Решение № 61 от 15.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кюстендил, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500196 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В.С. от АК-с., в качеството й на пълномощник на М. Н. ДР. с ЕГН ********** и ДР. ИВ. ДР. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр.Б., ул.„***********“ ****, *****, с адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.с., общ.С., бул.

„*********“ **********, ********, *******, *******, чрез адв.С., против решение с №260295 от 21.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1708/2020г. по описа на този съд.

С обжалваното решение, КнРС е определил по иска с правно основание чл.128 ал.1 от СК, предявен от М. Н. ДР. с ЕГН ********** и ДР.

ИВ. ДР. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Б., против Н.В. И. с ЕГН **********, с адрес в с.Г., ул.„**************“ ********* и И.К.Х. с ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„***********“ ********, ********, *******, **********, мерки за лични отношения на М. Н. ДР. и ДР. ИВ. ДР., с тяхната внучка Й.И. Д., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от ***** часа до ******** часа в събота и в неделя от ***** часа до ******** часа, без преспиване и без присъствието на майката, както и **** (********) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с право на преспиване, от ******** часа на ********** 1 август до ****** часа на ****-ти август, а когато този период съвпада с отпуска на майката, режимът на контакти да се изпълнява от ***** август ************** август или за времето от ****** до *** юли, като по споразумение страните да могат да определят по-разширен режим на контакти от така определения.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания, че същото е неправилно, тъй като при определяне на режима на лични отношения на жалбоподателите с детето съдът не е съобразил най-добрия му интерес, не е взел предвид доказателствата по делото, при което се счита, че е постановил необоснован съдебен акт, противоречащ на материалния закон и на трайната съдебна практика. Жалбоподателите сочат, че по начало правилен е изводът на районния съд, че в интерес на детето Й. е пълноценно да общува с роднините си по бащина линия, които не биха пречили на хармоничното й развитие, но намират, че съдът не е взел предвид конкретните обстоятелства по делото относно благоприятните данни за личността на ищците и условията на отглеждане, които могат да му осигурят, както и наличието на несъответствие между местоживеенето на ищците и това на детето. Прави се оплакване, че съдът е изхождал от общи съображения, без да отчете конкретните данни относно действителния интерес на детето Й. и без да съобрази, че същата, с оглед възрастта, разполага с 3 и половина ваканционни месеци, а бабата и дядото живеят в гр.Б. – морски град с множество възможности за отдих и развитие, където биха могли да й осигурят добри условия за живеене – самостоятелна стая и специална грижа и отношение. В този смисъл се изразява несъгласие с продължителността на определения режим от **** последователни дни през лятото, който жалбоподателите считат, че накърнява интереса на детето. Също така, жалбоподателите, позовавайки се на своето собствено право да общуват с детето, противопоставимо и спрямо родителя, който не упражнява родителските права, в случая бащата на детето – техен син, възразяват и срещу определения споделен режим на лични отношения с детето между тях и бащата. С доводи, че определеният с обжалваното решение режим е крайно недостатъчен и нецелесъобразен, с оглед интереса на детето за поддържане на пълноценна връзка с неговите баба и дядо по бащина линия и, че съдът, при все, че е посочил, че взема предвид този интерес, е постановил решение, в разрез с него, се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на такъв, с който въззивният съд да определи режим на лични отношения, съобразен с най-добрия интерес на детето.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата И.Д. не е подал писмен отговор.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответницата по жалбата – Н. В. В., чрез пълномощника си адв.С.Т. от АК-К., е подала писмен отговор. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

2

В отговора се изразява несъгласие с доводите във въззивната жалба, свързани с пороци и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че жалбоподателите допускат смесване на правата, които имат по чл.128 от СК с тези, които имат родителите по чл.127 във вр. с чл.125 от СК. Възразява се, че чл.128 от СК не дава право на бабата и дядото да променят местоживеенето на детето, като се счита и, че не е налице хипотеза на чл.128 ал.3 от СК, при която бабата и дядото да заместят родителя, който не упражнява родителските права при контактите му с детето, тъй като бащата няма заболяване или временно отсъства. Счита се, че оплакванията в жалбата не са съобразени с приетия по делото социален доклад и с правото и на майката да прекарва време с детето през почивните дни, както и с установените в доклада факти относно условията, при които детето живее и степента на задоволяване на неговите потребности от всякакво естество. Въззиваемата счита, че обжалваното решение е постановено при задълбочена преценка и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване на най-добрия интерес на детето при извършен индивидуален подход.

Определените дни на лични отношения, според въззиваемата са правилни, с оглед това майката да не бъде лишавана от правото да общува с детето през почивните дни и с оглед потребността детето да се подготвя пълноценно за учебния процес. Също така се счита, че с оглед предоставеното на бащата право да прекарва 30 последователни дни през лятото с детето, уважаването на искането на жалбоподателите да прекарват с Й. 20 последователни календарни дни, на практика би лишило майката от контакт с дъщеря й в продължение на ******* през летните месеци. Определеният от районния съд режим на лични отношения, според В., е съобразен още и с ниската възраст на детето, с различното и отдалечено местоживеене на същото спрямо това на неговите баба и дядо, а още и с правото на детето на свободно време и лично пространство през свободните дни в месеца, извън времето, през което общува с баща си.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Постановеното от РС-Кюстендил решение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да се отмени и да се постанови друго, с което да бъде определен различен режим на лични отношения между жалбоподателите и тяхната внучна Й., който извод въззивният съд мотивира със следното:

В обжалваното решение са отразени фактическите изводи на първостепенния съд, основани на събраните по делото доказателства, които изводи относно релевантните за спора обстоятелства се възприемат от въззивната инстанция в пълнота.

Така, установено е по делото, че М.Д. и Д.Д. са баба и дядо по бащина 3 линия на детето Й.И. Д., родено на ************., понастоящем на четири години. Същите са с местоживеене в гр.Б..

Установено е също така, че родителите на детето - Н.В. и И.Д. от няколко години са разделени, като с влязло в сила решение №130353/03.06.2019г. на СРС по гр.д.№80954/2018г. по описа на този съд родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения с малолетната, който след навършване на тригодишна възраст на детето е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от ******* в петък до ******* в неделя с преспиване, като са определени контактите и през коледните, новогодишните и великденските празници, а също и ******** през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като взимането и връщането на детето става от и в дома на майката.

Понастоящем майката и детето живеят в с.Г., общ.К., а бащата – в гр.с..

Също така, доказано е по делото, че бабата и дядото на Й. след раздялата между родителите са срещали трудности в това да осигурят някаква регулярност в срещите с детето. Имало е и трудности и в изпълнението на съдебното решение по отношение на контактите между бащата и детето. Към настоящия момент са налице данни, че режимът на лични отношения на бащата с детето се спазва, както и, че обичайно през времето, в което детето е в гр.с. при своя баща, там пребивават и неговите родители - баба и дядо на Й., както и, че помежду им вече съществува изградена емоционална връзка. От социалните доклади и от показанията на свидетелите става ясно, че жалбоподателите притежават добри нравствени качества и подходящ личностов, емоционален, а също и материален ресурс така, че да могат да вземат пълноценно участие и да оказват подкрепа в отглеждането и възпитанието на детето.

При тези данни, районният съд съвсем уместно е посочил, че при определяне на мерките относно личните отношения между ищците и тяхната внучка, каквото право е уредено в чл.128 ал.1 от СК, съдът не е обвързан от предложения в исковата молба режим, а следва да съобрази висшият интерес на детето. Задълбочен и всеобхватен е анализът, направен от районния съд относно водещото понятие за решаване на повдигнатия за разглеждане въпрос – «интерес на детето». Съдът е посочил, че следва да се отчете и факта, че родителят, при когото детето живее, родителят, който не упражнява родителските права и търсещите лични контакти баба и дядо живеят в различни населени места.

При все правилността и пълнотата на всички, посочени да са съобразени обстоятелства, въззивният съд счита, че определеният с обжалваното решение режим следва да бъде отменен и да бъде определен друг такъв.

Районният съд е постановил, че ищците – баба и дядо на Й. Д., ще имат 4 право на лични отношения с нея всяка първа и трета събота и неделя от месеца от ***** часа до ******** часа в събота и в неделя от ***** часа до ******** часа, без преспиване и без присъствието на майката, както и **** (********) дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с право на преспиване, от ******** часа на ********** август до ****** часа на ****-ти август, а когато този период съвпада с отпуска на майката, режимът на контакти да се изпълнява от ***** август ************** август или за времето от ****** до *** юли, като по споразумение страните да могат да определят по-разширен режим на контакти от така определения.

Решението е неправилно, от една страна поради обстоятелството, че регулярните контакти, които определя в рамките на почивните дни, се явяват в противоречие с постановените мерки на лични отношения между бащата и детето с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№80954/2018г. по описа на СРС, при което се създава правно положение, допускащо различни субекти по едно и също време да имат правото да осъществяват контакти с детето, като при това в решението липсва регламент от къде следва да се вземе то и кой е субектът, който следва да осигури предаването му. От друга страна – в частта относно контактите през лятото липсва указание времето на същите да не съвпада с годишния отпуск не само на майката, но и с този на бащата.

Съгласно разпоредбата на чл.128 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Бабата и дядото разполагат с това право на самостоятелно, свое основание, различно от правото на родителя, който не упражнява родителските права и/или от правото на родителя, чиито възходящи родственици са. Възприемайки посоченото, въззивният съд намира, че при установяване, че интересът на детето изисква определяне на мерки на лични отношения с ищците, тези отношения следва да бъдат определени при зачитане правото на бащата да общува с детето така, както е предписал с влязлото в сила решение СРС, и съобразяване с възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност, а също и необходимостта детето да посещава детска градина и с конкретния режим на същото; с правото на упражняващия родителските права родител да общува с детето си и през почивните дни и не на последно място – с постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.