Определение № 1365 от 31.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 31.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20228002103934 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответник по делото Т. Д. Д., приподписана и от адв.Е. П. от САК, срещу въззивно решение № 261136/ 30.03.2022 г. по гр.д.№ 15201/2019 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 97173/18.04.2019 г. по гр.д.№ 88978/ 2017 г. на СРС, III ГО, 158 състав, за допускане делба на поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ от 419 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, подробно описан с индивидуализиращите г о белези в решението, при дялове по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата съделители „Забаржад" ЕООД, Т. Д. Д. и М. Д. Д.-Т..

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неразглеждане на оспорването й по чл.135 ЗЗД на апортната вноска, от която дружетвото-ищец черпи правото си на съсобственост. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Насрещната страна по касационната жалба - „Забаржад" ЕООД, чрез пълномощник адв.К. Р. от АК-К., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна. Претендира разноски в касационното производство по списък по чл.80 ГПК.

Насрещната страна по касационната жалба - М. Д. Д.-Т., не е взела становище по нея в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

По повод молба на касатора Т. Д. Д. преди насроченото закрито съдебно заседание пред ВКС по чл.288 ГПК, се установява, че е М. Д. Д.-Т. е починала на 14.01.2023 г., след 1 изтичане за нея на срока за отговор на касационната жалба. Правоприемници на починалата, съгласно служебно събраните доказателства по чл.7, ал.1 ГПК - справки в Националната база данни „Население" по реда на Наредба № 14/2019 г. и удостоверение за наследници на починалата от СО-р-н Оборище, изх.№ РЛОБ23-УГ51-868/25.02.2023 г., сочат, че починалата М. Д. Д.-Т. е оставила след смъртта си живи само роднини по съребрена линия по чл.8, ал.4 ЗН, от 5-та степен-деца на първи братовчеди, както и от 6-та степен - внуци на първи братовчеди. По реда на чл.8, ал.4 ЗН наследяват само низходящи, но не и съпрузи, като по-близкия по степен и низходящ на по-близък по степен, изключва по далечния по степен, при което в случая законни наследници се явяват само живите деца на първи братовчеди /по майчина и по бащина линия/ на починалата, съгласно данните по у-нието на общината, но не и живите внуци на първи братовчеди (в групата на последните е и касаторката) и в този IV ред не се наследява по заместване съгласно ТР № 3/1994 г. Или правоприемници са М. И. Д., Д. И. Д., Жасмина Х. П., М. А. А., А. А. П. - петимата съребрени роднини по бащина линия, Т. С. К., Е. С. К., Д. К. К., К. К. Б., Д. Т. П. и М. Т. Б. шестимата съребрени роднини по майчина линия. Не се налага извършване на други процесуални действия в настоящето производство по чл.288 ГПК /вкл. не се налага уведомяване на лица за настоящето определение/, освен конституирането на приемниците на починалата, доколкото смъртта е настъпила след изтичане за наследодателката на срока за отговор на касационната жалба (връчен препис от касационната жалба на 13.07.2022 г. по чл.39 ГПК). Не е налице следователно пречка касационният състав да се произнесе по чл.288 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

Производството е образувано по иск за делба, предявен от „Забаржад" ЕООД срещу Т. Д. Д., М. Д. Д.-Т. и Л. Д. Д., с твърдение, че гореописания недвижим поземлен имот - празно дворно място понастоящем, е съсобствен между тях при квоти по 1/3 ид.ч. за първите двама, и 1/3 ид.ч. общо за последните две съделителки. Т. Д. Д. е оспорила иска за делба с отговора на исковата молба поради неделимост на имота, също така е възразила срещу участието в делбата на дружеството-ищец и е оспорила по смисъла на чл.135 ГПК правно основание на съсобствеността на този ищец, а именно на апортната вноска, направена от „Ситибилдинг" ООД в капитала на дружеството-ищец, включваща и процесния имот, която апортна вноска твърди да я уврежда поради качеството й кредитор на „Ситибилдинг" ООД с неудовлетворено парично вземане.

В първоинстанционното производство е починала Л. Д. Д. и е заместена от правоприемника си М. Д. Д.-Т. като нейна сестра и единствен законен наследник. Двете сестри не са взели становище по основателността на иска за делба в първата съдебна инстанция, във въззивното производство М. Д. Д.-Т. е заявила с писмена молба, че първоинстанционното решение е правилно.

Първоинстанционният съд с определение от открито съдебно заседание на 27.03.2017 г. е 2 отказал да приеме за разглеждане заявен от ответницата Т. Д. с отговора на исковата молба иск по чл.135 ЗЗД, и с решението си по чл.344, ал.1 ГПК е допуснал делба между „Забаржад" ЕООД, Т. Д. Д. и М. Д. Д.-Т., при равни дялове- по 1/3 ид.ч. от гореописаното празно дворно място, като е приел, че ищецът е съсобственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по силата на апорт, направен от „Ситибилдинг" ООД в капитала на дружеството-ищец, а останалите съделители - физически лица, са съсобственици по правни сделки и наследяване, на по 1/3 ид.ч.

Само ответницата Т. Д. е обжалвала първоинстанционното решение, с оплакване, че е трябвало да се допусне до разглеждане искът й по чл.135 ЗЗД и както съсобственик да се конституира дружеството „Ситибилдинг" ООД, по аргумент от чл.342 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, че М. Д.-Т. е правоприемник на притежавания от нейната майка дял от 1/3 ид.ч. от дворното място, въз основа на правни сделки и наследяване на сестра си Л. Д., че Т. Д. е правоприемник на притежавания от нейния баща дял от 1/3 ид.ч. от дворното място, въз основа на правна сделка и наследяване на майка си Н. К., и че „Забаржад" ЕООД е правоприемник на притежавания от „Ситибилдинг" ООД дял от 1/3 ид.ч. от дворното място, въз основа на апорт на този дял -непарична вноска в капитала му, при учредяване на дружеството, направена вноската през 2012 г. от „Ситибилдинг" ООД като едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество „Забаржад" ЕООД.

„Ситибилдинг" ООД се легитимира съответно като съсобственик на 1/3 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба от 2008 г. с праводател „Смолян интернационал" ООД.

Прието е за установено, че към подаване на исковата молба за делба, описаните в по-ранни документи за собственост на праводатели на страните сгради, са били съборени, и дворното място е празно понастоящем. По направеното с въззивната жалба на Т. Д. оплакване за неправилност на решението, основано на твърдението, че е трябвало да се разгледа и уважи искът й по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на извършената от „Ситибилдинг" ООД апортна вноска, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е постановил обжалваното първофазно делбено решение без произнасяне по иск по чл.135 ЗЗД. Изхождайки от кръга преюдициални въпроси които се разглеждат в съдебна делба съгласно чл.343 ГПК, въззивният съд е направил извод, че е недопустимо да се разглеждат в производството за делба и да се постановява в него решение по съществото на искове, чрез които се създава ново правно положение, поради което и конститутивният иск по чл.135 ЗЗД, предоставен на кредитор, твърдящ, че оспорената сделка, чиято относителна недействителност иска да бъде обявена, го уврежда, не представлява допустим предмет на делбения процес и не подлежи на разглеждане в настоящото съдебно производство.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на Т. Д., в подкрепа на твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, са формулирани следните въпроси, които се твърди да са включени в предмета на спора и да са обусловили правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото :

1/ Ако в Глава 29 "Съдебна делба" от ГПК чл. 341, ал.1 от ГПК "Започване на 3 производството" правната норма се тълкува разширително, като се приема, че същата се прилага не само при делба на наследство, а и въобще във всички случаи за ликвидиране на съсобственост чрез делба, то следва ли и нормата на чл.343 "Преюдициални въпроси" от ГПК да се тълкува разширително ?

2/ Различното тълкуване на двете правни норми - чл. 341, ал. 1 от ГПК -разширително и на чл. 343 от ГПК - ограничително, нарушава ли правата на страните, които желаят да се защитят от правните действия на юридическо или физическо лице - съсобственик, което няма качеството на наследник и преюдициалните въпроси, визирани в чл. 343 от ГПК нямат приложение по отношение на него, а друга правна възможност за преюдициално разрешаване на въпроси, касаещи съсобствеността, възникнала не от наследяване не са включени в хипотезите на чл. 343 от ГПК?

3/ Следва ли да се актуализира практиката на ВКС с оглед включването на възможности за разрешаване на преюдициални спорове, които касаят и могат да бъдат предявени от и срещу физически и юридически лица, които нямат качеството на наследници съсобственици и спрямо тях изброените в чл.343 от ГПК искове не намират приложение?

Направена е обосновка, че съдът в делбеното производство следва да даде възможност на страната, която не е наследник, да има сходна защита, каквато се дава на наследниците в чл.343 от ГПК. Касаторът намира, че допускане в производство по делба на съсобственост, възникнала не от наследяване (както в случая), да се решават и редица преюдициални въпроси - вкл. и по чл.135 ЗЗД, които касаят такава съсобственост и не попадат в нито една от хипотезите на чл.343 от ГПК, ще преодолее празнота и непоследователност при подхода на тълкуване на нормите на чл.341 ГПК и чл.343 ГПК, ще преодолее стеснително прилагане на чл.343 ГПК като нарушаващо принципа на равнопоставеност на страните, също и принципа на процесуална икономия за решаване на всички спорове свързани със съсобствеността в едно производство, след което да се извърши делба между установените със съдебно решение съсобственици.

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки : касаторът да е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и даденото от въззивния съд разрешение на въпроса да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. Според разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В тълкувателното решение е разяснено, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Формулираните от касатора като въпроси са общо и абстрактно поставени, въззивният съд 4 не е формирал мотиви по отношения на такива въпроси- не е разсъждавал кои норми за делба на наследство са приложими и при делба на съсобствено имущество, което не произтича от наследство, при което тези въпроси нямат характер на правни въпроси, по които да се е произнасял въззивния съд като такива от значение за изхода на делото, и не сочат на наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост касационно обжалване по смисъла на горепосоченото ТР № /2009 г.