Решение № 4892 от 20.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4892 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512956 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 30.07.2021г. по гр.д. № 62611 /2020г. на СРС, 56 с-в е отхвърлен предявения от „Б.Г.“ ООД срещу Т. Н. Г. иск с правно основание чл.

92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 800 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 14 от договор от 02.07.2015г. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Б.Г.“ ООД, с оплаквания за недопустимост, като постановено по непредявен иск, евентуално като неправилно. Излагат се доводи, че в обжалвания акт са смесени фактическите състави на две неустойки по договора – по чл. 9 и по чл. 14. Сочи се, че клаузата на чл. 14 от договора, която е предмет на договора, не е нищожна, тъй като уговорената неустойка не излиза извън присъщите и обезпечителна и санкционна функции и не противоречи на добрите нрави.

Въззивникът твърди, че е изпълнен фактическия състав на чл. 14 от договора – законосъобразно упражнено право на прекратяването му поради неизпълнено от ответника задължение за реклама и исковата сума е изцяло дължима от последния. Моли се съда да отмени решението и уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата по съображения, изложени в депозиран отговор и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните 1 и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, намира следното:

Жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269 , предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Оплакването в жалбата за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск, е неоснователно. СРС е разгледал иска за заплащане на неустойката по чл. 14 от процесния договор, както е предявен. В мотивите на обжалвания акт са изложени съображения за нищожност на процесната клауза на чл. 14 от договора, поради което и искът е отхвърлен именно по тези съображения. Ето защо, противно на доводите в жалбата, не е разгледан иск за заплащане на уговорената в чл. 9 от договора неустойка.

Предвид изложеното, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

От представения по делото договор от 02.07.2015г. се установява, че ищецът е предоставил на ползвателя „Н.Г. 80“ ЕООД, със солидарен длъжник ответника Т. Г., безвъзмездно за временно ползване кафемашина и кафемелачка, описани в договора, а ползвателят/солидарният длъжник се е задължил за целия срок на договора /4 години съгласно чл. 3/ да купува ежемесечно еднократно или на части минимално месечно количество кафе ,,Spetema Unicatto Еspresso Bar” - 25 кг., или общо за целия период на договора 1200 кг.

В договора има общо три уговорени в полза на ищеца неустойки - в разпоредбата на чл. 9 от договора страните са уговорили право на продавача при едностранно прекратяване на договора от негова страна поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя, да претендира неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки за целия срок на договора; в чл. 10 е уговорена неустойка за неизпълнение в полза на ищеца, ако ползвателят не върне ползваните вещи и с процесната в настоящия спор клауза на чл. 14 вр. чл. 13 от договора, страните са се уговорили, че ищецът заплаща на ползвателя авансово възнаграждение в размер на исковата сума от 11 800 лв. срещу насрещното задължение на ползвателя за целия срок на договора да рекламира в обекта по договора предоставените му стоки от ценова листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените му от ищеца рекламни материали.

Съгласно пр. 3 на чл. 14 от договора, в случай на предсрочно прекратяване на договора, ползвателят дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение, на каквото основание се претендира исковата сума.

Ищецът в исковата молба се позовава на предсрочно прекратяване на договора по чл. 8, т. 3 от същия. Съгласно цитираната норма, договорът може да бъде прекратен предсрочно едностранно от ищеца – възложител в случай, че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни 2 дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията си по договора или нарушава условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1.

Прекратяването по чл. 8, т. 3 от договора е основание и за заплащане в полза на ищеца на неустойката за неизпълнение по чл. 9 от договора в размер на стойността на цялото неизкупено количество стоки за целия срок на договора.

Ответникът – солидарен длъжник не е оспорил твърденията на ищеца в исковата молба, че е изцяло неизправна страна по договора, т.е., че не е изпълнявал задълженията си по договора за закупуване на договореното количество минимално кафе и за рекламиране на продуктите.

По делото е доказано от ищеца и развалянето на договора чрез връчена на всеки от длъжниците нотариална покана преди подаване на исковата молба.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че клаузата на чл. 14 от договора е нищожна, тъй като не обезщетява вредите от развалянето на договора, а замества неполучената от кредитора престация и противоречи на добрите нрави. Изложил е доводи, че под формата на неустойка ищецът получава в пълен размер дължимата от ползвателя престация, като същевременно задържа собствената си насрещна престация /съответното количество стока/.

С оглед изложеното, спорният и във въззивното производство въпрос е относно валидността на неустоечната клауза по чл. 14 от договора.

Съгласно задължителните за съдилищата указания по т. 3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение се сочи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В случая при преценка валидността на процесната неустоечна клауза, следва да бъде извършена преценка дали към момента на сключване на договора уговорената неустойка е имала за цел не да задоволи имуществения интерес на рекламодателя, като го обезщети за вредите, понесени от неизпълнението на ответника, а да го обогати неоснователно. Задължението, чието изпълнение е обезпечено с уговорената в чл. 14 от договора неустойка, е уговореното в чл. 13 рекламиране на стоките по ценова листа по Приложение № 1, т.е. различни видове кафе, разтворими продукти и други с марката 3

Спетема. Това задължение е в пряка връзка с другото основно задължение на ползвателя да закупува ежемесечно минимални количества кафе, както и да закупува и продава в обекта и други видове стоки от ценовата листа /чл. 12 от договора/.

Процесната неустойка по чл. 14 от договора е уговорена при предсрочно прекратяване на договора от ищеца поради неизпълнение на ползвателя, без да е конкретизиран вида неизпълнение.

В случая е безспорно, че договорът е прекратен предсрочно поради неизпълнение на задължението на ползвателя за закупуване на съответните минимални количества кафе – това основание е посочено в изпратените до ползвателя и солидарния длъжник нотариални покани и на същото основание за прекратяване на договорната връзка се позовава ищецът в исковата молба.

Соченото основание за прекратяване по чл. 8, т. 3 от договора е част от фактическия състав на две уговорени в полза на ищеца неустойки – неустойката за неизпълнение по чл. 9 в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки за целия срок на договора и процесната неустойка за неизпълнение по чл. 14 на задължението за рекламиране на стоки. В този смисъл не може да се обоснове, че с процесната неустойка за неизпълнено задължение за реклама се обезпечава именно този интерес на кредитора, в хипотезата на прекратен договор поради неизпълнено задължение за закупуване на минималните количества кафе, при предвиден и друг вид неустойка при това прекратяване на договорната връзка.

Дори да се приеме, че двете неустойки обезпечават различен кредиторов интерес в хипотезата на прекратяване /разваляне/ на договора поради виновно неизпълнение на ползвателя, не може да се обоснове извод, че с уговарянето на процесната неустойка по чл. 14 от договора, се обезщетява реална вреда за рекламодателя по процесния договор, която е предвидима към датата на сключване на договора. Процесната неустойка е уговорена като дължима в един и същи размер както в хипотеза на пълно неизпълнение, така и при неточно /частично/ изпълнение на задължението на изпълнителя. Липсва разграничение в размера на дължимата неустойка при прекратяване на договора в хипотезата на пълно неизпълнение и при неточно /частично/ изпълнение, което води до извод, че е налице несъответствие между очакваните от неизпълнението вреди и размера на уговорената неустойка.

Съгласно процесната клауза на чл. 14, във всеки случай на прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението /пълно или частично/ се дължи неустойка в пълния размер на платеното от рекламодателя по договора за реклама възнаграждение от 11 800 лева. Така уговорен, този размер не съответства на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, когато става дума не за пълно, а за неточно /частично/ неизпълнение – напр. при наличие на изпълнение на договора за определен период. Не се налага различен извод от обстоятелството, че в случая ищецът се позовава на пълно неизпълнение на ответника, тъй като преценката за валидността на клаузата се прави към момента на сключването й. Не се налага различен извод и при преценка на процесната клауза във връзка с целта на целия договор от гледна точка на кредитора – ищец и комплесния негов интерес, тъй като за всяко от 4 видовете неизпълнение на ползвателя са уговорени съответни неустойки, съобразно гореизложеното.

Уговорената по този начин неустойка се съизмерява с дължимата от ползвателя престация при разваляне на договора – връщане на полученото от него /на възнаграждението по договора/ на отпаднало основание. Следователно тази неустойка е нищожна /за което съдът следи служебно/, като уговорена в противоречие с нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Така определената договорна неустойка в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Тъй като този порок е налице още при сключването му, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.