Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4188 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13202/2022
Вид
Решение № 4188
Подписан
01.07.2025
В сила
14.08.2025
Състав
Здравка Иванова, Виктория Валентинова Грънчарска, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4188 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513202 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 20056575 от 07.09.2022 г. по гр. д. № 53974/2020 г. на СРС, 127 с-в, е отхвърлен предявеният от Д. К. М., ЕГН **********, срещу А. С. Ч., ЕГН **********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е придобила, по силата на давностно владение от 2010 г. до предявяване на иска - 04.11.2020 г., право на собственост върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*********.

Със същото решение е признато за установено, по иска на ответника А. С. Ч., ЕГН ********** предявен срещу Д. К. М., ЕГН **********, че притежава право на собственост върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда Наредбата за държавни имоти от 19.01.1993 г. и Решение № Ш-27- 42/21.07.2009 г. по гр. д. № 45/2008 г. по описа на СРС, 82 - ри с - в.

С решението Д. К. М., ЕГН ********** е осъдена да заплаща на А. С. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 57 СК във вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,сумата от 4 994, 59 лв. за периода 01.11.2017 г. до 01.11.2020 г., обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр.

София, ж к. „*********, както и 715, 72 лв. лихва за забава от 01.12.2017 г. до 01.11.2020 г., както и разноски в производството.

Решението се оспорва изцяло от Д. К. М., чрез представителя й. В жалбата излага съображения, че неправилно съдът е приел, че ответницата не е променила намерението си да свои останалата 1/2 ид. част от вещта. Поддържа, че по делото е 1 безспорно доказано, че ответницата е манифестирала своенето на имота по отношение на всички трети лица, а не само по отношение на ищеца. Оспорва се като неправилен и несъответен на събраните поделото доказателства извода на съда, че не е отблъсквала владението на ищеца, като не е започвала да владее за себе си. Поддържа, че неколкократно е отблъсквала владението на ищеца като е сменила патрона на вратата, с цел да възпре ищеца да ползва жилището, независимо от актовете на съда. Отказвала е да допуска ищеца в имота и се е противопоставяла на поканите му да заплаща наем.

Сочи, че съдът не е съобразил ТР 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. По делото е безспорно установен факта, че тя е започнала да осъществява фактическата власт върху целия имот още от 2009 г./2010 г. От тогава само владее имота, заплаща всички разходи и консумативи за него, както и за поддържането му и не допуска ищеца да осъществява каквито и да било действия по отношение на имота. Счита, че владението й е явно, необезпокоявано, непрекъснато, спокойно и несъмнително. През цялото време фактическа власт върху имота е демонстрирала спрямо всички, в т. ч. спрямо ищеца. Фактът, че владее и свои вещта със съзнанието, че е собственик на целия имот повече от 10 години се доказва и с обстоятелството, че е отблъсквала владението на ищеца, който я е поканвал с нотариални покани да му предоставя достъп до имота, но тя не се е отзовавала. На ищеца не е заплащано обезщетение за лишаване от правото му да полза имота, тъй като той не е собственик на същия. От 2009 г. ищецът е правел опити да живее в жилището, но тя не го е допускала в него. Сочи също, че ищецът не е полагал грижи за имота, нито се е интересувал от поддръжката му. Всички партиди на имота се водят на името на ответницата - за ток, вода, телефон и т. н. Счита, че с извършването на ремонти и стопанисване на целия имот от нейна страна, тя е демонстрирала своене на вещта и че я владее лично за себе си. Твърденията за придобиване на имота по давност се подкрепят както от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца, така и от изслушаните по делото свидетели. Поддържа доводи, че според разясненията на ТР № 1/2012 г. е достатъчно да бъде установено, че упражняването на фактическата власт е продължило в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, за да се направи извод, че е придобила по давност идеалните части, принадлежали на бившия й съпруг. Неоснователно съдът приема, че едноличното ползване на имота не води до отблъскване на владението на ищеца. Оспорва се и извода на съда, че предявяването на иск по чл. 57 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. уважаването на претенцията, препятства възможността ползващият имота съсобственик да придобие вещта по давност, защото макар искът да е облигационен, а не вещен, основателността на същия е обусловена от установяване на правото на съсобственост върху вещта в исковия период. Счита, че предявяването на облигационен иск не е измежду приетите от законодателя предпоставки за прекъсване на давността. Моли да се отмени решението и исковете с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и ИУИ с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от първоначалния ищец, да се отхвърлят, а жалбоподателката да се признае за собственик на целия недвижим имот. Претендира разноски, като прави възражение по размера на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна – първоначалния ищец А. С. Ч., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е съобразено с материалния закон и доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, 2 че следва да се обърне внимание, че правото на ползване върху процеснния имот е предоставено на ответницата М. въз основа на бракоразводното решение на основание чл. 57 СК, т. е. по силата на закона, възниква наемно отношение. Именно това е основанието, на което Д. М. упражнява фактическата власт върху общата вещ. Това основание я прави държател на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота, по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, което обстоятелство оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС. Сочи, че за да започне изобщо да тече придобивна давност, следва да има явна промяна на държанието във владение и това да бъде манифестирано ясно и недвусмислено именно пред другия собственик. От доказателствата не се установява ответницата да е манифестирала промяна в намерението си спрямо ищеца. Счита за правилен извода на съда, че тя не е манифестирала намерение за своене по отношение на ищеца Ч. относно притежаваната от него 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. От предходно воденото между същите страни дело за наемна цена за ползването на собствената 1/2 идеална част от имота по чл. 57, ал. 1 СК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС се установява, че ответницата е признала основанието на иска и го е оспорила единствено по размер. Освен това, с предявяването на претенции за заплащане от ищеца на разходи за ремонт, чрез възражение за прихващане, жалбоподателката всъщност признава неизгодния за нея факт, че А. Ч. притежава качеството на съсобственик на имота. Същият извод следва и от делото водено от „Топлофикация София" ЕАД срещу двамата собственици, по което страните са осъдени по равно за задълженията за топлоенергия. Като е съобразил поведението на ответницата, съдът основателно е приел, че тя не демонстрира намерение за своене на неговата идеална част, а държи същата като наемател. Поддържа, че от всички доказателства в съвкупност, включително гласните, безспорно се установява, че жалбоподателката не е променяла намерението си към общия имот. Оспорва твърденията, че е заплащала разходите за целия имот и партидите на имота се водят на нейно име. Партидата за електричество на имота продължава да се води на името първоначалния ищец. Освен това той е заплащал всички свои данъчни задължения за имота, според приложените по делото доказателства. Жалподателката не е заплатила негови данъчни задължения, от което също следва, че не е променила по никакъв начин намерението си към общата вещ и продължава да държи вещта по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Поддържа доводи, че придобивната давност изисква 10 - годишно непрекъснато владение, а от доказателства по делото е видно, че твърдяното „владение“ е по същество държане и период от 10 години не е изтекъл. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски и не възразява по разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Решението е постановено след обсъждане на доказателствата и установената от тях фактическа обстановка.

По делото не е спорно и от приетия по делото препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда Наредбата за държавни имоти от 19.01.1993 г. се установява, че А. Ч. и Д. М. придобили по време на брака си право на собственост върху процесния недвижим имот.

Видно от приетото по делото копие от Решение № ІІІ-27-42/21.07.2009 г. по гр. д. № 45/2008 г. по описа на СРС, 82 - ри с-в, влязло в сила на 11.09.2009 г., бракът 3 между страните е прекратен, като ползването върху процесното жилище, имащо характер на семейно, е предоставено за ползване на Д. М..

Приета е нотариална покана от 26.10.2012 г. с peг. № 12110, том III, акт № 86, по описа на нотариус М.Ш. отправена от А. Ч. до Д. М. за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

Не е спорно и съгласно съставена разписка, поканата е връчена лично на адресата на 28.10.2012 г.

С решение от 09.06.2016 г. по гр. д. № 13700/2015 г. на СРС, І ГО, 27 с - в, влязло в сила на 11.10.2017 г., поправено с решение № 9450 от 17.01.2017 г. по същото дело, по реда на чл. 247 ГПК, Д. М. е осъдена да заплати на А. Ч.на, на основание чл.

57 СК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата в размер на 3 535, 32 лв., наемна цена за ползвана 1/2 идеална част от процесния недвижим имот в периода от м.

11.2012 г. до м. 02.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 17.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2012 г. – 01.03.2015 г.

С решението е оставено без уважение направено от Д. М. възражение за прихващане срещу предявения иск в общ размер от 980, 25 лв., включващо сторени разноски във връзка с ремонт и поддръжка на процесния недвижим имот.

С нотариална покана с peг. № 418, том I, акт № 36 от 09.01.2020 г. по описа на нотариус И.Д., А. С. Ч. е отправил ново искане до Д. М. за заплащане на месечен наем в размер на 200 лв. на месец за ползване на собствената му 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Съгласно отбелязването поканата е връчена на 07.04.2020 г. на адресата чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Пред СРС се приети множество доказателства, по опис към отговора на исковата молба, представени от Д. М. във връзка с направени от нея разходи за поддръжката на имота : договор от 01.03.2012 г. за извършване на строителноремонтни работи ( мръсен канал), документи за извършени ремонтни работи в общите части на сградата, в която се намира процесния недвижим имот, разписки за заплатени консумативни разноски чрез системата на „ИЗИПЕЙ" АД и квитанции за заплатен местен данък за недвижим имот.