Определение № 11489 от 09.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11489 гр. Варна, 09.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.ева като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело № 20263110100937 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 63654/10.08.2026 г., подадена от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. Владислава Тончева, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2859 от 15.07.2026 г. в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение от 300 евро до сумата от 150 евро.

Излага се от молителя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че присъденият размер е несъразмерен с фактическата и правната сложност на делото, тъй като спорът касае типичен казус за нищожност на договор за потребителски кредит и свързан договор за поръчителство, по който е налице значителна и еднозначна съдебна практика. Посочва се, че между страните са били безспорни редица обстоятелства, не е било необходимо събирането на множество доказателства, а делото е разгледано и обявено за решаване в рамките на едно открито съдебно заседание. Изтъква се също, че предявените искове са взаимно свързани и обусловени, поради което не е била необходима отделна самостоятелна защита по всеки от тях. Молителят се позовава на Решение на СЕС по дело C-438/22 и на практика на ВКС, съгласно които минималните размери по Наредба № 1/2004 г. не обвързват съда и при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобразят конкретно видът на спора, материалният интерес, извършената работа, както и фактическата и правната сложност на делото. Подчертава се необходимостта от спазване на принципите на разумност, справедливост и пропорционалност, като разноските не следва да водят до неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза е решено делото. Поради изложеното се поддържа, че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение, според него, в конкретния случай, е 150 евро, поради което се моли за редуцирането му до този размер от присъдените 300 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Г. А. К., чрез адв. С. К., с който е изразено становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че съдът вече е разгледал възражението за прекомерност и правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение. Оспорва се приложимостта на цитираната от ответника практика по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като в настоящия случай ищецът е договорил и реално е заплатил адвокатско възнаграждение, а не е налице хипотезата на чл. 38 ЗА. Посочва се, че хонорарът е съобразен с броя и характера на предявените искове, извършената 1 процесуална работа и фактическата и правна сложност на делото, като дори е под размера по Наредба № 1/2004 г., поради което присъденият размер не представлява съществено надценяване на положения труд. Поради това се иска молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.

Съдът намира сезиралата го молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за процесуално допустима – депозирана е в предвидения в нормата срок от лице, притежаващо процесуална легитимация за това. Искането касае присъдените в полза на насрещна страна съдебно-деловодни разноски, поради което представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя не се явява процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на молбата, по арг. от противното на т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

При съблюдаване на относимите правни норми съдът намира, че отправеното искане по реда на чл. 248 от ГПК се явява неоснователно по следните съображения:

По делото е постановено Решение № 2859 от 15.07.2026 г., с което предявените от Г. А. К. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са уважени изцяло. Изцяло е уважена и заявената от Г. А. К. срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД претенция с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски са възложени в тежест на ответните дружества, от които 409,96 евро (300 евро адвокатско възнаграждение и 109,96 евро държавна такса) за „КРЕДИСИМО“ ЕАД и 289,10 евро (205 евро адвокатско възнаграждение и 84,10 евро държавна такса) за „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като при определяне на присъдените адвокатски възнаграждения, съдът е редуцирал претендираните размери поради тяхната прекомерност като е уважил направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 248 ГПК съдът може да измени постановения съдебен акт в частта за разноските, когато същите са неправилно определени. В настоящия случай въпросът относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение е бил предмет на преценка от съда при постановяване на решението. В производството е било своевременно направено възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът е обсъдил и е приел за основателно, с оглед на което и е извършил преценка относно размера на дължимите разноски с оглед конкретните особености на спора.

При определяне на възнаграждението по предявените, срещу настоящия молител, искове съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, броя и характера на предявените искове, извършените от страните процесуални действия, ангажирания доказателствен материал и наличието на установена съдебна практика по спорните въпроси. Отчел е и обстоятелството, че производството е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, като страните са се ограничили до представяне на писмени доказателства и не са били извършвани множество процесуални действия. Не са били налице и различни по характер процесуални действия, обусловени от отделните предявени искове.

Същевременно съдът е съобразил и че спрямо „Кредисимо“ ЕАД са били предявени две искови претенции, поради което не може да се приеме, че 2 осъществената адвокатска защита е била изцяло лишена от самостоятелен предмет. Именно при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът е определил дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, което е прието за съответстващо на положения труд, достойнството на адвокатската професия и на конкретната специфика на производството.

Неоснователно е искането този размер да бъде намален допълнително до 150 евро. Обстоятелството, че по делото е налице значителна съдебна практика по сходни спорове, само по себе си не означава, че осъществената адвокатска защита не следва да бъде възмездена в присъдения размер. Наличието на утвърдена съдебна практика е само един от факторите при преценката на сложността на спора, но не изключва необходимостта от запознаване с относимата практика, преценка на приложимостта към конкретните факти и изграждане на процесуална защита по предявените искове.

При определяне на разноските съдът е съобразил и задължителното действие на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а следва да извърши преценка съобразно фактическата и правната сложност на конкретния спор.

Именно в изпълнение на това задължение съдът не е възприел механично претендирания размер на адвокатското възнаграждение, а е извършил преценка на неговата съразмерност и е намалил първоначално претендираното възнаграждение до 300 евро.

Не може да бъде споделено и възражението, че присъждането на отделно възнаграждение за предявените искове противоречи на принципите на разумност и пропорционалност. Макар исковете да са свързани и разглеждането на единия да има значение за произнасянето по другия, същите представляват самостоятелни процесуални претенции, по които съдът дължи отделно произнасяне. Тяхната свързаност е отчетена при определяне на общия размер на дължимото възнаграждение и е една от причините същото да бъде определено в размер, значително по-нисък от първоначално претендирания. В този смисъл съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от 300 евро не представлява прекомерен и необоснован размер, а съответства на извършеното процесуално представителство, броя и характера на предявените искове и конкретната фактическа и правна специфика на делото. При определянето му съдът вече е приложил критерия за разумност и съразмерност, като е намалил претендирания размер и е определил такъв, който счита за справедлив, с оглед извършената работа и достойнството на адвокатската професия. Посочената от страна на молителя практика е неотносима към процесния случай, доколкото касае хипотеза на определяне на адвокатско възнаграждение от страна на съда, когато е предоставена безплатна правна помощ, а настоящият случай не е такъв.

Предвид изложеното не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което молбата по чл.

248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба с вх. № 63654/10.08.2026 г., отправено от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД за изменение на Решение № 2859/15.07.2026 г. по гр.д. № 937/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, чрез редуциране на присъденото 3 в полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение от 300 евро до сумата от 150 евро, на основание чл. 248 ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4