Решение № 8717 от 28.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8717 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110151337 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу ИВ. П. М., Г.П. Седефчов и СТ. Т. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ИВ. П. М. дължи 1/8 част, Г.П.

Седефчов дължи 1/8 част и СТ. Т. Г. дължи 2/8 части от следните суми: сумата от 1343,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 231, вх. 11, ет. 3, ап. 76, аб.№ 119989, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 216,48 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,39 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175 състав.

Претендираните от ответниците суми са следните:

От ИВ. П. М. - сумата от 167,88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,80 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.

1

От Г.П. Седефчов - умата от 167,88 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 3,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,80 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.

От СТ. Т. Г. - сумата от 335,76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 54,12 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 7,41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,60 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата молба от ответниците Г.П. Седефчов и ИВ. П. М., които оспорват предявените срещу тях искове. Ответниците твърдят, че не били потребители на топлинна енергия за имота, тъй като не били негови собственици или вещни ползватели. По делото липсвали доказателства, че процесният имот бил собственост на лицата Б. А. М. и Й. Т. И. към датата на откриване на тяхното наследство. На следващо място, дори да се приемело, че тези лица са били собственици на имота, то същите не били оставили наследници от първи, втори или трети ред, поради което наследяването било извършено по съребрена линия. Сочат, че ответницата СТ. Т. Г. била наследник по съребрена линия от трета степен, като останалите наследници от тази степен били починали преди откриване на наследството, а по съребрени линии от трета до шеста степен не се допускало наследяване по право на заместване. Освен това по-близкият по степен роднина и низходящ на по-близък по степен изключвали по-далечния по степен, каквито били двамата ответници. С оглед на това считат, че нямат права на собственост върху имота и поради тази причина не били потребители на доставяната за него топлинна енергия. В условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника СТ. Т. Г., която оспорва предявените искове. Същата сочи, че по делото липсвали доказателства, че ответницата била собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Твърди, че представената молба-декларация била подадена след края на процесния период, 2 поради което не установявала наличие на облигационно правоотношение. Прави възражение за непоръчана доставка на енергията по смисъла на чл. 62 ЗЗП, като се позовава на пар. 1 от ПЗР на ЗЗП. Оспорва претенциите за лихва като счита за недоказано изпадането й в забава, доколкото процесните фактури не били публикувани в интернет, каквото било изискването на приложимите общи условия. Счита, че нямало основание за претендираното възнаграждение за услугата дялово разпределение, тъй като същата не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С молба от 11.04.2022г. третото лице-помагач „Т.“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 26.01.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65037/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав, за процесните суми срещу длъжниците СТ. Т. Г., отговаряща за 2/8 части от сумите, Т. А. И., отговарящ за 2/8 части от сумите, Марина Павлова Станишева, отговаряща за 2/8 части от сумите, ИВ. П. М., отговаряща за 1/8 част от сумите и Г. П. С., отговарящ за 1/8 част от сумите. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения единствено от длъжниците СТ. Т. Г., ИВ. П. М. и Г. П. С., като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил установителен иск за вземанията си в рамките на законоустановения срок. По отношение на длъжниците Т. А. И. и Марина Павлова

Станишева заповедта за изпълнение е влязла в сила.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Страните по делото не спорят и със свое определение от 17.05.2022г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден и за него е доставена топлина енергия в твърдяното в исковата молба количество.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на 3 ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено доказателство – Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.03.1991г., по силата на който Б. А. М. е придобил собствеността върху Апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 231, вх. 11, ет. 3 /процесния имот/. От приетото удостоверение за наследници на Б. А. М., издадено на 12.02.2019г. от СО, район „Младост“ се установява, че същият е починал на 25.04.2011г. и е оставил за наследници Й. Т. И. – преживяла съпруга и А. Б. А. – дъщеря. Й. Т. И. е починала на 13.06.2011г. и е оставила за свой наследник А. Б. А. А. Б. А. е починала на 25.07.2015г. /преди началото на процесния период по делото/ без да остави низходящи, възходящи, съпруг, братя или сестри, поради което призовани към наследяване са наследниците по съребрена линия от IV ред. Видно от удостоверението за наследници, ответницата СТ. Т. Г. е наследник от IV ред, III степен – леля на А. Б. А. по майчина линия. Ответниците ИВ. П. М. и Г. П. С. са роднини от IV степен – първи братовчеди на А. Б. А. по майчина линия – преки низходящи на Славка Т. И. /леля на наследодателката/ починала на 23.02.2002г. – преди наследодателката. Както е уточнено с Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д.

№ 3/94 г., ОСГК, законът не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Прилага се правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН, съгласно което по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В случая ответницата СТ. Т. Г. е наследник по съребрена линия от III степен, поради което изключва от наследяване роднините от по-далечната IV степен – ответниците ИВ. П. М. и Г. П. С.. Тъй като възходящият на посочените двама ответници /С. Т. И./ също е бил съребрен роднина от III степен, той не би могъл да изключи от наследяване СТ. Т. Г. ако беше жив, следователно неговите низходящи също не я изключват.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че считано от 25.07.2015г. собственик на процесния топлоснабден имот по наследяване е ответницата СТ. Т. Г.. В тази връзка следва да се посочи, че релевираното от тази ответница възражение, че заявлението-декларация за 4 откриване на партида на нейно име било подадено едва в края на процесния период е неотносимо, тъй като същата е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на имота съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и подаването на заявлениедекларация в този случай е без правно значение.