Решение № 2715 от 18.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2715 гр. ХХХХХХХХХ 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

Д. при участието на секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.

Административно наказателно дело № 20221110200725 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Д. В., ЕГН **********, чрез адвокат И.Е. от МАК, със съдебен адрес: ХХХХХХХХХ срещу наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-007 от 02.06.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (наричана по-долу Наредбата) и на основание чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е изцяло незаконосъобразно, нецелесъобразно и неправилно, издадено в нарушение на производствените правила и целта на закона . На първо място се сочи, че АУАН е издаден при липса на компетентност на актосъставителя. На второ 1 място поради липсата на отбелязване в АУАН не ставало ясно дали посоченият един свидетел е свидетел на извършване на нарушението, на неговото констатиране или на съставяне на акта, което не създавало сигурност дали е спазена законоустановената процедура по издаване на акта.

На трето място се излага твърдение, че описаната фактическа обстановка в АУАН и НП не отговаряла на обективната истина и не било изяснен o, дали е извършвана търговия на открито. На следващо място се сочи, че не бил изследван въпросът в какво качество е действало санкционираното лице – в лично качество или в качеството си на служител, представител на своя работодател. С оглед на последното се твърди, че следвало да бъде ангажирана отговорността на дружеството работодател, с което работникът е сключил граждански договор, а не тази на работника. Счита се, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На последно място се изтъква довод за маловажност на случая. По тези съображения се моли НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателката, редовно уведомен, не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. Е., който поддържа жалбата. Сочи, че по делото следвало да се изследва въпросът санкционираното лице от собствено име и за собствена сметка или за друг е извършвало търговска дейност. Твърди, че санкционираното лице работило по трудов договор и несправедливо е съставен акт на негово име. Актът следвало да се състави на дружеството, за което то работи. Моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – заместник-кметът на Столична община, редовно призована, се представлява от юрисконсулт О.К.. В съдебно заседание, същата иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установило извършеното нарушение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 03.01.2021 г., около 13:10 часа, в гр. ХХХХХХХХХ район „ХХХХХХХХХ, Южен парк, I – част (пилоните на НДК), жалбоподателката В. Д. В. извършвала търговия на открито – продажба на варена и печена 2 царевица от специализирани съоръжения – тип количка, заемайки около 2 кв. м. публична общинска собственост – пешеходна зона. По същото време свидетелят М. КР. В., на длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, който извършвал проверка в района, поискал от жалбоподателката да му бъде представено разрешение за използване на мястото представляващо публична общинска собственост, издадено от кмета на район „ХХХХХХХХХ. В. не представила такова.

Административнонаказателното производство е образувано на 03.01.2021 г., със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУА Н ) № 21-10-007 от свидетеля М. КР. В. на длъжност „старши инспектор” при Столичен инспекторат към Столична община . Актът бил съставен срещу В. Д. В., в присъствието на свидетелката ХХХХХХХХХа. В него свидетелят В. описал фактическите си констатации, посочил , че нарушението е извършено на 03.01.2021 г. в гр. София и дал правна квалификация на същото по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в Столичен инспекторат при Столична община не е постъпило писмено възражение срещу така съставения акт.

Горното послужило като основание на 02.06.2021 г. ДХХХХХХХХХ, заместник-кмет на Столична община, да издаде обжалваното НП № СО-Т-В21-10-007, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. Д. В.. НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата на В. Д. В., е наложена глоба в размер на 300 лева.

Наказателното постановление е било връчено на пълномощник на нарушителя на 17.12.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрание по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля М. КР. В., констативен протокол № КП21-0000729/03.01.2021г., справки от НАП за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани трудови договори на В. Д.

3

В., заповед рег. № СО-РД-09-2540/12.12.2014г., заповед № РД-09567/20.06.2013г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011г., всички на кмета на Столична община, както и длъжностна характеристика.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.В., който пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които лично е възприел и в осъществяването на които лично е участвал. Той заедно с колежката му Благоева са извършили процесната проверка, като разказва как заварили жалбоподателката В. да извършва търговия на открито в ХХХХХХХХХ (пилоните на НДК).

Жалбоподателката предлагала за продажба варена и печена царевица.

При проверката нито свидетеля В., нито колежката му изискали касов бон или някакъв друг документ, за да установят от чие име и за чия сметка се извършва търговията. Същите възприели, че граждани закупуват царевица, но сами не направили контролна покупка, а директно пристъпили към съставяне на АУАН срещу продавачката В.. Св. В. изрично посочва, че за конкретния случай – няма спомен, но в други подобни ситуации е ставал свидетел на издаването на касов бон за проджбите. Показанията на свидетеля са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът им се доверява да изцяло.

От представената по делото справка от НАП, се установява, че жалбоподателката В. Д. В. е била служител в юридическото лице ХХХХХХХХХ на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 20.07.2020 г. до19.04.2021 г., което доказва, че е била в трудово правоотношение с юридическо лице, от чието име и за чиято сметка е била извършвана търговската дейност към датата на съставяне на АУАН – 03.01.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), сезиращият необходимите реквизити, поради което и същата се явява редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

4

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. От представените по делото два броя заповеди на кмета на СО са установява компетентността на актосъставителя М. В., в качеството му на служител на Столичен инспекторат да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО, както и правомощията на заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така съставените АУАН. С оглед изложеното съдът намира доводът на жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за неоснователен.

Неоснователно е и изложеното в жалбата възражение, че процедурата по съставяне на АУАН е опорочена от непосочване качеството на свидетеля, вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано конкретното качество на свидетеля ХХХХХХХХХ но от разпита на актосъставителя пред съда се установи, че същата е присъствала при извършването на проверката и при установяване на нарушението. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 40, ал.

3 от ЗАНН, в която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на „двама други свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при извършване, нито при установяване на нарушението/, а съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението изцяло съответства на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. По делото не се спори, не се и твърди, че жалбоподателят или „ХХХХХХХХХт“ ЕООД имат издадено такова разрешително за извършване на търговия на открито към 03.01.2021 г. В случая обаче неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказана е продавачката В. Д. В., която обаче не е стопанисвала съоръжението, чрез което е била извършвана търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По делото категорично се установява от приложените справка от НАП, че 5 жалбоподателката В.В. е била служител в юридическото лице ХХХХХХХХХ на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 20.07.2020 г. до 19.04.2021 г. Нарушението е било установено на 03.01.2021 г., тоест докато В. е била в трудово правоотношение с дружеството. Следователно търговската дейност е била извършвана фактически от жалбоподателката, но тя е действала от името и за сметка на работодателя си ХХХХХХХХХ.

Предвид на това и доколкото на дружеството не е издавано разрешително за извършване на търговия на открито акт е следвало да бъде съставен срещу юридическото лице, а не срещу служителя В..

Съдът не споделя изложения от въззиваемата страна довод, че винаги следва да се наказват физическите лица, които фактически извършват търговията, тъй като съгласно чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, за нарушения на разпоредбата на чл. 23 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева, тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като фактически самата продажба винаги се осъществява от някое физическо лице, доколкото юридическото лице по необходимост осъществява дейността си чрез физически лица. Същите следва да се наказват само в случаите, когато извършват продажбата от свое име и за собствена сметка без съответно разрешително. В случая след като жалбоподателката В. е осъществявала търговията от името и за сметка на работодателя си „ХХХХХХХХХт“ ЕООД, то е следвало да бъде ангажирана именно неговата административнонаказателната отговорност.

При проверката органът е следвало да изиска касов бон, именно за да се установи обстоятелството, кой стопанисва подвижния търговски обект, като в случая такъв касов бон не е бил изискан. Тежестта на доказване в настоящото производство обаче е на административнонаказващия орган и той трябва да установи по категоричен начин всички обстоятелства от обективната и субективната страна на нарушението, едно от които несъмнено е авторството и самоличността на извършителя. По делото са представени доказателства, че наказаното физическо лице е работело на трудов договор с юридическо лице, но проверяващите не са извършили подобна проверка, за да установяват от чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност, а директно са 6 пристъпили към съставяне на АУАН на В.. Подобен подход не би могъл да бъде оправдан със съображения за бързина на приключване на проверката /със съставянето на АУАН още на място, за да не се налагат последващи действия и призоваване на представител на юридическото лице за съставяне на АУАН/. Административни наказания се налагат на лицата, за които се установи, че имат отношение към стопанисването (собственици, наематели) или управлението на подвижния търговски обект, каквото обстоятелство не се установява за наказаното лице В.В..