Решение № 826 от 27.04.2018, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 826 дата 27 април 2018 год. град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр.Бургас, ІII-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: ЧАВДАР Д.

Секретар:

И.Л.

Прокурор:

Т.С. разгледа адм. дело № 619 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от Ч.Г.И. с ЕГН

**********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в гр.Бургас против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 15.08.2015г. –

01.10.2017г., изразяващи се в страдания, сериозно засягане на личността и достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и нечовешко отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание и заради незаконосъобразното бездействие на ответника да му осигури такива общи условия, чийто ефект да бъде този да не увреждат физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство, а в случай на подобно увреждане то да бъде прекратено незабавно. Цената на иска е 15 000,00 лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди, както и причинна връзка между тях и бездействието на ответника. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху личността на ищеца. Сочи доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща представител. Изпраща писмени доказателства, сред които фактури за извършвано в процесния период обезпаразитяване на помещенията на изтърпяващите наказание лишаване от свобода. В становището си обяснява и това, че в периода 13-20 февруари 2015г. е извършена последна проверка на представители на Комитета по предотвратяване на изтезанията, с проведена заключителна среща на 06.10.2017г. в Министерството на правосъдието, където делегацията е установила, че във всички ремонтирани места условията са добри, особено в затворите Бургас Дебелт и Варна, като затвора Бургас е бил посочен и като изключение от ниското ниво на медицинско обслужване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Административен съд - Бургас, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Установява се от представената по делото справка, изготвена от Началника на Затвора - Бургас, комисар Б.М., с изх. рег.№ 310/98 от 27.03.2018г., че Ч.Г.И. изтърпява наказание доживотен затвор в затвора в Бургас, считано от 16.08.1999г. при първоначално определен специален режим, изменен на усилено строг на 16.04.2008г., строг на 01.06.2009г. и отново на специален от 14.12.2016г.

От 11.04.2012г. до 04.12.2016г. ищецът е обитавал спални помещения с приблизителни площи от 18 кв.м до 23 кв.м., като е съжителствал с между 12 и 18 лишени от свобода. Спалните помещения са били отключени през деня, а за удовлетворяване на физиологични нужди във времето от вечерна до сутрешна проверка в спалното помещение е осигурена кофа с капак.

Вентилацията в помещението се е осъществявала посредством два двукрили прозореца с по две отваряеми крила. Отоплението на спалното помещение се е осигурявало от отоплителен уред, присъединен към парната инсталация на затова.

В периода до 01.10.2016г., с оглед вида на наказанието и неговия специален режим е бил в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия и под засилен надзор и охрана.

За периода от 04.12.2016г. до 01.10.2017г. ищецът е бил настанен самостоятелно в спално помещение с приблизителна площ от 5,36 кв.м. През светлата част на деня му е бил осигурен шесткратен достъп до тоалетна и течаща вода, както следва от 06:20ч. до 07:00 часа; от 09:30 часа до 10:00 часа; от 11:30часа до 12:00 часа; от 14:00 до 14:20часа; от 18:00часа до 18:30часа и от 19:30часа до 20:00 часа, а за удовлетворяване на физиологичните нужди вечер е била осигурена кофа с капак, като вентилацията в помещението е осигурявана посредством двукрил прозорец с две отваряеми крила.

Обяснено е по-натам в същата справка това, че в съответствие с хигиенните изисквания на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е осигурено къпане на лишения от свобода – два пъти седмично. Обяснено е , че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на пребиваващите в тях лишени от свобода, като за изпълнение на задълженията им администрацията на затвора ежемесечно осигурявала на всеки затворник сапун, миещи препарати и технически средства – метли, лопатки за смет и др. Уточнява, че съгласно разпоредбата на чл.100, ал.2, т.3 от ЗИНЗС нарушаването на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване е дисциплинарно нарушение. В справката се заявява също, че от август 2015г. до 01.10.2017г. са налични 17 бр. протоколи и фактури за извършване на обезпаразитяване на затвора гр.Бургас.

Сочи се и за наличие на оборудвано перално помещение с назначен по домакинския щат работник – лишен от свобода.

Разпитани в о.с.з. са били и свидетелите: Ж. И. ***, С.З. и Г.О. (лишени от свобода).

Свидетелят Ж. И. обяснява, че е в служебни отношения с ищеца, тъй като изпълнява длъжност инспектор социална дейност в Затвора - Бургас.

Работил е с него лично от август 2015 година, като инспектор на групата до декември 2016 година, когато ищецът е бил настанен в зона с повишена сигурност без право да участва в колективни мероприятия. Обяснява, че познава битовите условия в Затвора - Бургас. Според него ищецът е бил настанен след смяната на режима от „специален“ на „строг“, в IX-та група, която била ситуирана на пети етаж. Там помещенията, които е обитавал са с квадратура между 18.5 кв.м. и 23.5 кв.м. Заявява, че прозорците са били с размери 160/125 см. - с дограмата. В помещенията, в които твърди, че е бил настанен ищеца, прозорците са били минимум два. Съжителствал е с около 12-18 лишени от свобода в помещение и с приблизително 100 човека в група. В групата имало изградени санитарни възли, с баня, тоалетна, с преходно помещение, с две до три чешми и два душа.

Свидетелят споделя за групата, в която е бил настанен Ч.И., че същата е от хора, които работят на обекти и в домакинския щаб - кухня, механичен цех, цех пластмаси и други бригади навън. Около 80 човека от тях излизат на работа от 8:00 часа до 16:30 часа, с едно връщане за хранене и след приключване на работния ден ежедневно могат да се изкъпят на обектите, в които работят. В групата оставали едва около 20 човека, които могат да се изкъпят на тези два душа, не за две - три минути, както пишат в исковата молба. Казва, че режимът, който изтърпява ищеца и вида на наказанието не дават възможност той да бъде изведен извън сградата на корпуса на Затвора. На такива работни обекти той не е работил. Според свидетелят, къпане за две - три минути е някакво несериозно твърдение, тъй като при наличие на двадесет човека (които не работят) могат да ползват два душа. Свидетелят И. споделя, че условията, в които е настанен ищеца след промяната на режима от 04.12.2016 година, са такива каквито са указани в ЗИНЗС - чл.197, ал.1 в постоянно заключени помешения, без право на участие и чл.213 от ППЗИНЗС. В началото действително в спалните помещения е нямало санитарен възел, но видно от графика за разпределение на времето, лицето е имал време да ползва тоалетна и течащта вода сумарно три часа на ден, в светлата част на денонощието. Това е залегнало в графика на групата, утвърден от Началника и надзорно охранителния състав. По това време е имал възможност на достъп до тоалетна. Друго, което смята за неистина е, твърдението, че ищецът е бил настанен в спално помещение от 4 кв.м., а реално площта е била 5.36 кв.м, при самостоятелно настаняване в това спално помещение. По отношение описаните в исковата молба лоши хигиенни условия, свидетелят казва, че в чл.88а, ал. 1 от ППЗИНЗС е казано, че поддържането на чистотата и хигиена е задължение на лишените от свобода. В чл.100, ал2,т.3 в ЗИНЗС е казано, че нарушението на хигиената в спалните помощения и помещенията за общо ползване е дисциплинарно нарушение. Според същия свидетел, не е неистина, че на лишените от свобода се предоставя един сапун на месец. Предоставят се според него достатъчно сапун други препарати, оборудване с кофи за смет, лопатки, метли, парцали /стирки/ и когато бъдат доведени до негодност и при необходимост Затворът има ангажимент и ги подменя.

Според показанията на свидетеля З., същият е от 1998 година до 2017 година в една килия с ищеца И.. Били са в спално помещение №213 с до към 22 човека, с площ на помещението около 20 кв.м. Сочи, че в килията е имало три прозореца с размер 80/100 см., два от които не се отваряли.

Имало е една лампа. Вишките са общо седем, на три етажа. Шкафчетата са били около 16-17 бр., като и те са били на три етажа Повечето се ползвали от по двама човека. Заявява, че през деня изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ са били със свободен достъп, като килиите били затваряни към 19:30 часа вечерта. Тоалетната на третия етаж била „ад“, коридора тъмен, в тоалетните от две клекала само едно е било годно за ползване. Душове и умивалник също са били по един годен за ползване. Отоплението е пускано сутрин от 6:00 часа до 8:30 часа, а вечерта – по един час, но това не било достатъчно, тъй като заявява, че след 19:30 часа е ставало студено. Твърди, че в килия № 213 по главата и краката на затворниците са вървели мишки и дървеници. Токът бил по режим – вечер ток нямало, а през лятото – до към 12 часа. Споделя,че затворниците били принудени да простират дрехите в килията и ставало много влажно. Твърди, че Ч. се е оплаквал от кофите, от липсата на проветрение, от условията. Имал и проблем с очите, като никой не му бил осигурил нищо. Твърди, че без да си плащат лекарствата от затвора им предоставяли единствено и само парацетамол или аналгин.

Свидетелят О. заявява, че до месец декември 2016 година е бил заедно в едно спално помещение с ищеца. Килията била 4 на 6 кв.м., с около 18-20 човека, с легла на три етажа. Шкафове е имало, но нямало много място, всичко е било заето, без свободно пространство. Двата прозореца в помещението били нависоко, с размери 0.45 м. на 1.10 м. Според него тази осветеност не кореспондирала с кубатурата на килията, като вътре било тъмно. Свидетелят разказва, че нямало вентилация, нямало освежаване, не са се отваряли прозорците и вратата. Вратата се открехвала и се влизало настрани. В тези помещения имало една мъждукаща крушка. Всички били с очила, заради крушките и липсата на дневна светлина. Споделя, че кофата била 10 литра, но със вместимост 7 литра, като една кофа била за 20 човека. Зимата отоплението било почасово - час сутрин и час вечер, а в празнични дни - час и през деня. Твърди, че в помещенията имало хлебарки, дървеници, мишки, плъхове, които си живеят в обувките. Салонът бил обитаван от до 120 човека, като от тях около 70 са работели, останалите оставали там и през деня, но дори с две клекала в тоалетната им е било трудно. Посочва, че работещите душове на етажа били два, но не можело да се изкъпеш. Събирали в кофа вода и се къпели с канче. С душа, поради ниското налагане не можело да се къпеш, водата не стигала до горе.

Разпечатката съдържа 32 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/105b12b8-be5a-4817-8acf-bfefd742a9a2