Определение № 1466 от 05.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1466 гр. Бургас, 05.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500953 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от Т. М. Д., ЕГН **********, с адрес с. Н.

П., общ. П., ул. “Д. м.” № **, чрез процесуален представител адв. Ненчо Драгнев срещу определение № 2499/25.04.2023 год. по гр.д. № 6891/2021 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 6891/2021 год. по описа на Бургаския районен съд.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че предявеният иск е такъв по чл.76, изр. последно от ЗС, вр. чл.75 от ЗС и цели защита на владението на ищеца върху процесните реални части от поземлени имоти. Жалбоподателят сочи, че е придобил владението въз основа на сключен от него в качеството му на купувач предварителен договор относно вещи разположени върху тези поземлени имоти. Сочи, че в хода на производството може да докаже, че владението му е продължило повече от шест месеца преди 29.09.2021 год. Твърди, че районният съд невярно е възприел, че са наведени твърдения, че ищецът е собственик на процесните поземлени имоти, както и че постройките разположени в тях са премахнати.

Излага твърдения, че постройките не са премахнати, като в този смисъл 1 представя копие от жалба подадена от ответника до кмета на ОбщинаПриморско за иницииране на процедура по премахването на тези постройки.

Твърди, че има правен интерес и няма пречка за предявяване на иска, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото-върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по предявения иск Й. И. К., ЕГН: **********, с адрес с. Н. П., ул. “О.” № *, чрез процесуален представител адв. Ивайло Карчев, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че обжалването от страна на ищеца на въвода във владение в процесните поземлени имоти, по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, е наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения от него иск по чл.75 от ЗС, поради което правилно производството по този иск е било прекратено от районния съд. Твърди се, че ищецът в случая е загубил правото да води този иск и за него липсва правен интерес от търсената защита. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение и за присъждане на разноските в настоящото производство.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

На 01.10.2021 год., пред Бургаския районен съд, ищецът Т. М. Д. е предявил иск срещу ответника Й. И. К. за защита на владението си на реални части от поземлени недвижими имоти, по чл.75 от Закона за собствеността, вр. чл.356 и сл. от ГПК. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнително основание, с което ответникът по иска се е снабдил срещу М. и Р. Д.и /отпаднало към момента/, на 29.09.2021 год. ответникът по делото е бил въведен във владение в процесните имоти от ЧСИ Ивелина Божилова, въпреки, че към момента на въвода той е бил в имотите и е направил възражение пред съдебния изпълнител. Твърди, че е установил владение върху процесните части от поземлени недвижими имоти след подписан на 10.09.2020 год. предварителен договор за закупуване на обекти разположени 2 върху поземлените имоти, но с извършения въвод на ответника, владението му е било отнето, започнало събаряне на обектите разположени в поземлените имоти и това мотивира правния му интерес да иска защита на владението си.

За да приеме, че искът е недопустим, районният съд е намерил, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, тъй като по аргумент от чл.435, ал.5 от ГПК такъв правен интерес той би имал само ако беше пропуснал възможността да обжалва въвода като процесуално опорочен.

Съдът е констатирал, че в случая ищецът не е пропуснал, а е обжалвал по реда на чл.435, ал.5 от ГПК извършения въвод в процесните поземлени имоти, поради което е приел, че той няма права на последваща посесорна защита.

Настоящият съд не споделя становището на районния съд, като намира изводите за недопустимост на предявения иск по изложените в обжалваното определение съображения за направени при неправилно тълкуване и в противоречие с процесуалния закон.

По отношение на правната квалификация на предявения иск съдът намира, че правилно районният съд е квалифицирал предявения посесорен иск по чл.75 от ЗС, а не по чл.76 от ЗС. В случая се твърди, че владението на ищеца /в качеството му на трето лице за изпълнителното основание, с което е бил снабден ответника/ е отнето в резултат на действия на съдебния изпълнител съгласно приложен към исковата молба протокол от 29.09.2021 год. за принудително отнемане и предаване на държане. При упражняването на власт от надлежно натоварени органи, в рамките на тяхната компетентност и правомощия, не е налице насилие по смисъла на чл.76 от ЗС, тъй като в последната хипотеза насилието следва да е насочено срещу владелеца или държателя, а не срещу вещта. В случая изпълнителното действие е насочено към вещта, а не спрямо ищеца в качеството му на трето за изпълнителното производство лице, поради което следва да се приеме, че търсената защита е по чл.75 от ЗС.

Установи се по делото, че след изпълнително действие на 29.09.2021 год., ищецът в качеството му на трето лице за изпълнителния процес е упражнил право на жалба по реда на чл.435, ал.5 от ГПК. По тази жалба в хода на производството по делото е постановен резултат, като окръжният съд я е оставил без уважение. Съгласно чл.435, ал.5 от ГПК, въвод във владение 3 на недвижими имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Въпросът, който се поставя е, дали подаването на жалба по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, в срок от третото лице, изключва възможността за неговата защита и по реда на чл.75 от ЗС - т.е. чрез предявяване на владелчески иск ?

Според настоящия съд няма никакво основание да се счете, че защитата по чл. чл.435, ал.5 от ГПК изключва възможността за защита и по 75 от ЗС.

Двете производства имат различни цели и правни последици, поради което, като и поради липсата на изрична норма, която да сочи недопустимост на защитата по чл.75 от ЗС при инициирана защита по чл.435, ал.5 от ГПК, изводът на районния съд, че предявеният по делото иск е недопустим поради осъществена по друг ред защита, която изключва исковата посесерна защита, е неправилен. С чл.435, ал.5 от ГПК е уредена т.н. процесуална защита, по която съдът проверява законосъобразността на извършено от съдебния изпълнител изпълнително действие в хода на изпълнителното производство.

Производството е контролно-отменително, като завършва със съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Доколкото законът не предвижда друго, следва да се приеме, че процесуалната защита по чл.435 и сл. от ГПК предвидена като възможност за третото лице, не изключва възможността за неговата искова защита и в частност за посесорната му защита по чл.75 и чл.76 от ЗС. Възможността третото лице освен със защита по чл.435, ал.5 от ГПК, да се защити и по чл.75 от ЗС недвусмислено следва от разпоредбата на чл.358 от ГПК. Разпоредбата на чл.358 от ГПК сочи, че когато владението е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът сезиран с исковете за защита и възстановяване на нарушено владение по чл.75 и чл.76 от ЗС, проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани. Ясно е, че законът не само допуска едновременно провеждане на двата вида защита, но дори посочва, че съдът сезиран с искове за защита и възстановяване на нарушено владение по чл.75 и чл.76 от ЗС, не е обвързан от преценката за законосъобразност на действието по отнемане на владението, 4 извършена в производството по чл.435, ал.5 от ГПК, а следва да направи собствена преценка по този въпрос.

В горния смисъл е и решение № 66/25.07.2016 год. по гр.д.№ 5203/ 2015 год. по описа на ВКС, 1-во г.о., в което е посочено, че „когато съдът разглежда иска на третото лице, той не следва да очаква, изчаква или да се съобразява с решението по чл. 435, ал.5 ГПК. Съдът е длъжен да разгледа като преюдициален въпроса за законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда при отнемане владението на имота и предаването му на взискателя. Постановеното решение по жалбата на третото лице, предвидена в чл. 435, ал. 5 ГПК не поражда задължение за съда да го зачете /чл. 297 ГПК/. Висящото производство по тази жалба не осъществява привременна пречка по чл. 229, т. 4 ГПК. Това е така, защото няма обективен идентитет между двете дела /исковото и контролно-отменителното, което се разглежда по реда на глава Х. ГПК/. Въпросът по жалбата по чл. 435, ал. 5 ГПК е процесуалноправен, а действието на решението по чл. 435, ал. 5 ГПК се изчерпва с нуждите на изпълнителното производство.“

Предвид горното, става ясно, че изречение последно от чл.435, ал.5 от ГПК, съгласно което ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск, не ограничава правото на третото лице да предяви владелчески иск и в случай, че в срок то е подало жалба по чл.435, ал.5 от ГПК. Подадената жалба по чл.435, ал.5 от ГПК не лишава третото лице от правен интерес за водене на иск по чл.75 от ЗС и не прави иска недопустим, а като е приел обратното районният съд е постановил неправилно определение – постановено при неправилно тълкуване на чл.435, ал.5 от ГПК и в противоречие с чл.358 от ГПК, което следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2499/25.04.2023 год. по гр.д. № 6891/2021 год. по описа на Бургаския районен съд.

В Р Ъ Щ А делото на Бургаския районен съд за продължаване на 5 съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6