Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260158 от 18.11.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 2158/2020
Вид
Решение № 260158
Подписан
18.11.2021
В сила
14.06.2022
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.430, ал.2 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ловеч, 18.11.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първата година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при секретаря

МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2158 по описа за 2020год,за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл.422 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „Райфайзенбанк (България)„ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана Изп.директор и Прокурист, действащи чрез пълномощника против Т.Р Д. ***.

Наведени са твърдения, че с Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г. „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Т.Д.Т. кредит в размер на 24 756.00 лв., като лимитът е напълно усвоен на19.02.2019 г. Твърди, че кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 05.03.2026 г.

Излага, че съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, като съгласно чл.4 от договора е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит, както следва: за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 5,70%; след изтичане на горния срок се дължи годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен процент + 5.570 пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Сочи, че при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта. Изтъква, че наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит, но заемателят не е изпълнил основното си задължение да върне заетата сума в уговорения срок.

Ищецът излага, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени анюитетни вноски с падежни дати в периода от 05.06.2019 г. – 05.07.2020 г. вкл. Посочва, че в изпълнение изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ Румен Д. да връчи писмо с изх.№№ 850-42/12.06.2020 г., адресирано до Т.Д.Т.. В писмото за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано уведомлението за наличие и размер на дълга и волята на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение – неплащане на основание чл.8.1. от Договора. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като фактът е удостоверен в Констативен протокол изх. № 11956/28.07.2020 г. Изтъква, че Банката счита кредита за предсрочно изискуем от 23.07.2020 г. (14 дни след залепване на уведомлението на входната врата).

Ищецът твърди, че на 23.07.2020 г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.

Поради липсата на изпълнение, счита, че в тяхна полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Отбелязва, че съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. Сочи, че с договарянето на обезщетение за забава страните отнапред са определили размера на обезщетението за вреди и не следва да бъдат доказвани. Изтъква, че предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника и последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока.

Твърди се също, че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и впоследствие по образуваното ч. гр.д.№ 1121/2020 г. на РС – Ловеч е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните вземания.

В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1121/2020 г. на РС – Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 24 273.86 лв., от които редовно падежирала главница в размер на 3 507.40 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 20 766.46 лв.; изискуема редовна/възнаградителна/ лихва в размер на

1 559.78 лв., начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г, вкл; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на

297.61 лв., начислена за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочна изискуема главница в размер на 69.23 лв., начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г.; разноски за уведомление за предсрочната изискуемост в размер на 60.00 лв., законна лихва за забава за периода от 04.08.2020 г. до изплащане на вземането.

В условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, моли съдът да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк“ /България/“ЕАД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за потребителки кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г., а именно: изискуема главница в размер на 20 766.46 лв., изискуема редовна / възнаградителна/ лихва в размер на 1 559.78 лв., начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23 лв, начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г.; разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв.; ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.

Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. В.Н. – назначен за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Излага съображения, че от съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответните стандарти за защита. Счита, че в случая не е спазена разпоредбата на чл.11 от ЗПК относно съдържанието на договора за кредит и предвидените задължителни реквизити, които следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Прави възражение, че ответника не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, каквото е изричното императивно изискване на закона. Твърди, че по делото липсват доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредиитора, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем.

В о.с.з. ищeцът„Райфайзенбанк (България)„ЕАД не изпраща представител.

Ответникът Т.Д.Т. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител – адв.

Н., който поддържа депозирания отговор и направените с него възражения. Счита, че на ответника не е съобщено редовно за твърдяната предсрочна изискуемост. Ако съдът прецени, че е налице такава предсрочна изискуемост, моли след датата на настъпването й, съдът да уважи претенцията за лихви единствено до размера на 10%.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр. д №1121/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Райфайзенбанк (България)„ЕАД е издадена Заповед № 592 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Т.Д.Т., ЕГН **********, с пост.адрес: *** да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров 55“, Експо 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника: Десислава Илиева Илиева-юрисконсулт, следните суми: изискуема главница -24 273.86 лв. /двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и три лева и 86ст/, от които редовно падежирала главница в размер на 3 507.40 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 20 766.46 лв; изискуема редовна лихва в размер на 1 559.78 лв/ хиляда петстотин петдесет и девет лева и 78ст/, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. /двеста деветдесет и седем лева и 61ст/, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23 лв/ шестдесет и девет лева и 23ст/, начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г, разноски за уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв /шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –04.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - внесена държавна такса в размер на 525.21лв /петстотин двадесет и пет лева и 21ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/.

Въз основа на издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 594/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Д. с рег. № 880 при КЧСИ. С Определение № 260876 от 20.11.2020 г. заповедният съд е констатирал, че издадената по делото Заповед за незабавно по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С посоченото определение съдът е спрял принудителното изпълнение на Заповед № 592 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1121/2020 г. по описа на Ловешки РС.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 27.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 17.12.2020 г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС - Ловеч положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН.

По делото не е спорно, на 19.02.2019 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника Т.Д.Т., от друга страна, като

Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1902062489456800.

По силата на сключения договор Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 24 756.00 лв., който да бъде ползван за рефинансиране на кредит потребителски нуждии.

Уговорен е краен срок на погасяване на кредита 05.03.2026 г. Цялата сума по договора е отпусната по сметка на Кредитополучателя в IBAN ***гласно чл.3 от Договора със заверяване на посочената сметка със сумата на кредита, Кредитът се счита за усвоен от Кредитополучателя. Страните са постигнали съгласие /чл.4 – Лихви такси и комисиони/ за използвания кредит Кредитополучателят да заплаща на Банката годишна лихва, както следва: За първите 12месеца, считано от първата падежна дата на кредита кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5,70%, а след изтичане на този срок – лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив Референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,570 пункта. Съгласно чл.4.4, общата сума дължима от Кредитополучателя по процесния договор за кредит, изчислена към момента на сключването му възлиза на 30677.63 лв, при