Акт от 18.09.2020, Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 325

18.09.2020 г. гр.Разград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети септември две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ганка

Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.

№1711/2019 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу

Г.С.А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 769,94 лв. главница по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 91,90 лв. договорна лихва за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г.,

580,80 лв. застрахователна премия за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г., 77,44 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2018 г., 48,82 лв. обезщетение за забава за периода 02.10.2018 г. – 02.04.2019 г. и сумата 37,29 лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 02.01.2018 г. – 02.04.2019 г. Твърди, че на 15.08.2017 г. между Г.С.А. и „Микро Кредит“АД е сключен договор за паричен заем №1118-10169122 за сумата 1100 лв. за срок от 12 месеца при уговорена договорна лихва в размер на 192,76 лв. Твърди също така, че ответникът е поискали сключване на договор за допълнителни услуги , които са били описани в приложение №1 към договора. , че уговорената цена на тези услуги е 116,16 лв., която е следвало да бъде заплатена на 12 равни месечни вноски по 9,68 лв., че ответникът сключил и застраховка „Защита“ със застрахователна компания „Уника“, с посредничеството на „Микро Кредит“АД, който заплатил застрахователната премия, а ответникът се задължил да върне сумата 871,20 лв. на 12 равни месечни вноски по 72,60 лв. , че ответникът е изпаднал в забава при изплащането на тези вноски, както и че му е начислено обезщетение за забава. Признава, че е платена сумата

760,04 лв., с която са погасени : 330.,06 лв. главница, 100,86 лв. договорна лихва 38,72 лв. по договор за допълнителни услуги и 290,40 лв. застрахователна премия. Сочи, че с приложение №1 от 10.04.2018 г. към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. „Микро Кредит“АД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника, че прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че същият е направил такова уведомяване. Също така сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№663/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е получил исковата молба по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва предявените искове в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания счита, че същите са доказани, но изрично заявява, че желае съдът да направи преценка за това дали клаузите по договорите, на които се позовава ищеца са неравноправни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На

15.08.2017 между ответника Г.С.А. и „Микро Кредит“АД е сключен договор за заем №1181-10169122. С него е уговорено заемодателят да предостави на заемателя сумата 1100 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 12 весечни вноски по 107,73 лв. всяко от тях. Като обща сума за плащане е посочена 1292,76лв., респ. 192,76 лв. договорна лихва съответно годишния лихвен процент е 30,91%. Като чиста сума за получаване от заемателя е посочена 652,40 лв., респ. удържана административна такса от 55 лв. и рефинансирана 392,60 лв.

В договора е посочен и погасителния план с размера на всяка от вноските.

По делото е представен и договор за допълнителни услуги, който видимо е със шрифт, по-малък от 12. Видно от текста на договора, предметът на същия са допълнителни услуги, като в посочения пакет „преференциално обслужване“ са включени: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микрокредит“АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микрокредит“АД, право за участие в специални промоции, преференциялно обслужване в офиса, преференциално одобрение. Цената за това е по 9,68 лв. месечно в продължение на 12 месеца. Записано е и ползването на застраховка Защите пакет „Премуим“ за срок от 12 месеца при месечна вноска от 72,50 лв. В същия договор е посочена възможността допълнителни услуги да се предоставят на база Искане за допълнителни услуги.

Представена е и застрахователна полица за застраховка „Защита“, по която застрахован е ответника, застраховател е ЗК“Уника Живот“АД, а застрахователен посредник - „Микро Кредит“АД. И тази полица е със шрифт видимо по-малък от 12.

С рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба на вземания „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД са се договорили, че първият като цедент ще прехвърля на втория като цесионер регулярно ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, при условията и в сроковете, определени в този договор. В т.2.2. от договора е записано, че цедентът ще предоставя на цесионера опис нап вземанията, подлежащи на прехвърляне във вида и формата на Приложение №1 към договора между 7 и 10-то число на всеки месец. В т.4.1. е посочено, че прехвърлителният ефект по отношение на вземанията, предмет на всяко регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди получаването на месечния опис от цедента, а след получаване на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне. С допълнителни анекс от 11.12.2015 г., 16.12.2016 г., 22.01.2018 г. и 14.01.2019 г. са договорени допълнителни условия по договора за цесия.

С потвърждение /л.29/ „Микро Кредит“АД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на 10.04.2018 г., а в приложение №1 от тази дата /л.31/ е записано името на ответника със заем №1181-10169122 с главница 1100 лв., договорна лихва 192,76 лв., общо дължимо по кредита 2380,12 лв., остатък главница 769,94 лв., остатък лихва 91,90 лв., общо дължимо 1520 лв. и дата на последно плащане 15.01.2018 г.

„Микро

Кредит“АД е упълномощил /л.30/ „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по рамков договор от 16.01.2015 г., както и да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежно уведомяване на длъжниците по вземанията. По делото са приложени две уведомителни писма за извършеното прехвърляне, като няма доказателства същите да са съобщени на длъжника, преди връчването им ведно с исковата молба по реда на чл.47 от ГПК.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза след сключването на договора ищецът е предоставил на ответника сумата 652,40 лв., което е било удостоверено в този договор. Ответникът е заплатил в изпълнение на договора за заем сумата 760,04 лв. Същите са били отнесени от кредитора съответно за погасяване на главница –330,06 лв., лихва –100,86лв., допълнителни услуги –38,72 лв. и 290,40 лв. застрахователна премия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви по договор за потребителски кредит, както и за допълнителни услуги и застрахователна премия по договор във връзка с договора за кредит.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.

154, ал. 1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество, съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената договорна лихва, съответно на сумите по договора за допълнителни услуги.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Микро Кредит" АД-гр. София и Емрах Недрет Дилявер са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума. С подписването на договора ответникът е потвърдил, че е получил сумата от кредитора, същият е погасил и част от вноските по договора. Същият не е ангажирал доказателства, че е изпълнил в пълен размер задължението си за връщане на главницата и уговорената лихва по договора. Установи се също, че кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на ищцовото дружество - на "Агенция за събиране на вземания"ООД, както и че цесията е била надлежно съобщена на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към него на назначения му особен представител.

Първият спорен въпрос по делото е дали с договора за цесия, който е от 16.01.2015 г. е било прехвърлено и задължението на ответника, което е възникнало от договор за заем сключен на 15.08.2017 г. Видно е от договора за продажба и прехвърляне на вземане, същият е рамков и съгласно пар. 2 от този договор страните по него са се съгласили, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станали ликвидни и изскуеми вземания и тези вземания ще се индивидуализират в опис във вид и форма на Приложение № 1, което е неразделна част от договора и страните са се съгласили да прехвърлят и нови вземания при спазване на договора на месечна база. Следващите вземания ще се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване то става неразделна част от договора и то ще има силата на допълнително споразумение изменящо го. Съответно по делото е представено такова ново Приложение № 1 от 10.04.2018 г., подписано от цедента и цесионера, което съгласно горецитираното е станало част от първоначалният рамков договор и следователно е породил прехвърлителното си действие между страните и е прехвърлил надлежно на ищеца процесното вземане по договора за заем срещу ответника. За извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен, чрез пълучаване на препис от исковата молба от назначеният му от съда особен представител. Настоящият състав на съда счита, че с връчване на исковата молба и приложените към нея документи по реда на чл.47 от ГПК, част от които е уведомлението по чл.

99, ал. 3 от ЗЗД се постига ефектът на надлежно уведомяване, респ. прехвърлянето на вземането е породило действието предвидено в чл.

99, ал. 4 от ЗЗД, като в този смисъл е налице и практика на ВКС. В конкретния случай по делото в рамковият договор в т. 4. 4 страните са се договорили, че старият кредитор упълномощава новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземаниятаи на последният му се предоставя пълномощно за това.

В своята практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание чл. 235 от ГПК. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, тъй като разпоредбата на чл.47 от ГПК сочи, че с изтичането на двуседмичния срок, посочен в уведомлението за получаване на книжата, същите се считат връчени.