Определение № 1945 от 03.07.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3752/2022
- Вид
- Определение № 1945
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Светлана Калинова, Теодора Гроздева, Милена Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1945 гр. София, 03.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20228002103752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. срещу решение № 114 от 19.05.2022 г. по в.гр.д.№ 94 от 2022 г. на Шуменския окръжен съд, II състав за потвърждаване на решение № 260396 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 1014 от 2020 г. на Шуменския районен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260014 от 10.05.2023 г., с което по същество е отхвърлен предявеният от К. П. К. срещу Д. Е. Б. и М. П. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на К. К., придобито на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..... от 27.08.1993 г., върху следния имот: обособено западно приземно помещениеобект в сграда (без идентификатор), с площ от 44,24 кв.м., състоящо се от коридор, две помещения (стаи), кухня- столова, сервизно помещение- баня с тоалетна, разположено в западната част на приземния етаж- на етаж 0- нула на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № ....., разположена в имот с идентификатор № ..... по КККР на гр.Шумен, с административен адрес: гр.Шумен, ул.„Априлско въстание“ № 58, ет.0 (нула), при граници и съседи:
1 отгоре- първи жилищен етаж, отдолу- земя, от север- ул.„Априлско въстание“, от запад- двор, от юг- гараж, от изток- приземно помещение- обект в сграда, в източна част на приземния етаж, както и за осъждане на ответниците да му предадат владението на посочения имот.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречащо на приложимите материалноправни норми- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:
1. В случай че избено помещение е преустроено в ателие, без да са спазени изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г., преустройството оказва ли промяна по отношение на правото на собственост върху избеното помещение ?
2. Когато е извършена делба само на прилежащи обекти към самостоятелни такива, без участието на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, как се отразява тази делба върху обема на собственост на неучаствалия собственик на самостоятелен обект ?
3. Липсата на промяна в предназначението съгласно ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. влече ли след себе си промяна във вида на обекта ?
4. Промяната в наименованието на обекта, без да се променя предназначението му съгласно действието на законовите разпоредби към датата на промяната, отразява ли се върху определянето му като самостоятелен или прилежащ обект ?
5. Обект, който е изба, изграден в приземния етаж на двуетажна сграда, но обособен с мивка и тоалетна, може ли да се приеме за самостоятелен ?
6. Когато праводателят е прехвърлил самостоятелен обект, без в документа за собственост акцесорният (прилежащ) обект да е изрично описан като такъв, макар според действащите към момента на прехвърлянето норми да се определя като прилежащ, какво отношение ще има към правото на собственост на приобретателя липсата на описанието на прилежащия обект в нотариалния акт, т.е. същият запазил ли е акцесорния си характер, въпреки че в него е извършена промяна, която не е по установения в действащото към 2 датата на промяната законодателство ред ?
7. При иск за собственост по чл.108 ЗС, когато съдът приеме, че искът е неоснователен, а процесният обект е съсобствен, но не се произнесе по обема на притежаваното от ищеца право на собственост върху вещта, как същата ще се разпредели правилно между съсобствениците на обекта ?
8. След като е недопустима делба на процесния обект, тъй като същият е със статут на обща част съгласно чл.38 ЗС и няма как да се определят общите части на съсобствениците според правилата на чл.40 ЗС, може ли да се приеме, че процесният обект е прилежащо помещение с второстепенно значение към самостоятелния обект, който е посочен в нотариалния акт за собственост ?
9. Ако въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и възражения на страните, като е приел неотносими към спора доказателства, както и е приел за безспорни спорни обстоятелства по делото, може ли този съд да е постановил безпротиворечиво решение по спорния предмет на делото ?
По поставените въпроси касаторът счита, че е налице противоречие с решение № 128 от 07.12. 2018 г. по гр.д.№ 4841 от 2017 г. на ВКС, ГК, ІI г.о., решение № 61 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 2610 от 2017 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 111 от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 665 от 2019 г. на ВКС, ГК, ІI г.о., решение № 55 от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 2826 от 2021 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 17 от 18.02.2021 г. по гр.д.№ 2253 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 99 от 06.08.2019 г. по гр.д.№ 2331 от 2018 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 2296 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІI г.о.
Ответниците по жалбата Д. Е. Б. и М. П. Х. в самостоятелни отговори на касационната жалба вземат становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
3
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е син на ответницата Д. Б. и брат на ответницата М. Х.. Тримата са наследници по закон на Петър Божилов, починал на 19.10.2011 г., който е съпруг на първата ответница и баща на ищеца и на втората ответница. С нотариален акт за учредяване право на строеж от 1961 г., в качеството му на съсобственик на дворно място- парцел Х-..... в кв. 418 по плана на гр.Коларовград /сега гр.Шумен/, с площ от 532 кв.м., в полза на К. Велинов, баща на Петър Божилов и дядо на ищеца, е било отстъпено от другия съсобственик на имота правото да застрои втори жилищен етаж в западното строително петно на парцела при условията на чл.38 ЗС, съгласно одобрен архитектурен проект. От приложените по първоинстнационното дело строителни книжа и удостоверение от Община Шумен се установява, че строежът е реализиран съгласно одобрен на 15.02.1962 г. архитектурен проект и разрешение за строеж № 224 от 04.05.1962 г., като в парцела е била изградена двуетажна жилищна сграда на уличната регулация, всеки от етажите на която се ползва самостоятелно и се състои от две стаи, хол, дневна и кухненска ниша, килер и баня клозет. Под цялата сграда е била разположена изба, като съгласно одобрения архитектурен проект избеният етаж е бил с прозорци на северната, южната, източната и западната фасада от сградата. Между страните не се спори, че правото на строеж е придобито и реализирано през време на брака между К. В. и Митра В. .
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 196 от 27.08.1993 г. К. В. и М. В. са прехвърлили на ищеца и техен внук К. П. К. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и 1/2 ид. ч. от дворното място, като изрично е било уговорено, че прехвърлителите си запазват правото на владение, обитаване и ползване на имота, докато са живи.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 1250 от 1996 г. по описа на РС- Шумен между П. Б. /баща на ищеца и на ответницата М. Х. и съпруг на ответницата Д. Б./ и сестра му А. Ж. е била допусната съдебна делба на сутеренен етаж, състоящ се от две стаи, коридор, баня, тоалетна и кухня от жилищна сграда, построена в северозападната част на парцел ХІ-...., кв. 418 по плана на гр.Шумен, ул.„Априлско въстание“ № 58б, при граници на етажа: от север- ул. „Априлско въстание“, от запад- двор, от юг- двор, от изток- 4 сутерен на Васил Василев, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от двамата. С решение № 907 от 23.02.1999 г. по гр.д.№ 1250 от 1996 г. имотът е бил изнесен на публична продан. Решението е било обжалвано, като е било образувано в.гр.д.№ 357 от 1999 г. по описа на Шуменския окръжен съд. На 14.07.1999 г. страните са депозирали съдебна спогодба, която е била одобрена от съда с определение в закрито заседание от същата дата. Видно от спогодбата, допуснатият до делба имот е бил поставен в дял на П. Б., който се е задължил да заплати на А. Б. стойността на нейната 1/2 ид.ч. от същия.
Със заповед № 18-1425 от 16.02.2018 г. на Началника на СГКК-Шумен е било одобрено изменение на КККР на гр.Шумен, състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., площ по документи 44,24 кв.м., собственост на П. Б. и промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, касаеща спорния обект. Заповедта е била обжалвана от ищеца и с окончателно решение № 4112 от 13.04.2020 г. по адм.д.№ 1784 от 2019 г. на ВАС е била отменена.
От приложените по делото скици, схеми и удостоверения се установява, че по сега действащите кадастрална карта на гр.Шумен парцел ХІ-..... в кв.48 по плана на гр.Шумен е идентичен с парцел Х-..... в кв. 418 по плана на гр.Коларовград /сега гр.Шумен/ и представлява ПИ с идентификатор № ....., с построена в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ....., включваща самостоятелни обекти с идентификатори № ......- за първи жилищен етаж и № .....- за втори жилищен етаж, с административен адрес: гр.Шумен, ул.„Априлско въстание“ № .... . Сградата представлява законен строеж по смисъла на пар.21 от ЗР на ЗУТ и може да се ползва по предназначение. Направеното преустройство на складови помещения в избения етаж отговаря на изискванията за търпим строеж по смисъла на пар.127 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният обект се състои от четири помещения, разположени в западната част на приземния етаж. По стълби се достига до коридор, от който има достъп до стая вляво, санитарен възел и кухня вдясно и стая направо. Светлата височина на помещенията е 2,10 м. и те се ползват като дневна- спалня, кухня, стая и санитарно помещение, свързани с коридор. Площта на обекта е 44,42 кв.м. Съгласно одобрения 5 проект от 1962 г., предназначението на всички помещения в сутеренния етаж на сградата е за изби, обслужващи самостоятелните обекти на първи и втори етаж от сградата. За избения етаж няма приложени документи за смяна на предназначението. На северната фасада на жилищната сграда има само един електромер, монтиран в метален шкаф. На тротоара има тротоарен спирателен кран за захранване на имота. В санитарното помещение на обекта в сутерена има водомер. Измервателните уреди отчитат консумацията на ток и вода за приземния и втория етаж. Експертът е дал заключение, че спорният обект представлява обособена част от сградата със самостоятелно функционално предназначение и отговаря на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и ЗКИР. На зададени му въпроси същият отговаря, че поради липса на изискуемата височина предназначението на обекта може да бъде променено за ателие, но не и за жилище, за каквото се ползва.
По делото са разпитани петима свидетели, от показанията на които съдът приема за установено, че ползването на помещенията в приземния етаж на сградата е било разпределено между собствениците на първи и втори етаж, които са били в роднинска връзка, още при построяването й, като източната част от сутерена е била ползвана от собствениците на първия етаж, а западната половина- от собствениците на втория етаж. Тъй като за всеки от етажите е имало самостоятелен вход с достъп до избените помещения, собствениците разделили с масивна стена сутеренния етаж на две части.