Определение № 260101 от 10.12.2020, Районен съд - Мездра

ПРОТОКОЛ

Година

2020

Град

Мездра

Мездренски районен съд наказателен състав

На

Десети декември

Година

2020

В публично заседание в следния състав:

Председател

ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ

Съдебни заседатели

Секретар

В. К.

Прокурор

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдия БОЖИДАРОВ

НЧХ

Дело номер

232 по описа за

2020

Година.

На именното повикване в

10,00 часа се явиха:

Тъжител В.М. уведомен от предходно с.з. чрез повереника - не се явява.

Повереникът адв. Т. не се явява, уведомена в предходно с.з.

Подсъдимата уведомена от предходно с.з. не се явява. Явява се адв. Св. Г. ***.

Съдът докладва постъпила молба от адв. Т., в която от името на тъжителя оттегля тъжбата. В молбата при условия на алтернативност при присъждане на разноски по делото , се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитникът. Акцентира се, че граждански иск не е приеман за съвместно разглеждане.

Съдът докладва и молба от защитникът адв. С.Г., че не възразява за прекратяване на производството , поради оттегляне на тъжбата. Иска присъждане на разноски по пълномощното на л.73 от 1000 лева, съобразно Договора за правна помощ.

Посочва, че в наказателното производство възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение е недопустимо, поради което не следва да се уважава.

АДВ. С. Г.: Поддържам докладваната моя молба. Не възразявам наказателното производство да бъде прекратено, поради оттегляне на тъжбата. Претендирам за присъждане на разноски в размер на 1000 лева , които са платени и за което на л.

73 от делото е приложен Договор за правна помощ. Съобразно практиката на ВКС възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното производство е недопустимо, поради което моля да не се уважава.

Съдът намира, че е изправен пред хипотеза на прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24 ал.5 т.4 НПК. Това е така, тъй като съобразно молбата от повереника адв. Т. става ясно, че тъжителя чрез нея оттегля тъжбата.

Претендира се от защитникът адв. Г. възлагане на разноски по реда на чл. 190 ал.1 НПК в размер на 1000 лева по платен адвокатски хонорар от подсъдимата. Тъжителя възразява за прекомерност, но в случая такова възражение е неоснователно, тъй като съобразно практиката на ВКС и конкретно т.II от Решение на ОСНК – ВКС по Протокол от 11.02.2016 година относно обсъждане на противоречиви въпроси за присъждане на разноските в наказателното производство е взето съответното решение от ОСНК на ВКС, че в наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, т.е. неприложима е разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК. При тези доводи следва да се възложат на тъжителя направените от подсъдимата разноски в размер на 1000 лева, като платен адвокатски хонорар, поради което , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24 ал.5 т.3