Решение № 696 от 05.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Кюстендил, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520101961 по описа за 2021 година

„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление – гр. София, Община Столична, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 и адрес за призоваване гр. Плевен, ул. „В. Левски“ № 152 е предявило против Й. Г. Й., ЕГН: **********, от гр. *********, искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, на основание сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 18.05.2018г. сумите, както следва: 3495,45 лв. – главница; 411,28 лв. – договорна лихва за периода от 08.11.2018г. до 18.11.2019г.; 169,01 лв. – лихва за забава от 08.11.2018г. до 18.11.2019г.;

472,85 лв. – лихва за забава от 19.11.2019г. – до. 12.05.2021 г.; 120,00 лв., дължими такси, 24,00 лв. – дължими разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 3495,45 лв., считано от 14.05.2021 г. до окончателното погасяване на заължението, за които суми са издадени ЗНИ и ИЛ в производството по ч.гр.д. № 910 от описа на КРС за 2021 г. Претендират се и сторените в настоящото и заповедното производства разноски.

В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва иска и прави възражение, че липсват доказателства за това, ищецът да е изпълнил реално задължението си да предаде в заем на ответника уговорената сума.

В хода на съдебното дирене депозирА.та искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът я оспорва чрез назначения му особен представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди 1 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното:

На 18.05.2018г. между ищцовото дружество и Й. Г. Й. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 5000,00 лв., със срок на издължаване 18 месеца, считано от датата на усвояването му и при изрично постигнати договорености за олихвяване на кредитното задължение съгласно приетото в чл. 8 от процесния договор. Уговореният ГПР възлиза на 12,31 %.

Погасяването на задължението се извършва на месечни вноски съгласно изготвения и приложен Погасителен план, видно от който е, че общата дължима сума по кредита възлиза на 5455,25 лв.

Съгласно т. 1 8 от договора, неразделна част към същия са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата на таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, които се сочи, че ответникът е приел с подписване на договора.

За обезпечаване вземането на кредитодателя е склчюен от същата дата и Договор за залог върху вземания – л. 11 от делото.

За изясняване на делото от фактическа стрА. е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза на в. л. А. Т. с вх. № 7164/11.08.2022г. В отговор на поставените му задачи експертът е установил, че на 18.05.2018г. по разплащателна сметка IBAN # BG17STSA93000024464251 е преведена сума в размер на 5000,00 лв., като в графа „Описание на операцията“ е записано:

„усовяване на кредит за текущо потребление“. За периода 08.06.2018г. до 18.02.2019г. за погасяване на задължението по процесния договор са постъпили общо 1697 лв, от които: погасена главница 1504,55 лв.; погасена договорна лихва 186,52 лв. и погасена санкционираща лихва 5,93 лв. Считано от 19.02.2019г. е преустановено погасяването на процесния кредит. Вещото лице е определило размер на задължението към 14.05.2021г., както следва:

3495,45 лв. главница; 411,28 лв. – договорна лихва; 169,01 лв. – санкционираща лихва; 472,85 лв. лихва за забава за периода 19.11.2019г. – 13.05.2021г, както и 120 лв. – разходи при изискуем кредит, или задължение в общ размер на 4548,59 лв.

2

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 910/2021 г. на КРС, а и от представените по настоящото дело заверени копия на документи от същото, е че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 18/2021 година, връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление в рамките на изп.д. № 20217430400707 от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил. С оглед горното, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

ОстА.лите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна стрА. следното:

Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на 418 ГПК, вр. с някой от документите (в случая извлечение от счетоводните книги на банката) по чл.

417 от с.к.

По допустимостта:

Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение, последната връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането п о чл. 415, ал. 1 ГПК

. Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.

3

В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи още, че досежно претенцията за сумата от 24,00 лв., представляваща дължими разноски, производството по делото бе прекратено в посочената част с влязло в сила определние на съда № 333/31.03.2022г. (л. 59 от делото), НО не е обезсилена процесната издадена в заповедното производство заповед за изпълнение в посочената част, поради което и съдът ще постанови нарочен диспозитив в изложения смисъл в съответствие с постановеното в т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк. Д. 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

По основателността:

С решението по този иск съдът следва да се произнесе относно съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства от значение за възникването и съществуването на вземането.

Така, не се спори, че в производството по ч.гр.д. № 910/2021г. на КРС е била издадена Заповед № 18/2021 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящата искова молба.

Страните не спорят и по наличието на сключен между тях Договор за кредит за текущо потребление.

Липсва спор и по това, че ответникът е остА.л задължен по този договор.

Отделно от горното и настоящият състав намира, съобразно представените писмени доказателства, че е възникнало валидно облигационно отношение между страните по процесния договор, имащ характеристиката на потребителски такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , тъй като въз основа на него кредиторът е предоставил на потребителя кредит под формата на заем.

Ответникът-кредитополучател е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , тъй като е физическо лице, което при сключването на договор за кредит за текущо потребление е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Процесният източник на облигационни отношения е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин и с шрифт по голям от 12, с оглед императива на закона, като всяка страница от същия, а и от 4 приложените към него общи условия и погасителен план, е подписА. от кредитополучателя.

В договора и погасителния план са посочени общият размер на кредита, размера на лихвата, уточнен е начина по който се формира размера на лихвата, чиято промяна не зависи от кредитодателя, уточнено е, че лихвата подлежи на промяна два пъти в годината, и конкретната дата на която да става това. Регламентирани са условията за издължаване на кредита от потребителя, представен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Уговорен е ГПР в предвидения от закона за допустим размер при взети предвид допускания и подробно регламентирани в т.9.1. от ОУ към процесния договор.

Наведеното от особения представител на ответника оспорване е досежно липсата на представени доказателства за усвояване на процесния кредит от стрА. на кредитополучателя.

Във връзка с изложеното оспорване, съдът намира, че в действителност в тежест на ищцовата стрА. бе да установи изправността си по така възникналото облигационно отношение, което същото успя да стори в процеса.

Така, съгласно приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза бе установено извършено на 18.05.2018г. усвояване на сума в размер на

5000,00 лв. по разплащателна сметка IBAN

BG17STSA93000024464251 като в графа „Описание на операцията“ е записано: „усовяване на кредит за текущо потребление“. Посочената разплащателна сметка съвпада с тази, инкорпорирА. в процесния договор, за която се сочи титуляр да е именно ответникът в настоящото.

Така, съдът намира ищцовата стрА. да е изправна такава, доколкото е предоставила реално, а ответникът е усвоил сумата в размер на 5000,00 лв. под формата на кредит за текущо потребление.

При посочените пояснения и установената изправност на ищеца в светлината на установеното по делото реално усвояване на отпуснатия кредит от ответника, от една стрА., установения размер на задължението му към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК от 3495,45 лв. главница (спр. заключението на вещото лице А. Т.) – от друга, липсата на 5 данни за извършено от ответника погасяване на сумата (което установява и експертът Т., при вече определен размер на задължението с оглед приспаднатите и установени за извършени погасявания по кредита) – от трета стрА., и настъпилият падеж и на последната погасителна вноска – на 18.11.2019г. – от четвърта, съдът намира, че главната претенция беше доказА., поради което и ще я уважи в пълния й заявен размер като основателна.

Като законна последица от горното, следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно – 14.05.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Що се отнася до договорната лихва - по правната си характеристика същата представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В случая страните са уговорили заплащането на променлив лихвен процент съгласно чл. 8 от договора. Не са наведени доводи за недължимост на сумата при посочения лихвен процент, определна от в.л. Т. на 411,28 лв. Настоящият състав и служебно не намира основание за недължимост на сумата, произтичащо от колизия с императивна правна норма или правилата на морала и добрите нрави, поради което претенцията се явява основателна и в тази си част.

Съгласно т. 18.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. А в т. 18.2 от същите ОУ е предвидена санкция за кредитополучателя при забава в плащанията над 90 дни. Във връзка с така постигнатите договорености и установеното от експерта по делото преустановено обслужване на процесния кредит, считано от 19.02.2019г., настоящият състав намира да са се сбъднали условията в посочената санкционна норма от общите условия, поради което и лихвите за забава за процесния период, които вещото лице определя като размер, идентичен на претендирания, съдът намира за дължими, а именно: лихва за забава за периода 19.11.2019г. – 13.05.2021г. в размер на 472,85 лв. и лихва за забава от 08.11.2018г. до 6

Разпечатката съдържа 49 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10553fa5-3f50-4f40-ada8-57eee4ba6614