Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 19.03.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 836/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
19.03.2025
В сила
08.04.2025
Състав
Радостина Панчугова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал. 2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кърджали, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200836 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 9615230 на ОДМВР- Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.

4 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 600, 00 лв. на З.

А. А., ЕГН **********, с адрес ****, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № 8715841.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му с процесия електронен фиш нарушение.

Декларативно сочи, че при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш, предмет на жалбата, са допуснати съществени процесуални нарушения. Мои за отмяна на обжалвания ЕФ .

В съдебно заседание жалбоподателят З. А. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, своевременно представя и списък на разноскте.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Заинтересована страна Районна прокуратура- Кърджали редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2024г. стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера, т и п TFR1-M, с фабричен номер 555 е бил позициониран на път I-5, км.332+600 м. до разклон за с. Патица,общ. Черноочене, обл. Кърджали, в посока от с. Черноочене към гр. Кърджали, където е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В 26. На 16.08.2024г. в 12.14 ч. чрез АТСС е било установено нарушение на скоростния режим от лек автомобил марка „****“, модел „***“ , с рег. № ***, собственост на З. А. А. от ****, която при ограничение на скоростта 60 км/ч. се е движела със скорост 92 км/ч. т. е. с 32 км/ч превишена стойност на скоростта /след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ час /.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Кърджали е издаден Електронен фиш, серия К № 9615230.

Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС на дата 16.08.2024г., с посочени, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснело процесното нарушение, снимка към ЕФ от 16.08.2024г., Протокол за монтаж и настройка от 20.10.2017г. функционирането и изправността на техническото средство, Протокол с рег. № 1-18-23/19/10/3023 г. за проверка на мобилна система за видео контрол, справка относно собствеността на посоченото в ЕФ -МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, от Български институт по метрология, ведно с преглед на одобрен тип средство за измерване, справка – разпечатка от МВР-АИСАНД, известие за доставяне,както и справка за нарушител/водач.

Съгласно представения снимков материал от 16.08.2024г ,12:14 часа, отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил марка „****“, модел „***“ , с рег. № ***, като измерената скорост е от 92 км/ч при ограничение 60 км/ч.

Наличен е и Протокол за извършено обучение на служителя на РУ- Ардино Е.К. за работа с мобилна система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M.

От представения Протокол с рег. № 1-18-23/19/10/3023 г. за 2 проверка на мобилна система за видео контрол, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и комуникации, тип TFR1-M, с фабричен номер 555, според който съответства на одобрения тип.

Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.165, ал. 2, т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както и неговата марка. Следователно заснетата снимка , на която са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. В този смисъл съдът намира за изцяло неоснователни изложените в жалбата доводи за липса на надлежно описание на нарушението, както и неговата недоказаност. Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя за липса на реквизити в издадения ЕФ, който категорично съдържа посочени дата и орган по издаване, които реквизити се потвърждават и от приложените и приети по делото писмени доказатеслтва.

Видно от представения по делото протокол за измерване на Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява , преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера, тип TFR1-M, с фабричен номер 555 е бил одобрена на 19.10.2023 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. Към датата на нарушението мобилната система за видеоконтрол - 555 като срокът на валидност на същата е една година, видно от представения протокол за последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че АТСС е използвана неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено 3 място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че е осъществено административно нарушение. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е на път I-5, км.332+600 м. до разклон за с. Патица,общ.

Черноочене, обл. Кърджали, в посока от с. Черноочене към гр. Кърджали, където е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В 26., т.е. извън населено място, където с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Жалбоподателят е управлявал със скорост 92 км/ч. и така е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче наказващият орган недопустимо е смесил два състава на ЗДвП и е подвел нарушението под две различни правни норми- чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.

А съгласно, ал. 2 на същия текст когато е въведено различно от общото ограничение, скоростта не следва да надвишава посочената със съответния знак скорост. От приетите доказателства и преди всичко от клип № 20569, TFR1-M, № 555 от 16.08.2024 г., несъмнено се установява, че лек автомобил „марка „****“, модел „***“ , с рег. № ***, собственост на жалбоподателя З. А.

А. се е движил извън населено място със скорост от 92 км./ч., при ограничение на скоростта 60 км./ч. въведено с пътен знак В26. Действително измерената скорост на движение на автомобила е 95 км/ч., но допустимата грешка при измерването в полеви условия е +/- 3 %, поради което правилно в е отразена скорост от 92 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на ЕФ е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 92 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 32 км./ч. Съдът намира, че е несъмнено доказано, че именно жалбоподателят З. А. А. е управлявала процесното МПС на посочената дата и място, доколкото същият е негов собственик и по делото липсва подадена пред органите на МВР декларация по чл.188 от ЗДвП.

На установените по делото факти кореспондира само състава на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но този текст не е бил приложен. Затова според настоящата инстанция при издаване на електронния фиш е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, при което и за жалбоподателя, и за съда остава неясна волята на наказващия орган какво всъщност приема, че е извършеното административно нарушение. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от посочената от наказващия орган правна квалификация на деянието. Така при правилно установена фактическа обстановка 4 административнонаказващият орган е дал неправилна правна квалификация на извършеното деяние- такава по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вместо по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Изложеното води до извода, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Доколкото издателят на наказателното постановление е Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице би следвало да понесе разноските по делото. От жалбоподателя са поискани разноски по делото, като в тази насока са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 22.11.2024г., видно от който са извършени такива в размер на 400 лв., в тази насока е представен и списък с извършени разноски.