Решение № 508 от 28.06.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Русе, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520200533 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Г. М. от гр.Русе против наказателно постановление № 002 ЗМВР/01.02.2022г. на Началника на Второ РУП- гр.Русе. Същата моли съда да отмени наказателнот постановление, с което и е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който поддърж становище на неоснователност на същата.

Русенската Районна прокуратура редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява лично; вместо нея се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа стран следното:

Жалбоподателката работела, като сервитьор в заведение „PR“ в гр.Русе. На 01.01.2022г. около 22,20 ч. полицейски служители от Второ РУП на МВР - гр.Русе извършили проверка на посетителите на заведението за документи за самоличност и валидни зелени сертификати за КОВИД-19. Жалбоподателката представила сертификат, издаден за друго лице, като отказала да предостави личната си карта за проверка с оглед невъзможността полицейските служители да сравнят данните за лицето, на което е издаден сертификата и нейната лична карта. След около половин час по настояване на управителя на заведението тя представила личната си карта. За неизпълнение на полицейското 1 разпореждане да представи личната си карта св.Т.Г. съставил АУАН против жалбоподателката, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР й наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано и установено. Доказателствата за това са безспорни и безпротиворечиви. Тези доказателства се съдържат в показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло и от които се установява, че към момента на проверката жалбоподателката е отказала да представи личната си карта с оглед невъзможността полицейските служители да установят, че представения от нея зелен сертификат не е по отношение на нея, а на друго лице.

На следващо място следва да се посочи, че по този начин с поведението си не е изпълнила полицейското разпореждане, с което и се приписва определено поведение, като целта е била да осуети последваща проверка на зеления сертификат. Тук следва да се посочи, че разпореждането е издадено устно и от компетентен орган. В този смисъл за жалбоподателката е възникнало задължението по чл.64 ал.4 от ЗМВР да изпълнява даденото й разпореждане; същото не е налагало извършването на очевидно за нея престъпление или нарушение, или е застрашавало живота или здравето й.

Изпълнителното деяние се изразява в действие при правно задължение за бездействие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение:

Не може да бъде споделено възражението, че жалбоподателката си е представила личната карт Същата не е сторила това към момента на поискването й, а това е станало след около 30 - 40 м. и т след увещание от страна на работодателя й. В случая няма никакво основание за приложението н чл.28 от ЗАНН, защото се касае и за ползването на чужд зелен сертификат, а също так жалбоподателката е представила личната си карта на полицейските служители едва след настояване увещаване от страна на нейния работодател. В този смисъл съдът намира, че наказанието е правилн индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като очевидно правилно с отчетени, като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на други предходни нарушения п ЗМВР.

При такъв изход на делото и предвид направеното искане от страна на процесуалния 2 представител на АНО жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати и разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

По тези съображения съдът намира,че наказателното постановление следва да се потвърди, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002-ЗМВР/01.02.2022г., издадено от Началника на Второ РУП - гр.Русе, с което на М. Г. М., с ЕГН ********** й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР.

Осъжда М. Г. М. да заплати на ОД на МВР - гр.Русе сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3