Решение № 58 от 25.02.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С., 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100054 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град С., ул. ***, община С., област С., действащ чрез пълномощника си адв. М. О. - АК С., срещу „И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, жк. ***, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и „Ф." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, ****, представлявано от управителя П. Б. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД, по които се претендира осъждане

1) на ответника "И." АД да заплати на ищцата сумата от 49,45 лв. – след допуснатото изменение на иска по чл.214 от ГПК, представляваща недължимо заплатена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***/09.06.2022г.;

2) на ответника „Ф." ЕООД да заплати на ищцата сумата от 247,42 лв. – след допуснатото изменение на иска по чл.214 от ГПК, представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство от 09.06.2022г.

В исковата молба се сочи, че на 09.06.2022 година между ищеца и И. АД е сключен договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който ответникът „И." АД в качеството му на кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева при следните условия: 1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: *** 2. Размер на двуседмична погасителна вноска в лева 98,42 лв. 3. Срок на заема в седмици: 22 4. Брой 1 вноски: 11, 5. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 и заемната сума. 5.1. Условия за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т. 6: Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските. 5.2. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора - 0.10 % 6. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 1082,62 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване. 7.

Годишен процент на разходите на заема: 41.74 % Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит. Твърди, че в същия ден между „Ф." ЕООД и него е сключен договор за предоставяне на гаранция, по който ищецът е поел задължение да заплати на „Ф." ЕООД възнаграждение за гаранция/поръчителство. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Ищецът твърди, че потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е 2 императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Твърди, че в случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели.

С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него.

Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Твърди, че съдът трябва да вземе отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят да е трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има съществено значение и за договора за гаранция. В тази връзка следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита. Твърди, че отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството гарант, се налага изводът, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗПотр, като формално бъде посочен ГПР под 50 %. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр,потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Сочи за нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. Ищецът твърди още, че така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при 3 това в немалък размер, съпоставен с главницата по кредита. Сочи, че са нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем № ***/09.06.2022г. ищецът е заплатил на „И." АД, ЕИК *** сумата от 1082,62 лева. Поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно главницата от 1000,00 лв. Поради това разликата в размер на 82,62лв. се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя. В изпълнение на договора за предоставяне на гаранция от 09.06.2022г. е заплатил на „Ф." ЕООД сумата от 214,25 лева. Доколкото възнаграждението от 214,25 лева е заплатено по нищожен договор, същото подлежи на връщане (ПП 1/1979г., т. 1). Сумите са заплатени по следния начин: 1. На 19.07.2022г. по банкова сметка IBAN *** -138,00 дева 2. На 04.08.2022г. по банкова сметка IBAN *** - 138,00 лева 3. На 08.08.2022г. по банкова сметка IBAN *** 1020,87 лева С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1000,00 лева, със срок за връщане 15 месеца, с обща сума за връщане 1496,00 лева, годишният лихвен процент (ГЛП) възлиза на 88,75 %, а годишният процент на разходите (ГПР) на 135,43 %. Твърди, че при това положение договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Претендира за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. АД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но претенциите на ищеца към дружеството-кредитор и към договора за паричен заем са неоснователни, както като основание, така и като размер. Сочи, че договорът за паричен заем № *** е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Договорът не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.

Преди всичко трябва да се обърне внимание, че съгласно разпоредбата на чл.

22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Следва също така 4 да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит не въвежда забрана ГПР по договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не надвишават 50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил ищецът Сочи се, че твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са неоснователни. Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (41.74 %) и общата сума дължима от потребителя (1082,62 лв.), взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “ Твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заемодателят няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Ответникът сочи, че твърденията на ищеца, че потребителят е поставен в неравностойно положение и не е можел да влияе на клаузите от договора за паричен заем са неоснователни. Важно е да се подчертае, че необходимият размер на заемната сума, предпочитаният срок за погасяване, предпочитаният размер на погасителните вноски, падежи и т.н. зависят от предпочитанията и исканията на потребителя, а размерът на лихвеното задължение, общата дължима сума и ГПР се изчисляват въз основа на тези параметри или условия на кредита.