Решение № 1002 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110214730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,***'' ООД против Наказателно постановление № 57/29.07.2025 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите- София/ РИОСВСофия/, с което на жалбоподателя на основание чл. 136,ал.2, т.4,пр.2 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предложение 2 от ЗУО.

Подадена е жалба от санкционираното юридическо лице, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Изтъква се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка, немотивирано и необосновано. Твърди се, че липсват данни за рециклиране на чужди площадки, като дружеството е извършвало дейност на негова площадка и с негови отпадъци. Релевирани са доводи за липса на отразено време и място на извършено нарушение, както и нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като е определено едно наказание за четири отделни нарушения. В заключение се сочи, че дори да се приеме, че е налице състав на административно нарушение, то същото е маловажно. Иска се отмяна на наказателното постановление.

Претендират се направени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л./ с пълномощно по делото/ , която поддържат аргументите във въззивната жалба. Посочва, че от събран доказателствен материал не се установява от обективна страна извършено нарушение от страна на жалбоподател. Заявява, че посочените в НП нарушения са 4, а наложената санкция е 1 несправедлива. Иска съдът да отмени наказателното постановление. Претендира разноски, представя писмени бележки.

Въззиваемата страна - РИОСВ, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт П., която оспорва жалбата. В дадения ход по същество пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а жалбата отхвърлена като неоснователна.Намира за неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че във връзка с осъществяване на текущ контрол от страна на РЕОСВ-София е извършена проверка на дружеството жалбоподател, на стопанисвана от него площадка за дейности с отпадъци. Жалбоподател притежава регистрационен документ за третиране на отпадъци № 12-РД-1142-03/18.05.2023г. издадено от директор на РИОСВ-София, за извършване на дейностти с кодове R3, R12 и R 13 на отпадъци от пластмасови опаковки и пластмаси.

30.10.2024г., служителите на РИОСВ – София, сред които и свидетелят М. посетили на площадка за дейности с отпадъци, находяща се в р-н Казичане, Столична община, отразена в Констативен протокол № ККФОС-МГ-105/30.10.2024г.,Площадката е разположена на площ от1 105 кв. м. - част от ПИ с идентификатор *** с площ част от сграда разположена в границите на същия имот. Обекта се стопанисва от /дружеството/ съгласно регистрационен документ за дейности с отпадъци № 12-РД-1142-03/18.05.2023г., издаден от директора на РИОСВ-София.

При проверката е установено, че дружеството води отчетност за дейности с отпадъци на разшИ.та мобилна площадка на други лица-притежатели на отпадъци, вписани под № 1, като записите са с данни за постъпили отпадъци от ,,***'' ООД. Жалбоподател не е изпълнил условия посочени в Решение № 12-РД-1142-03/18.05.2023г., свързани с извършваната дейност по третиране на отпадъци в т.3.2.от Решението, а именно:

3.2.1 В 14 дневен срок, преди започване на дейностите жалбоподателя да уведоми РИОСВ София за местоположението на площадката (като се посочат данните на имота) и датата на започване на дейностите по третиране на отпадъците на съответната площадка.

3.2.2 „ ,,***''“ ООД да сключи договор с лицата, на чиито площадки ще се извършват дейностите.

3.2.3.Копие на договорите по условие 3.2.2 от настоящето разрешение да бъдат предоставени в РИОСВ - София в 14 дневен срок, преди започване на дейностите.

3.2.4. В срок не по-късно от 14 дни, операторът да уведоми РИОСВ - София за приключване на дейностите на съответната площадка.

2

Установено е, че в РИОСВ-София няма постъпвали уведомления за местоположението на площадката и датата на започване на дейностите по третиране на отпадъците на съответната площадка, датата за приключване на дейностите, както и копие на сключени договори с лицата на чиито имоти ще се извършват дейностите, в определените срокове, съгласно условие 3.2, 3.2.1, 3.2.2, 3.2.3 и 3.2.4. от притежаваният регистрационен документ № 12-РД1142-03/18.05.2023г.

На 30.10.2024г.е съставен Констативен протокол № ККФОС-ИМ-105 от контролни органи, в която е констатирано, че дружеството води отчет за извършвани дейности с отпадъци на разрешена мобилна площадка на други лица/ притежатели на отпадъци/, като са заведени 69 записа за извършена дейност с код R3 на отпадъци с код 19 12 04 с общо количество 475 тона, като в РИОСВ –София няма постъпили уведомления за местоположение на площадката и дата на започване на дейностите по третиране на отпадъци , дата на приключване на дейностите, както и договори с лица на чиито имоти ще се извършва дейността.На основание чл.113, ал.3 от ЗУО на жалбоподател са дадени предписания.

На 30.10.2024г. на жалбоподател е съставен АУАН № 7/25г. за нарушение на чл. 136, ал. 2, т.

4 от ЗУО. Въз основа на цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предложение 2 от ЗУО.

От събраните в съдебното производство доказателства не се доказва напълно описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

От показанията на свидетел Р./ допусната по искане на жалбоподател/ – служител в дружеството през процесния период, се установява, че е присъствал по време на извършване на проверката, като в последствие били констатирани нарушения от контролните органи.Сочи, че всички отпадъци са собствени на жалбоподател, като мобилната инсталация не е ползвана другаде. Това обстоятелство е констатирано от актосъставителя и в съставения АУАН.

От показанията на свидетеля М. се установява, че дружеството притежава разрешение за рециклиране на отпадъци на две площадки, една от които е мобилна. Като за последната е установено, че дружеството е водило отчетност, но в РИОСВ-София не е получено уведомление за това и съответни договори в 14 дневен срок. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. по отношение на нейните възприятия при извършената проверка, като последователни и съответстващи на вече описаните от свидетеля в съставения АУАН. Съдът намира, че тези показания са дадени добросъвестно от свидетеля по отношение на възприятията му от обстановката на мястото на извършената проверка, но констатацията му за установено нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно:

3 показанията на разпитани свидетели, както и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.

Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Липсват твърдените от жалбоподателя несъответствия в описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Ясно са посочени приетите за нарушени законови разпоредби. Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Относно приложимостта на нормата на чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, съдът приема, че същата не е приложима в настоящето производство, тъй като Дружеството не е извършило няколко отделни нарушения, а едно единствено – това по т.3.2. от Решение № 12-РД-1142-03/18.05.2023г., като не са налице две или повече самостоятелни административни нарушения, а е налице един санкционен диспозитив.

По делото се доказа, че е налице нарушение разпоредбите на ЗУО. С оглед изложеното констатираното нарушение на изпълнение условие 3.2.1 , 3.2.2., 3.2.3. и 3.2.4. от Решение № 12-РД-1142-03/18.05.2023г. на директора на РИОСВ- София в НП, свързано с липса на уведомление в 14 дневен срок за местоположение на площадката и дата на започване на дейностите по третиране на отпадъци, дата на приключване на дейностите, както и договори с лица на чиито имоти ще се извършва дейността.

Но същевременно съдът намира, че в случая нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на описаното нарушение, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността разкриват хипотеза в която визираното деяние се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност е явно незначителна в сравнение с 4 други случаи на нарушения от същия вид, контролните органи не са били затруднени при извършването на проверката си. Липсата на вредни последици не е единственият критерий, определящ наличието на маловажен случай. Не се спори, че нарушението е първо, тъй като преди извършването му жалбоподател не е бил санкциониран с влезли в сила НП за други нарушения по ЗУО.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая констатираното нарушение разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност на такъв вид нарушения, поради което съдът намира, че в случая следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че предупреждението на нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, в случая ще окаже необходимото превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да не се допуска в бъдеще подобни нарушения, свързани с подаването на уведомления в НАП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 д от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните и доказани от него разноски в размер на сумата от 460,16 евро.