Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 561 от 17.07.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2439/2023
Вид
Решение № 561
Подписан
17.07.2024
В сила
17.07.2024
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Шумен, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630102439 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба ТБ „Банка ДСК“ АД гр.

София, против И. Г. М., в която, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – банкова институция и ответника - потребител, съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление, при Общи условия на кредитора и изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 3204/2021 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, с правно основание, както следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 7723.14 лева – непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на заявлението – 06.12.2021 г. до окончателното плащане ; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 511.02 лева – възнаградителна лихва върху главницата; чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 39.21 лева – неустойка в размер на лихвена надбавка за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 07.11.2020 г. до 05.10.2021 г.; чл. 86 ЗЗД и цена 124.43 лв. – обезщетение в размер на законната лихва върху 1 главницата и възнаградителната лихва за периода от 06.10.2021 г. до 03.12.2021 г.; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 , вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 120.00 лева - възнаграждение за разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху вземането считано от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 01.12.2017 г. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, при Общи условия на кредитора и изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, по силата на който предоставил на И. И.а Н. заем от 10000 лв., усвоена на 01.12.2017 г., с краен срок за издължаване - 01.12.2027 г., като с клаузата на чл.

8 договорили променлив лихвен процент в размер на 6,80 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268 % и надбавка в размер на 6.532% п.п.. На 22.10.2018 г. И. И.а Н. починала. На 05.11.2020 г. между “Банка ДСК” АД и И. Г. М. - син и законен наследник на И. И.а Н. бил сключен Договор за заместване по чл. 102 ЗЗД, с който новият длъжник поел всички задължения по основния договор, но след м. октомври 2020 г. спрял да плаща. Поради просрочие за периода от 07.11.2020 г. до 07.09.2021 г. на 11 месечни погасителни вноски съгласно предвиденото в т. 18.2. ОУ основания, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и е изпратила уведомление до ответника, което било връчено при отказ на 04.08.2021 г.. Ищецът подал Заявление въз основа на което било образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС Шумен, и била издадена Заповед № 07.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 787/07.12.2021 г.. Моли съдът да постанови решение с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи: сумата 7723.14 лв. – главница; сумата 511.02 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.10.2020 г. до 05.10.2021 г.; сумата от 39.21 лв. - обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.11.2020 г. до 05.10.2021 г.; сумата 124.43 лв. - законната лихва за периода от 06.10.2021 г. до 03.12.2021 г.; сумата 120.00 лв. - дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2021 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава писмен отговор на исковата молба, не изразява становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил 2 възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответника е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител юриск. Д., поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което същия бъде уважен. Въпреки предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено от съда. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл.

26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180 лева, а в исковото - от 100 до 360 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на 3 извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с не голям материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство.

Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 458.93 лева, 300,00 лева – възнаграждение за вещо лице, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 888.93 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд РЕШИ:

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

Московска № 19, че И. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление № 11/24919067/01.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 05.11.2020 г., сумата 7723.14 (седем хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиринадесет стотинки) лева – непогасена главница, платима по банкова сметка: IBAN: BG14STSA93000010011111, BIC:

STSABGSF, Банка “ДСК” ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1222/07.12.2021 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за сметка № 11/24919064/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД .

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

Московска № 19, че И. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление № 11/24919067/01.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 05.11.2020 г., сумата 511.02 (петстотин и единадесет лева и две стотинки) л е в а – възнаградителна лихва върху главницата, платима по банкова сметка: IBAN: BG14STSA93000010011111, 4

BIC: STSABGSF, Банка “ДСК” ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1222/07.12.2021 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за сметка № 11/24919064/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

Московска № 19, че И. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление № 11/24919067/01.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 05.11.2020 г., сумата 39.21 (тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки) лева – неустойка в размер на лихвена надбавка за забава върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 07.11.2020 г. до 05.10.2021 г., платима по банкова сметка: IBAN:

BG14STSA93000010011111, BIC: STSABGSF, Банка “ДСК” ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1222/07.12.2021 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за сметка № 11/24919064/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

Московска № 19, че И. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление № 11/24919067/01.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 05.11.2020 г., сумата 124.43 (сто двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) лв. – обезщетение в размер на законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 06.10.2021 г. до 03.12.2021 г., платима по банкова сметка: IBAN:

BG14STSA93000010011111, BIC: STSABGSF, Банка “ДСК” ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1222/07.12.2021 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за 5 сметка № 11/24919064/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 86 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *** и адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

Московска № 19, че И. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление № 11/24919067/01.12.2017 г. и Допълнително споразумение от 05.11.2020 г., сумата 120.00 (сто и двадесет) лв. - възнаграждение за разходи при изискуем кредит, платима по банкова сметка: IBAN: BG14STSA93000010011111, BIC: STSABGSF, Банка “ДСК” ЕАД, за която по образувано ЧГД № 3204/2021 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1222/07.12.2021 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, за сметка № 11/24919064/03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2021 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 417 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.