Определение № 2995 от 06.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 05.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА в присъствието на прокурора Г. П. И. като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Частно наказателно дело № 20221110212291 по описа за 2022 година След съвещание, като се запозна с материалите по делото и с доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 65 НПК.

Образувано е по молба на адв. В. В., защитник на обвиняемия В. Б. М., с която се иска изменение на постановената мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека. Като довод в съответната насока е посочено, че са налице нови доказателства, най-вече гласни такива, които разколебават обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

В рамките на настоящото производство съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, в това число първоначалната необходимост от същото и продължаването му във времето.

С оглед на това се констатира следното:

Спрямо обвиняемия М. към настоящия момент са повдигнати обвинения в извършване на три престъпления, както следва: две обвинения с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, които са наказуеми с наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години, и едно обвинение с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, чиято наказуемост е до шест години „лишаване от свобода“. Предвид това, както към вземането на първоначалната мярка за неотклонение, така и 1 понастоящем, е налице първата от законоустановените предпоставки за това, а именно за повдигнатото спрямо обвиняемия обвинение да се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В допълнение следва да се отбележи, че и трите обвинения се явяват тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото предвидената за всяко от тях наказуемост е над пет години „лишаване от свобода“.

Що се отнася до наличието на обосновано предположение относно извършването на всяко от деянията от обвиняемия М., съдът констатира, че по делото са събрани значителен обем от гласни и писмени доказателствени средства, и способи за доказване, а именно разпитани са множество свидетели, изготвени са експертизи и са събрани писмени доказателства. По отношение на гласните доказателствени средства следва да се отбележи, че касаят както процесните два случая, обективирани в повдигнатите обвинения, така и съдържат данни за множество други случаи с участието на обвиняемия, които макар и непряко относими към предмета на доказване, съдът счита, че следва да бъдат отчетени и взети предвид при коментиране на въпроса относно наличието на опасност от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия М..

По отношение наличието на обосновано предположение относно авторството на деянията, съдът намира, че въпреки наличието на противоречиви гласни доказателствени средства досежно и трите повдигнати обвинения, наличието на обосновано предположение остава такова с висок интензитет към настоящия момент и не е оборено, в каквато насока са доводите, изложени в молбата на адв. В.. Същото се извежда от показанията на свидетелите Н. Т., Б. Й. и Р. Н., за които съдът счита, че не са налице основания да не бъдат кредитирани, въпреки процесуалното им качество на пострадали лица в производството, доколкото се подкрепят от други гласни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелите Д. Б. и М.

Н.а, възприели нараняванията респективно на свид. Т. и на свид. Н. непосредствено след нанасянето им, приобщената медицинска документация от прегледите на двамата свидетели в лечебни заведения, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена по отношение на свид. Н.. По отношение показанията на групата свидетели, сочени от защитата, които противоречат на показанията на цитираните пострадали лица, следва да се отбележи, че се намират в приятелски отношения или родствени 2 връзки с обвиняемия, предвид което и техните показания следва да бъдат преценявани именно в тази насока - като опит за изграждане на защитна версия. Предвид това и като съпостави доказателствената достоверност на двете групи противоречащи си доказателствени средства, съдът прецени, че наличието на обосновано предположение относно извършване на деянията не следва да се счита за оборено, а напротив, и към настоящия момент продължава да бъде налично в степен, съответна на етапа, на който се намира производството.

По отношение на следващите две предпоставки за първоначално вземане на мярка за неотклонение и продължаването й във времето - опасност от укриване и извършване на престъпление, подобно на предходните съдебни състави, взели отношение по този въпрос, и настоящият констатира, че опасност от укриване от материалите по делото не може да бъде изведена, доколкото обвиняемият има известни постоянен и настоящ адрес и самоличността му е установена, като в хода на настоящото досъдебно производство е оказвал необходимото на разследващите органи съдействие.

Не така обаче, според настоящия съдебен състав, стои въпросът, касаещ наличието на опасност от извършване на престъпление, в случай, че мярката за неотклонение бъде изменена в по-лека. Съображенията за това, независимо от чистото съдебно минало и младата възраст на обвиняемия, се извеждат на първо място от интензитета на конкретните деяния, изразяващи се в употреба на физическа сила и вербални закани спрямо личността на пострадалите, като употребата на физическа сила е съпроводена с употреба на нож и бокс, които са допринесли за по-голямата тежест на получените от пострадалите травматични увреждания.

Наред с това, освен процесните три деяния, за които са повдигнати обвинения, по делото са налице множество доказателства, обективирани в показанията на свидетелите ***, които, както се посочи и по-горе, въпреки, че не са пряко относими към предмета на доказване по настоящото производство, сочат на извод на трайно формирано поведение на обвиняемия, насочено към необосновано и непровокирано накърняване телесната неприкосновеност на произволни и с нищо непредизвикали го граждани.

Наред с това, по делото са налице данни не само, че обвиняемият не е прикривал извършените посегателства, а напротив, целял е да им придаде 3 публичност, като ги е заснемал с мобилен телефон и ги е разпространявал, което допълнително завишава личната му степен на обществена опасност, доколкото очевидно го характеризира като личност, която не само, че е трайно склонна да накърнява телесната неприкосновеност на останалите членове на обществото и да не се съобразява с установените правов ред и нормални отношения на общуване, а и не зачита чуждото достойнство.

Предвид това съдът прецени, че опасността от извършване на престъпление от страна на М., в случай, че му бъде определена по-лека мярка за неотклонение, и към настоящия момент би била реална и с изключително завишен интензитет.

Що се отнася до наведените от защитата доводи в насока разумността на срока на задържането, следва да се отбележи, че същото към настоящия момент не надхвърля четири месеца, който срок от една страна се явява напълно съобразен с фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна е обоснован и от обстоятелството, че в значителна част от времето делото е било в съдебна фаза по повод подадени от обвиняемия и защитата искания за изменение на мярката за неотклонение. Следователно и назначената СМЕ на пострадалия Т. обективно не е имало как да бъде изготвена, доколкото материалите по делото не са били на разположение на вещите лица.

Предвид това, и с оглед обезпечаване ритмичността на разследването и извършване на необходимите за приключването му в разумен срок процесуално-следствени действия, съдът прецени, че на основание чл. 65, ал.

6 НПК следва да определи двумесечен срок, в който нови искания от обвиняемия В. Б. М. и от защитника му адв. В. за изменение на мярката за неотклонение, да се считат за недопустими.

По изложените съображения съдът прецени, че искането за изменение на мярката за неотклонение на обв. М. от „задържане под стража“ в по-лека е неоснователно, и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. В., защитник на В. Б.

М., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 121/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 25050/2022 г. по описа на СРП, за изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека.

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо обвиняемия В. Б. М., ЕГН ********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 65, ал. 6 НПК, двумесечен срок, в който искане за изменение на мярката за неотклонение от адв. В. и от обвиняемия В. Б. М. да се счита за недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от днес пред СГС.

В случай на жалба или протест, СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане пред Софийски градски съд на 13.10.2022 г. от 10:00 ч., за когато страните - уведомени от днес.

При жалба или протест, обвиняемият да бъде осигурен за датата и часа на съдебно заседание пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5