Присъда № 38 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 65/... г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба от Д. С. К., ЕГН:

********** срещу подсъдимите П. Г. П., ЕГН: **********, С. И. Р., ЕГН:

**********, А. К. П., ЕГН: ********** и С. К. П., ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. Д., общ. П., в съучастие като съизвършители са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в оток и синкаво кръвонасядане в тилната област на главата; оток и синкаво кръвонасядане на дясното слепоочие и по клепачите на двете очи; оток и кръвонасядане на носната пирамида; оток по кожата на устните, кръвонасядане и раничка по лигавицата на долната устна; синкаво кръвонасядане на дясната буза, както и по дясната странична част на езика, където има и рА.; оток и синкаво кръвонасядане на дясната ушна мида; кръвонасядане на тила; кръвонасядане и охлузване на гърба, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимите не се признават за виновни по така повдигнатото обвинение. Подсъдимият П. П. дава подробни обяснения, в които признава, че между него и тъжителя е възникнал физически конфликт и двамата са си разменили удари, но отрича остА.лите подсъдими да са нА.сяли удари на Д.

К.. Подсъдимите А. П. и С. Р. сочат, че са се намесили, за да разделят двамата, като А. П. е държал тъжителя, а С. Р. – подсъдимия П. П.. Подсъдимият С. П. също отрича да е нА.сял удари.

С определение в съдебно заседание от ... г. наказателното производство по отношение на подсъдимия С. К. П. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като в хода на производството същият е починал.

Предявеният от тъжителя граждански иск за сумата от 6500 лв. срещу четиримата подсъдими не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а искането за конституирането му като граждански ищец е оставено без уважение.

Поверениците на частния тъжител пледират за постановяване на осъдителна присъда спрямо остА.лите трима подсъдими. Поддържат, че показанията на свидетелите И. К. и А. К.а установяват нападение от четири лица, а заключението на съдебномедицинската експертиза потвърждава, че множеството травми са причинени с удари с юмруци и ритник, а не при падане.

Защитата на подсъдимите А. П. и П. П. счита, че по отношение на А. П. не е установено нито едно конкретно изпълнително действие, а самото му присъствие при инцидента не може да обоснове съучастие. По отношение на П. П. се поддържа приложението на чл. 130, ал. 3 от НК, тъй като тъжителят и подсъдимият са си причинили взаимно еднакви по степен леки телесни повреди.

Защитата на подсъдимия С. Р. пледира за оправдаването му поради 1 липса на доказателства да е нанесъл удар, като сочи, че той единствено е държал П. П. и е прекратил конфликта.

В дадената им последна дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Към началото на ... г. между сина на тъжителя Д. К. и младежи от с. Д. съществувало напрежение във връзка с посещенията му в селото и отношенията му с местно момиче. В дните преди инкриминирА.та дата били възникнали няколко конфликта при движение с автомобили, взаимни преследвания и засичания. Родители и близки от двете страни направили опити да разговарят и да преустановят напрежението.

На ... г. вечерта синът на тъжителя се обадил на баща си и съобщил, че отново е бил преследван с автомобил. Д. К. тръгнал към с. Д. със своя автомобил. След него към селото потеглили брат му И. К., съпругата на последния А. К.а и техният непълнолетен син, както и съпругата на тъжителя М. К.а. На влизане в селото те се засекли с автомобила на сина на тъжителя, като И. К., съпругата му А. К.а и техният непълнолетен си продължили да търсят тъжителя, а свидетелката М. К.а остА.ла при сина си, след което двамата също се насочили към мястото, на което предполагали, че е отишъл тъжителят.

По същото време подсъдимият П. П. бил в дома си заедно със С. Р., С. П. и други лица. След като разбрал, че младежите от селото са изплашени и един от тях – К. П., се прибира пеша, П. П., С. Р. и К. П. се качили в автомобил, за да откарат момчето до дома му. А. П. и С. П. се движели с друг автомобил след тях.

В близост до осветено кръстовище в с. Д. се намирали автомобилите на тъжителя и неговия брат. При пристигането на автомобила, в който пътували П. П., С. Р. и К. П., между тъжителя и П. П. незабавно възникнал физически конфликт. От доказателствата се установява, че Д. К. отворил предната дясна врата на автомобила и нанесъл удар на намиращия се вътре П. П., след което двамата се сборичкали и паднали на земята. След изправянето им си разменили още удари с ръце. В конфликта се намесили А. П. и С. Р., които хвА.ли двамата участници и ги разделили. С. Р. задържал П. П., за да преустанови нА.сянето на удари, а А. П. държал Д. К..

Инцидентът се развил за много кратко време, през тъмната част на денонощието, при наличие на няколко автомобила и множество лица, които се струпали около двамата участници. Братът на тъжителя И. К. също се намесил, за да го изправи и отдалечи, като при това получил удар от неустановено лице. Съпругата на И. К. – свидетелката А. К.а - възприела струпването на хора около падналия тъжител, но не може да посочи конкретно кой удар от кого е нанесен. Съпругата на тъжителя – свидетелката М. К.а пристигнала след основната част на конфликта и не възприела непосредствено 2 нА.сянето на удари върху него.

След прекратяването на физическия сблъсък на мястото остА.ли страните и други жители на селото. Тъжителят и П. П. имали видими следи от наранявания по лицата. Разговорите продължили, като бил направен опит спорът да бъде приключен и участниците си подали ръка. Съпругата на тъжителя подала сигнал на тел. 112, а впоследствие Д. К. бил прегледан и освидетелстван.

При съдебномедицинското освидетелстване на Д. К. били установени: оток и синкаво кръвонасядане в тилната област на главата; оток и синкаво кръвонасядане на дясното слепоочие, с последващо кръвонасядане по клепачите; оток и кръвонасядане на носната пирамида; оток по устните, кръвонасядане и раничка по лигавицата на долната устна; кръвонасядане на дясната буза, с травма по езика от прехапване; оток и кръвонасядане на дясната ушна мида; кръвонасядане в задната шийна област; кръвонасядане и охлузване на гърба. Уврежданията в своята съвкупност са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

При освидетелстването на П. П. били установени синкаво кръвонасядане в дясната челна област; оток и синкаво кръвонасядане на носната пирамида; масивен оток и мораво кръвонасядане по устните с рА. и кръвонасядане по лигавицата на долната устна; синкаво-мораво кръвонасядане и охлузване на ляв лакът; оток по външната повърхност на дясната глезенна става и ходилото. Тези увреждания също са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и представляват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съденото следствие е допусната, изготвена и приета съдебномедицинска експертиза.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза уврежданията по главата и лицето на тъжителя са резултат от действието на твърди тъпи еластични предмети и отговарят да са причинени с удари с юмруци. Охлузването и кръвонасядането на гърба могат да бъдат причинени с един ритник. Уврежданията не могат да се обяснят само с падане от собствен ръст. Експертът обаче изрично не може по медицински данни да определи броя на извършителите и да свърже отделните увреждания с конкретно лице. По отношение на П. П. уврежданията по лицето са съвместими с удари с ръка, а охлузванията по лакътя и глезена могат да са получени и при падане върху терена.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите П. П., А. П., С. П. и С. Р.; показанията на свидетелите И. К., М. К.а, А. К.а, И. П., Д. Б., К. П. и Ф. С.; възпроизведените записи от тел. 112; приетите съдебномедицински удостоверения, медицински документи, снимки, справки за съдимост и характеристични справки; заключението и разясненията на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, както и остА.лите писмени доказателства по делото.

3

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия П. П. в частта, в която признава непосредствен физически сблъсък с тъжителя и взаимна размЯ. на удари. В тази им част обясненията не са изолирани защитни твърдения, а се потвърждават от показанията на свидетеля К. П., който непосредствено възприел как тъжителят отворил вратата на автомобила и ударил П. П.; от установените по последния телесни увреждания; от показанията на Ф. С. и И.

П., които след конфликта видели кръв и по двамата; както и от експертното заключение за механизма на уврежданията.

Съдът кредитира и обясненията на А. П. и С. Р. в частта, в която сочат, че са се намесили за разделяне на двамата. Тази версия се подкрепя от признанието на П. П., че С. Р. го е хвА.л и го е спрял, както и от цялостната последователност на събитията. Срещу нея не се противопоставят конкретни и несъмнени доказателства за нанесен от А. П. или С. Р. отделен удар.

Показанията на свидетеля И. К. съдът кредитира за възприетото от него пристигане на автомобилите, възникването на физически конфликт, падането на тъжителя и струпването на лица около него. Не ги кредитира обаче като достатъчна основа за извод, че всеки от подсъдимите е нанесъл удар спрямо тъжителя. Самият свидетел описва ситуацията като „меле“, заявява, че било тъмно и се виждали силуети, не може подробно да каже кой какви действия е извършил и не е разпознал лицето, което го е ударило лично него.

Посочването, че трима подсъдими били „отгоре“ на брат му, установява присъствието им в непосредствена близост до тъжителя, но не индивидуализира изпълнително Д.ие.

По същите съображения съдът кредитира показанията на свидетелката А. К.а относно общото развитие на инцидента и видяното състояние на тъжителя, но не и обобщението й, че „всички удряли“ и „всеки ритал“. Тя не посочва конкретен удар, конкретна А.томична област или последователност на действията за всеки подсъдим. Показанията й са формирани при динамична и хаотична ситуация, при ограничена осветеност и едновременно движение на множество лица. Самата тя сочи, че съпругът й се опитвал да разтървава и държал някого, без да може да определи кого, което потвърждава, че струпването около тъжителя включвало и разделящи действия.

Показанията на М. К.а не установяват авторството на ударите, тъй като тя пристигнала след съществената част на сблъсъка. При допълнителния й разпит същата изрично заявява, че не е видяла подсъдимия А. П. да нА.ся удари на съпруга й и че последващите й сведения за негово участие са от други лица. Такива производни твърдения не могат да заместят непосредствено доказателство за изпълнително Д.ие.

Същевременно от свидетелските показания се установява, че във възникналото меле са участвали и други лица извън привлечените като подсъдими. Свидетелите сочат пристигането на повече от един автомобил и присъствието на допълнителни лица около мястото на конфликта, като част от тях са се включили в струпването и физическото противопоставяне. Съпругата на тъжителя – свидетелката М. К.а - изрично заяви в съдебно заседание, че тъжба срещу тези лица съзнателно не е подадена. Това обстоятелство 4 допълнително възпрепятства извеждането на сигурен извод, че всяко от установените увреждания е причинено именно от някой от подсъдимите, а не от трети лица, намиращи се на мястото на инцидента и срещу които не е подадена тъжбата, още повече при липсата на конкретизация кой удар от кого точно е нанесен. Предметът на делото се определя от тъжбата и съдът не може да ангажира наказателната отговорност на лица, срещу които обвинение не е повдигнато, нито да прехвърли върху подсъдимите последиците от невъзможността да бъде индивидуализирано поведението на всички участници в конфликта в инкриминирА.та вечер.