Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.12.2020, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
516/2020
Подписан
30.12.2020
В сила
28.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 102, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 70 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 70, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 70, ал. 18 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 70, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 99 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 99, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" · Кодекс за социално осигуряване
  • § 7б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 7в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 21 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл. 21, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 555

Гр. Перник, 30.12.2020 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 516 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Е.С.З. с ЕГН **********,***, против Решение № 600604**** от 06.07.2020 година на директора на Териториално поделение (ТП) Перник на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-13-37 от 05.06.2020 година срещу Разпореждане № ********** (протокол № N01122) от 30.03.2020 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване към ТП Перник на НОИ, с което на основание чл. 102, ал. 1 от КСО, считано от 01.01.2020 година, личната пенсия на Е.С.З. за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) е преизчислена пожизнено за придобития от него осигурителен стаж след пенсионирането, както и е отказано преизчисляване с осигурителния доход след пенсионирането му, с мотив, че изчисленият индивидуален коефициент – 1.508 е по – неблагоприятен.

В жалбата се твърди, че постановеното решение на директора на ТП Перник на НОИ е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят моли съда да отмени решението на директора на ТП Перник на НОИ.

В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020 година жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмена молба вх. № 3771 от 11.12.2020 година заявява, че не може да се яви, не възразява да бъде даден ход на делото, поддържа жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020 година ответникът по жалбата – директорът на ТП Перник на НОИ, не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрисконсулт е.с., която пледира за законосъобразност на оспорвания административен акт. Твърди, че претендирания от жалбоподателя период е включен в изчисляването на личната му пенсия. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, и срещу подлежащо на съдебен контрол, на основание чл. 118, ал. 1 от КСО, решение на директора на ТП Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Е.С.З. получава ЛПОСВ, отпусната считано от

05.11.2018 година пожизнено на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.

С Разпореждане от 08.02.2019 година (лист 8 от делото) на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП Перник на НОИ, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, отпуснатата на жалбоподателя ЛПОСВ е изменена в действителен размер, пожизнено, считано от 05.11.2018 година. Това разпореждане е обжалвано от Е.С.З. пред директора на ТП на НОИ – Перник, който с Решение № 600604 от 04.04.2019 година (лист 13 от делото) е отхвърлил жалбата като неоснователна. Цитираното разпореждане представлява стабилен административен акт, който е влязъл в законна сила.

Със Заявление вх. № 2182-13-1062/02.12.2019 година

(лист 18 от делото) Е.С.З. – настоящ жалбоподател, е поискал пред ТП Перник на НОИ изменение на отпуснатата му ЛПОСВ, като същата бъде преизчислена с допълнително придобит от заявителя след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход, ако това е по – благоприятно за него.

С Разпореждане № ********** (протокол № N01122) от 30.03.2020 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване към ТП Перник на НОИ, ЛПОСВ на Е.С.З. е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1 от КСО – придобит след пенсионирането осигурителен стаж, считано от 01.01.2020 година, пожизнено. В разпореждането е прието следното: осигурителен стаж от II категория труд – 27 г., 04 м., 00 дни; осигурителен стаж от III категория труд – 10 г., 03 м., 16 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 44 г., 05 м., 16 дни; индивидуален коефициент (за времето от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и от 01.01.1997 г. до 04.11.2018 г.) – 1.519; средномесечен осигурителен доход за страната за периода 11.2017 г. до 10.2018 г. – 878.95 лв.; доход за изчисляване размера на пенсията (878.95 лв. х 1.519) – 1335.13. лв.; проценти осигурителен стаж, съгласно § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО - 44 г. и 5 м. х 1.2% - 53.30%; размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 53.30% от 1335.13 = 711.62 лв.; проценти осигурителен стаж, съгласно § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО/2019 - 44 г. и 5 м. х 1.169% = 51.92%; размер на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 51.92% от 1335.13 лв. = 693.20 лв.; размер на пенсията, съгласно § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО/2019 – 693.20 лв. х 1.057 = 732.71 лв.

При тези данни длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приложил правилото на § 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО, според което, когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 (т. 8) и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 (т. 11) не са равни, пенсията се определя в по – високия размер, при което е определен размер на пенсията на жалбоподателя, считано от 01.01.2020 година – 732.71 лева.

С разпореждането, е отказано преизчисляването на пенсията с представения осигурителен доход след пенсионирането, с мотив, че изчисленият индивидуален коефициент 1.508 е по – неблагоприятен за заявителя.

Е.С.З. е обжалвал това разпореждане пред директора на ТП Перник на НОИ с доводи за неправилно изчислени осигурителен стаж и размер на отпуснатата му пенсия, поради допуснати грешки в изчисляването на стажа от II и III категория труд, невземане предвид на всички представени доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити след пенсионирането му, неправилно непризнат труд III категория за отбита военна служба.

С Решение № 600604**** от 06.07.2020 година, предмет на настоящия съдебен контрол, директорът на ТП Перник на НОИ, е отхвърлил жалбата. Горестоящият административен орган е приел, че пенсията на жалбоподателя е правилно преизчислена само с осигурителен стаж, тъй като това е по – благоприятно за него. Съгласно мотивите на решението на лицето е зачетен допълнително осигурителен стаж, придобит от него след пенсионирането му и след последното преизчисляване на пенсията, с което общият му осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО, е увеличен от 43 години, 11 месеца и 20 дни, на 44 години, 05 месеца и 16 дни (в това число осигурителен стаж от II категория труд – 27 години, 04 месеца и 00 дни и осигурителен стаж от III категория труд – 10 години, 03 месеца и 16 дни). В решението е прието, че с частта на разпореждането, с която е отказано преизчисляване на пенсията на лицето с осигурителния му доход след пенсионирането поради по – неблагоприятен индивидуален коефициент – 1.508 от индивидуалния коефициент – 1.519, при който е определен размерът на получаваната от него до момента пенсия, е съобразена разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО, поради което и правилно пенсията е преизчислена само с осигурителния стаж на заявителя, което е по – благоприятно за него. Доводите в жалбата за неправилно изчислен осигурителен стаж, са приети за такива, по които не се дължи произнасяне, предвид факт на произнасяне по същите доводи с влязло в сила Решение № 600604 от 04.04.2019 година на директора на ТП Перник на НОИ, както поради обстоятелството, че обжалваното разпореждане е за преизчисляване на отпуснатата ЛПОСВ с допълнително придобит осигурителен стаж на основание чл. 102, ал. 1 от КСО и не се отнася до извършване на нова преценка за отпускане или изменение на пенсията по реда на чл. 99 от КСО.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните, заключение по допусната съдебно – икономическа експертиза, извършена от вещото лице В.Ж.П.. От заключението на вещото лице се установява, следното: общият трудов стаж на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението, превърнат към III категория труд е 44 г., 05 м., 16 дни, съответно отбитата от жалбоподателя военна служба в българската армия е зачетена за трудов стаж в условията на III категория труд и е в размер на 2 г., 11 м., 11 дни (приравнен осигурителен стаж). Вещото лице е установило, че при добавяне на подадения допълнителен осигурителен доход за времето след пенсиониране (от 05.11.2018 г. до 30.04.2019 г.) и размера на осигурителния доход до 04.11.3028 г., участващ при изчисляване на пенсията, съпоставен със средномесечния осигурителен доход за страната след 04.11.2018 г. до 30.04.2019 г. и изчисления средно осигурителен доход за страната до 04.11.2018 г., като всяко от съотношенията се умножава по броя на месеците, за които е установено и се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода, системата на НОИ за определяне размера на пенсиите, изчислява автоматично индивидуален коефициент 1.508, а индивидуалният коефициент, при който е изчислена пенсията, е 1.519. Така изчисленият индивидуален коефициент 1.508, с подаден допълнително осигурителен доход след пенсиониране за времето от 05.11.2018 година до 30.04.2019 година, е по – неблагоприятен от индивидуален коефициент 1.519, при който е определен размерът на получаваната до момента от жалбоподателя пенсия. Вещото лице е установило, че констатациите на административният орган не се опровергават, а напротив, същите са вярно изчислени. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО именно ръководителят на съответното ТП на НОИ – неговият директор, разполага с материална компетентност да се произнесе с решение по жалба срещу разпореждане за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Решение №

600604**** от 06.07.2020 година е издадено в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити, изисквани от чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на оспорваното решение са спазени и относимите административнопроизводствени правила.

С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт по реда на чл.

146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

По приложението на материалния закон:

Спорът между страните в настоящото производство, относимо към обжалвания административен акт и потвърденото със същия разпореждане, е относно изчисляването на стажа, придобит в условията на III категория труд в периода след последното преизчисляване на пенсията на жалбоподателя, извършено по заявление от 05.11.2018 година, за което издадено е разпореждане № 8 (протокол № N01058) от 08.12.2019 година, което е стабилен административен акт, до 02.12.2019 година, както и относно възприетото от административния орган, че изчисленият индивидуален коефициент – 1.508, е по – неблагоприятен от индивидуален коефициент 1.519, при който е определен размерът на получавана от жалбоподателя пенсия.

Доводите в жалбата относно допуснати грешки при изчисляването на стажа от II и III категория труд, и невземане предвид на представени от заявителя доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити преди пенсионирането му, включително неправилно непризнат труд от III категория за отбита военна служба, са неотносими към производството по чл. 102, ал. 1 от КСО, което е такова за преизчисляване размер на придобита пенсия за осигурителен стаж и възраст с допълнително придобит от пенсионера осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. В случая се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, за отпусната пенсия въз основа на сочените осигурителни доход и стаж, която е поискано да бъде преизчислена.