Решение № 212 от 26.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ХАСКОВО, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500134 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх. № 260038/24.01.2023 г., подадена от А. Г.

Г., ЕГН: ********** от **** чрез адв. Д. К., като пълномощник против Решение № 260000/06.01.2023 г. на Районен съд – Димитровград по гр.д. № 21/2020 г. по описа на съда.

С Решение № 260000/06.01.2023 г., постановено по гр. дело № 21/2020 г., Районен съд - Димитровград е осъдил А. Г. Г. от ****, по иска с правно основание чл. 109 ЗС на Ж. М. В. от ***, М. Т. В. и М. С. В., от ****, да премахне трайно прикрепеното метално пано от южната страна на изградената метална ажурна ограда (между точките 1 и 2 на скицата приложена към исковата молба) в ПИ **** по КККР на ****, с площ по КК - 402 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, стар идентификатор- няма, номер по предходен план ***, кв.***, парцел **, при съседи: ****, **** и да осигури достъп на ищците за ползване на пътеката от бетонни плочки намираща се в ПИ ****, по източната дължина на къщата до входната врата на имота на ул. „***“ и да предаде на ищците ключ от входната врата на имота на ул. „***“ № **, като е отхвърлил иска в частта относно действията: да премахне бетонни строителни блокчета плътно до страничната врата на сграда ****.

С решението съдът е отхвърлил насрещния иск на А. Г. Г. против Ж. М. В., М. Т.

1

В. и М. С. В., с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ищците по първоначалния иск да премахнат металната оградата между т. А и т. Б (т. 1 и т.2) на скицата и да дадат достъп до северната част на терена на ПИ **** по КККР на *** с разположени общи ел. табло и ел. табло и ВиК инсталация или за разпореждане за предоставяне на ключ от вратата, поставена върху тази ограда, както и за разпореждане да премахнат вратата от южната част от къщата, сграда № 4 и тераса на северната страна на къщата, като неоснователен. Отхвърлил е и насрещния иск на А. Г. Г. против Ж. М. В., М. Т. В., и М. С. В., с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС - за извършване на ново разпределение на ползването на терена - ПИ *** по КККР на гр. ****, при вземане предвид на новопостроените сгради в имота и ищецът по насрещния иск да ползва югоизточната част от терена, цялата пътека по източната стена на къщата и 15 кв. м. от северната част, а ответниците по насрещния иск да ползват северната част от терена, югозападната част от същия като се запази достъпа им до имота през гаража им - сграда № 6 и достъпа до къщата от вътрешна улица - източната част на терена.

РС- Димитровград е осъдил А. Г. Г. да заплати на Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. сумата в размер на 1700,00 лева - деловодни разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. Г. Г., който чрез пълномощника си го е обжалвал в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, в частта, в която е уважен предявеният срещу него негаторен иск досежно премахването на трайно прикрепено метално пано и осигуряване достъп за ползване на пътека от бетонни плочки в ПИ ****, както и предаването на ключ от входната врата на имота на ****, както и в частите, в които са отхвърлени предявените насрещни искове по чл.109 от ЗС и чл. 32, ал.2 от ЗС.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по фактите и обстоятелствата, които са били установени от първоинстанционния съд, които според въззивника водят до извод, различен от този, който е бил направен в постановеното по делото решение. Твърди се, че първоначалният иск е неоснователен, тъй като не били налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаването на същия. Изложени са съображения във връзка с основателността на насрещния иск с правно основание чл. 109 и чл. 32, ал. 2 ЗС.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд Димитровград в обжалваните му части и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло първоначалния иск като неоснователен и недоказан, и да се уважат предявените насрещни искове по чл. 109 ЗС и чл.32, ал. 2 от ЗС. Претендира се и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Ж. М.

В., М. Т. В. и М. С. В., чрез пълномощника им – адв. М. Г., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Димитровград.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

2

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните поддържат изложеното във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба. По делото са постъпили писмени бележки от двете страни.

Пред настоящата инстанция не са направени доказателствени искания.

За изясняване на спора от фактическа страна, във връзка с предмета на доказване на иска по чл.32, ал. 2 от ЗС и на основание чл. 195 от ГПК, въззивната инстанция назначи и изслуша нова съдебно-техническа експертиза.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран първоначално с предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС от Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. срещу А. Г. Г., и с два обективно съединени при условията на кумулативност насрещни иска с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС, предявени от А. Г. Г., срещу Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В..

С исковата молба, ищците Ж. В., М. В., М. В. са поискали районният съд да осъди ответника А. Г. да премахне трайно прикрепено метално пано от южната страна на изградената метална ажурна ограда (между точки 1 и 2 на скица, приложена към исковата молба) в ПИ **** по КККР но **** с адрес: ****, с площ 402 кв.м. и да осигури на ищците достъп за ползване на пътеката от бетонови плочки, намираща се в гореописания имот по източната дължина на къщата до входната врата на имота на ****, както и да премахне бетонни строителни блокчета плътно до страничната врата на сграда **** и да предаде на ищците ключ от входната врата на имота на ****.

В постъпил отговор на искова молба от ответника по първоначалния иск – А. Г., и постъпили два броя насрещни искови молби са предявени 1/. иск по чл.109 ЗС – с искане ищците по първоначалния иск да бъдат осъдени да премахнат метална ажурна ограда между т. А и т. Б, като осигурят достъп до северната част от терена, в която били разположени общи ел.табло и ВиК инсталация, или да предоставят ключ от вратата, поставена върху оградата, както и да премахнат врата, разположена на южната част на къщата, сграда №4 и тераса на северната страна на къщата, всички находящи се в ПИ **** и 2/. Иск по чл. 32, ал.

2 от ЗС за извършване на ново разпределение на ползването на терена.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства за релевантните за спора между страните факти и обстоятелства – писмени доказателства, събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства на св. Д. К. - В., св. Т. В., св. Г. Б., св. Г. Г., констатации от извършен оглед на имота на основание чл. 204 от ГПК, отразени в протокол от 25.03.2022г., заключение и допълнително заключение по назначена СТЕ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността 3 на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно, постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът по първоначалния иск по чл.109 ЗС - Ж. В. и ищецът по насрещните искове -А. Г. са съсобственици на ПИ **** по КККР на **** с адрес: ****, с площ по КК - 402 кв.м.

Видно от Нотариален акт за дарение от 05.07.19 г. М. В. и М. В. – също ищци по първоначално предявения иск, са дарили на Ж. М. В. 230/388 ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КККР на ***, целият с площ от 402 кв.м., номер по предходен план *** кв.***, парцел Х, ведно с построените в имота сгради: 1. СОС с идентификатор **** – жилище апартамент на първи етаж, ведно с прилежащата част от избено помещение с вход от първия етаж и съответните идеални части от общите части на сградата; 2. СГРАДА с идентификатор **** – 20 кв.м. складова база, склад; 3. СГРАДА с идентификатор **** с площ 12 кв.м., сграда за търговия/павилион/; СГРАДА с идентификатор **** с площ 16 кв.м., хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор **** с данъчно декларирана площ 28 кв.м., складова база, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота и сградите.

С нотариален акт от 01.12.1998 г. ответникът А. Г. – ищец по насрещните искове, придобил по силата на договор за гледане и издръжка, сключен между последния и Г. Г. и В.Г., 188/388 ид.ч. от дворно място, за който имот пл. № *** е отреден парцел Х в кв.***, със съдържание на имота в парцел десети от 400 кв.м., ведно с построените в парцела втори етаж от двуфамилна сграда и съответните ид.ч. от ОЧС и правото на строеж.

По делото няма спор и че преди придобиване на имотите от страните, на 24.08.1988 г., с нотариална заверка на подписите от 21.09.1988 г. между Т. В. (праводател на праводателите на ищеца по първоначалния иск – Ж. В.) и Г. Г. и В. Г. (праводатели на ищеца по насрещните искове – А. Г.) е бил сключен Договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот – съсобствено дворно място от 388 кв.м., за което е отреден парцел Х пл. № *** кв.**, ***, като Т. В. ще използва имота от към северната част на двора в границите определени както следва: на север – южната стена на построената в двора къща, на изток и запад – граничи със самите граници на имота, фиксирани от построената ограда, на юг – до южната стена на построения от съсобствениците Г. Г. и В. Г. гараж, като общата площ на този терен, определен от посочените граници е 119,15 кв.м. плюс терена намиращ се в южната част на имота и намиращ се срещу двете южни мазета на къщата като границите са: север-стената на двете юни мазета, запад и юг – естествените 4 граници на имота, фиксирани от ограда и изток-точката която е перпендикуляр на линията почваща от запад на изток с дължина на линията 8,3 м., като цялата площ в тези граници е 21,90 кв.м., Г. Г. и В. Г.а ще използват имота в южната част на парцела както следва – терен от 61,75 кв.м. хххххххх (не се чете) на юг и изток естествените граници на имота, фиксирани от ограда до пътеката в южната част на имота, на север по линията на северната стена на къщата и 10,5 кв.м. площ намираща се между пътеката в южната част на имота, източното мазе, улицата и на запад до двете южни мазета/перпендикулярна линия разделяща южните мазета от западното мазе/ плюс 7 кв.м. от северната част на парцела, намиращи се срещу източната част на собствения им гараж. Намиращата се по източната дължина на къщата пътека от бетонови плочки страните са се споразумели да ползват общо по предназначение.

Всеки от съсобствениците следва да ползува своята част, както намери за добре, без обаче да си пречат един на друг.

Прехвърлянето на така създадените облигационни права за ползуване на имота може да се извърши заедно с прехвърлянето на имота, но всяка от страните съсобственик може да иска ново разпределение на използуването, след като заплати подобренията, които другият съсобственик е направил в използваната от него част.