определението е правилно и не следва да бъде допускано изменение на постановеното решение в частта за разноските.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна 2 следното:
Производството по гр.д. № 27605/2021 г. по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. С. П. против „К.И.И. БГ“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 06.07.2012 г. по т.д.
№ 1473/2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав е осъден да заплати главница в размер на 4391,57 лева, потребителски заем, сключен с „П.К.Б.“ ЕАД, законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2011 г. и разноски в размер на 548,49 лева. Твърди, че по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 10918/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., по което били предприети изпълнителни действия. Ответникът бил конституиран като взискател след представен договор за цесия на 17.05.2019 г. Принудителни изпълнителни действия срещу ищеца били предприети в периода на образуване на изпълнителното дело – 08.08.2012 г. до 08.12.2012 г., като след октомври 2012 г. до 07.12.2015 г., когато бил наложен запор върху банкови сметки, не били предприемани други изпълнителни действия, като такива и не били искани от взискателя. Следващи изпълнителни действия били предприети една пред 2016 г. и 2019 г. Поддържа, че изпълнителното дело било прекратено на 08.10.2014 г. Моли да бъде установено, че ищецът Д. С. П. не дължи на „К.И.И.“ ЕАД сумата от 4391,57 лева – главница по договор за потребителски заем по изпълнителен лист от 06.07.2012 г., издаден по т.д. № 1473/2012 г. по описа на СГС,VI-3 състав за събирането, на която било образувано изп.д. № 10918/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 08.08.2012 г., като с образуване на изпълнителното дело било поискано налагането на запор върху банкови сметки на длъжника. На 27.09.2012 г. били изпратени множество съобщения до банки, като с това била прекъсната погасителната давност. На 11.07.2014 г. бил насрочен опис на движими вещи, което отново прекъснало давността.
Опис бил насрочен и на 13.12.2014 г. На 07.12.2015 г. бил наложен запор върху банкови сметки в Юробанк България АД. На 08.01.2016 г. предходният взискател поискал насрочване на опис на движими вещи, а на 12.01.2018 г.
3 била насрочена нова дата за опис. Твърди, че през м. март 2018 г. е постъпила сума в размер на 40 лева, а в периода от март 2018 до октомври 2018 г- били постъпили общо 160 лева. Твърди, че на 15.07.2019 г. бил констититуиран като взискател, като с молба поискал насрочването на опис на движими вещи, а на 28.11.2019 г. новият взискател депозирал молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение и опис на движими вещи. На 04.02.2021 г. било направено искане за налагане на запор върху банкови сметки.
Поддържа, че не е изтекла предвидената 5-годишна погасителна давност.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно спорното вземане е започнала да тече от датата на образуване на изпълнителното дело, като е петгодишна, предприемани били валидни изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден 4 изпълнителен лист по гр.д. № 1473/2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128410410918 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие Софийски градски съд.
С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на Решение № 276/25.03.2011 г. по вътрешно арбитражно дело № 276/2011 г. по описа на арбитър Ж.Б. е издаден изпълнителен лист на 06.07.2012 г. по т.д. № 1473/2012 г. по описа на СГС, VI-3 състав, с който Д. С. П. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 4391,57 лева, заедно със законната лихва от 25.03.2011 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното плащане на задължението, както и разноски общо в размер на 548,49 лева.
По молба вх. № 139964/08.08.2012 г. на взискателя „П.К.Б.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20128410410918 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие Софийски градски съд. С молбата, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител е възложено предприемането на изпълнителни действия. На 08.08.2012 г. съдебният изпълнител е насочил изпълнение към движимо имущество на длъжника и е предприел действия по установяване на имуществото му.
На 27.09.2012 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С молба от 15.10.2012 г. длъжникът Д. С. П. е направил искане да бъде вдигнат запорът, наложен на банковата му сметка в „Юробанк България“ АД, като е представил удостоверение от НОИ относно размера на получаваната в тази сметка сума от отпусната пенсия за инвалидност. С Разпореждане от 16.10.2012 г. запорът върху тази сметка е вдигнат.
Н а 11.07.2014 г . съдебният изпълнител е насочил изпълнението към движими вещи, собственост на длъжника, като е насрочил опис на движимо имущество. На 13.12.2014 г., съдебният изпълнител е насрочил нова дата за опис на движимо имущество.
5
На 07.12.2015 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, открити в „Юробанк България“ АД.
С молба от 08.01.2016 г. взискателят „П.К.Б.“ ЕООД е направил искане за насрочване на опис на движимо имущество на длъжника.
С разпореждане от 12.01.2016 г. е насрочен опис на движими вещи.
С молба вх. № 039593/17.05.2019 г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е направил искане да бъде конституиран като взискател като представя договор за прехвърляне на вземането от 08.08.2018 г. и е направено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от 26.11.2019 г. е направено искане да бъде насрочен опис на движими вещи. С Постановление от 05.03.2021 г. е конституиран новия взискател и е насрочен опис на движимо имущество.
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО).
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/105ee109-1c38-41dd-bbd1-171e24654031