Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4782 от 13.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9964/2023
Вид
Решение № 4782
Подписан
13.09.2023
В сила
13.09.2023
Състав
Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл.435-437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435-437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.78 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.82 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.83 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 4782 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100509964 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество“ ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София- длъжник по изпълнително дело № 20239210401329 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921, район на действие СГС, подадена чрез пълномощника адв.С.С., срещу постановление за разноски с изх.№ 1352 от 24.07.2023 г., в частта, с която са приети, като разноски по изпълнителното дело:

993,79 лв.- заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство защита и съдействие по изпълнителното дело, ведно с дължимата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху него в размер на 86,30 лв. с ДДС. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението за приемане на разноски по изпълнителното производство, в обжалваната му от длъжника част. Частният жалбоподател, чрез своя пълномощник адв.С.С. моли съда да отмени постановлението в обжалваната му част, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размера на начислената по т.26 от ТТРЗЗЧСИ пропорционална такса.

1

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника си адв.А.Б. в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.

ЧСИ С.П. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20239210401329 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921, с район на действие СГС е образувано на 27.06.202 3 г. по молба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А.Б., въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2023 г., издаден от Софийски районен съд, І Г.О., 35 състав по гр.дело № 26670/2021 г., за заплащане на сумите посочена в него.

С обжалваното постановление от 24.07.2023 год. по изпълнително дело № 20239210401329 по описа на ЧСИ С.П. са приети, като разноски по изпълнителното дело: 993,79 лв.- заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, ведно с дължимата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху него в размер на 86,30 лв. с ДДС; 42,00 лв.- обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, от които: 24,00 лв.- по т.5- за връчване на съобщение до длъжника, 18,00 лв.- по т.9/ 1 бр./- за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на размера на таксите по изпълнението:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.1 и т.2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл.78 от ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл.79 от ЗЧСИ.

2

Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата / чл.82 от ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл.83 от ЗЧСИ/.

В настоящия случай съдът приема, че определеният от ЧСИ общ размер на обикновените такси по изпълнението и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ са начислени в съответствие с разпоредбите на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните производства - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о.

В настоящия случай съдът приема, че длъжникът по изпълнението Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София, чрез своя процесуален представител не е възразил изрично по изпълнителното дело срещу размера на разноските дължими от него на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 993,79 лв. Безспорно е обстоятелството, че възражение от страна на длъжника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК не е направено по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение, длъжникът не е депозирал писмено възражение, с което да е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на определените разноски по делото, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 993,79 лв., нито е поискано от ЧСИ същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, като прекомерно. Искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е направено за първи път с подадената частна жалба.

Съдът намира, че ЧСИ е компетентен да се произнесе по искането на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК и едва след постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК. В процесния случай при липса на направено възражение от страна на длъжника за прекомерност по реда на 3 чл.78, ал.5 от ГПК по изпълнителното дело и на изричен акт, постановен във връзка с подаденото възражение, съдът не може да извърши преценка и контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ в тази насока.

С оглед на изложеното, частната жалба на длъжника Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.С.С. срещу постановление за разноски с изх.№ 1352 от 24.07.2023 г., в частта, с която са приети, като разноски по изпълнителното дело:

993,79 лв.- заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство защита и съдействие по изпълнителното дело, ведно с дължимата т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху него в размер на 86,30 лв. с ДДС, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна ч а с т н а жалба на Застрахователно акционерно дружество“ ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София- длъжник по изпълнително дело № 20239210401329 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921, район на действие СГС, подадена чрез пълномощника адв.С.С., срещу постановление за разноски с изх.№ 1352 от 24.07.2023 г., в частта, с която са приети, като разноски по изпълнителното дело: 993,79 лв.- заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство защита и съдействие по изпълнителното дело, ведно с дължимата т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху него в размер на 86,30 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4