Решение № 254 от 11.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200491 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. И. И. от АК – Разград, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 23-0457-000034/08.02.2023 г. на началника на РУ – Ветово към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН следвало да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатиране на нарушението, а когато липсвали такива свидетели – очевидци, актът следвало да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това обстоятелство съобразно чл. 40, ал. 3 ЗАНН, което се отразявало изрично и в самия акт. В случая бил посочен само един свидетел – И. И., като в скоба било изписано „очевидец, присъствал при установяване на 1 нарушението или при съставяне на акта“. По този начин не можело да се прецени какъв точно очевидец бил свидетелят И., за да се прецени дали е била налице необходимост от втори свидетел съобразно чл. 40, ал. 3 ЗАНН.

Следвало според ЗАНН да бъдат посочени трите имена и точните адреси на свидетелите, техните ЕГН, каквото не било посочено. На следващо място наказателното постановление се явявало необосновано, тъй като не било установено по безспорен начин, че А. А. е извършил нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност по начина, описан в постановлението. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка била неясна, което нарушавало правото на защита на нарушителя жалбоподател. АУАН бил официален документ – основният процесуален документ, който очертавал необходима и незаменима фаза от развитието на административнонаказателното производство. До съставянето на АУАН се стигало след предварителна дейност по изясняване на основаните въпроси – налице ли е деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали е извършено виновно. Първоначални годни доказателства по административната преписка не били събрани, което довело и до неясно описание на нарушението. В АУАН било посочено, че „при предприемане на маневра за навлизане в лява съседна пътна лента не съобразява поведението си с това да пропусне движещия се по нея патрулен автомобил“. Не било описано за какъв път ставало въпрос – двулентов, трилентов или друг, не ставало ясно как точно било извършено нарушението „не пропуска“. Не било описано патрулният автомобил дали насрещно ли се е движи, изпреварвал ли е или се е движил в платното за насрещно движение. Това било пречка да се прецени как жалбоподателят като водач на ППС, което щяло да предприема маневра, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и да се съобрази с тяхното положение и скорост на движение.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Упълномощеният защитник адв. И. е депозирала молба, с която взема становище за основателност на жалбата, поддържа изложените в нея съображения и моли на подзащитния ѝ да му бъдат присъдени разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Т. Й., която счита жалбата за неоснователна, а 2 издаденото наказателно постановление – за правилно и законосъобразно.

Фактите, отразени в НП, пресъздавали действителната фактическа обстановка по случая. Доказателствената сила на АУАН не била оборена в настоящото производство. Фактическите обстоятелства се потвърждавали от разпита на двамата полицейски служители. Не били налице сочените в жалбата процесуални нарушения. Претендира присъждането на разноски.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 06.03.2023 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 20.02.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-0457-000034/08.02.2023 г. на началника на РУ – Ветово към ОД МВР – Русе, е издадено за това, че на 24.01.2023 г., в 22,20 ч, в гр. Глоджево, на ул. „Димитър Благоев“, движейки се в посока към ул. „Александър Стамболийски“, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Нисан Терано 2.7 ТДИ“, като допускал следното нарушение – при предприемане на маневра за навлизане в лява съседна пътна лента не съобразил поведението си с това да пропусне движещия се по нея патрулен автомобил „КИА СЕЕД“, с рег. № ***, като това наложило намаляване скоростта му на движение, за да избегне настъпването на ПТП, с което си поведение водачът А. създал предпоставка за ПТП – създал непосредствена опасност за движението.

От разпита на актосъставителя, свидетеля и приложените доказателства по делото се установи следната фактическа обстановка:

На 24.01.2023 г., около 22, 00 ч полицейските слжуители св. Георги П. и св. И. И. изпълнявали контролна дейност по ЗДвП по ул. „Димитър Благоев“ в гр. Глоджево, обл. Русе, със служебен автомобил „КИА СЕЕД“ с рег. № ***, като същият се управлявал от св. И.. Двамата свидетели забелязали паркиран в близост до ресторанта, намиращ се на тази улица, автомобил – джип „Нисан Терано 2,7 ТДИ“, който бил без поставени регистрационни табели. Около 22,20 ч свидетелите възприели три лица да се качват в този автомобил и да потеглят с него. Полицейските служители ги последвали със служебния 3 автомобил, като подали звуков и светлинен сигнал, известявайки водача на лекия автомобил „Нисан“, че следвало да спре за проверка. Автомобилът „Нисан“ не се подчинил на дадения сигнал и продължил движението си по ул.

„Александър Стамболийски“. Навлизайки в тази улица автомобилът „Нисан“ бил почти застигнат от патрулния полицейски автомобил, който се опитал да предприеме маневра изпреварване по съседната лява пътна лента, за да излезе пред него и да го принуди да спре. За целта служебният автомобил навлязъл в лявата лента, но като почнал да се изравнява с лекия автомобил „Нисан“, последният предприел рязък завой наляво, което принудило водачът св. И. И. да намали внезапно скоростта, за да избегне настъпването на ПТП. След това автомобилът „Нисан“ навлязъл в нива, при което полицейските служители не могли да го последват. След извършени оперативни действия по издирване на нарушителя полицейските органи установили жалбоподателя А. като лицето, управлявало процесния автомобил „Нисан“, като за извършеното нарушение му бил съставен АУАН серия GA № 839142/27.01.2023 г.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Фактическата обстановка в АУАН и НП е правилно описана и възпроизведена. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва реално описание на фактическата обстановка. Дори и да се приеме, че такова не е било налице, то пред въззивния съд тези обстоятелства бяха в достатъчна степен изяснени от разпита на двамата свидетели очевидци – полицейски служители, които са установили нарушението. Макар и не абсолютно изчерпателно, описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно, за да 4 не препятства правото на защита на жалбоподателя. Следва да се отбележи още, че актът е редовно съставен и тъй като е обективирал личните възприятия на полицейските служители – актосъставителя и вписаното като свидетел лице, и същите са контролни органи, разполагащи с удостоверителни функции по ЗДвП, то съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която не е оборена във въззивното производство. В този смисъл е и Решение № 361 от 14.12.2022 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 326/2022 г.

По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно жалбоподателят А. е извършил нарушението. Този извод съдът направи въз основа на приложените по делото доказателства и доказателствени средства, редовно съставеният АУАН във връзка с чл. 189, ал. 2 ЗДвП, както и от разпитаните по делото свидетели.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал.

1, т. 5, пр. 4, е необходимо санкционираното лице да е нарушило правилата за предимството и да е създало непосредствена опасност за движението. В настоящия случай нарушителят А. е предприел маневра „отклонение наляво“, която е свързана с цялостно навлизане на превозното средство в съседната пътна лента, тъй като траекторията на завоя пресича под остър ъгъл разположението на лентата. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В този смисъл А. е бил адресат на задължението по тази разпоредба и е следвало да съобрази поведението си с конкретно развилата се ситуация, а именно – да вземе предвид поведението на друго превозно средство, участващо в движението – патрулен автомобил „КИА СЕЕД“, с рег. № ***, управляван от св. И. И., който се е движил след него и е предприел действие по изпреварване. По смисъла на § 6, т. 31 ДР на ЗДвП "предимство" е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно. Задължението да се пропусне един участник в движението означава, че същият разполага с предимство за преминаване, т.е. разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП урежда част от правилата за предимство при движението по пътищата. От доказателствата по делото се установява, че патрулният автомобил „КИА 5

СЕЕД“ с рег. № *** вече е бил заел лявата лента, когато, с цел да му попречи да го изпревари, автомобилът „Нисан Терано“ е предприел навлизането в лява лента. Санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, за която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, изисква нарушителят да не е спазил правилата за предимството и да е създадена непосредствена опасност за движението. В настоящия случай двата автомобила са се движили в една посока и след като полицейският автомобил „КИА СЕЕД“ е предприел изпреварване, жалбоподателят А. е решил да заеме лявата лента, за да не даде възможност на патрулния автомобил да го изпревари и да го принуди да намали скоростта и да спре. По този начин той е принудил св. И. да намали рязко скоростта, за да не настъпи ПТП между двете превозни средства, изпълнявайки състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, защото е била създадена непосредствена опасност за движението, изразяваща се в засилена вероятност от сблъсък между двете превозни средства. От събраните доказателства по делото става ясно, че патрулният автомобил „КИА СЕЕД“ вече се е намирал в лявата лента, следователно за жалбоподателя е съществувало задължението по чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП да пропусне движещото се в съседната пътна лента превозно средство – полицейски автомобил „КИА СЕЕД“, който е бил с предимство на движение по тази лента, а не да ограничава предвижването му по нея.