Решение № 6 от 18.01.2024, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 166/2023
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Девня, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д. ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100166 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. К. П., ЕГН:
********** срещу К. К. П., ЕГН: ********** иск за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС.
Ищецът П. К. П., чрез проц. си представител – адв. Св. Т. твърди в исковата молба, че съгласно нот. акт №**********г. на съдия Ал. Никитов и нот. акт № *********/2011 г., вх. per. № 3781/15/12.2011 г. на СВ - Девня, ищецът П. П. и ответникът К. П. са съсобственици при равни квоти на следния поземлен имот: Дворно място с площ от 1560 кв.м., находящо се в гр.
В., община Вълчи дол, област Варна, ул. „**********, представляващо по акт за собственост УПИ ********, в кв. 40, при граници: улица; УПИ №***, УПИ № ***. Излага, че с нот. акт № ****, вх. per. № 3558/30.10.2014 г. страните са поделили доброволно построените в гореописаното дворно място сгради, както следва: П. П. е получил в дял и станал изключителен собственик на:
- двуетажна жилищна сграда - западно крило, с обща застроена площ от 197, 77 кв.м., отбелязана като сграда № 4, 5 на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Сградата е отразена в КККР като две сгради с идентификатори, както следва: № № **********и **********, съгласно представената скица;
1
- нежилищен обект - пристройка с обща застроена площ от 24, 66 кв.м., отбелязана като постройка № 2 на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Сградата е отразена в КККР с идентификатор № **********.
• К. П. е получил в дял и станал изключителен собственик на:
- двуетажна жилищна сграда - северно крило с обща застроена площ от 67, 48 кв.м., отбелязана като сграда № 3 на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Сградата е отразена в КККР с идентификатор № *********.
- едноетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 99, 88 кв.м,, отбелязана като сграда № 6 на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Сградата е отразена в КККР с идентификатор № ********.
- нежилищен обект - пристройка с обща застроена площ от 29, 34 кв.м., отбелязана като постройка № 1 на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Сградата е отразена в КККР с идентификатор № *******.
- гараж с обща застроена площ от 64 кв.м., отбелязан като постройка № 7 на на скица - вариант № 5, представляваща неразделна част от тази искова молба. Гаражът е отразен в КККР с идентификатор № ********.
Сочи, че страните не са поделили дворното място, в което са построени посочените сгради и същото останало съсобствено при равни квоти между тях. Твърди също така, че страните не могат да постигнат съгласие относно ползването на незастроената част от ПИ № *******от всеки един от тях, по начин който да е съобразен с квотите в съсобствеността върху дворното място, правото на собственост върху построените в същото сгради, тяхното предназначение и разположение, както и потребността да се осигури достъп до тях на собствениците им откъм съседните улици и през самия двор.
Сочи, че понастоящем не може да ползва дворното място, тъй като същото се ползва почти изцяло и единствено от ответника и членовете на неговото семейство. Твърди, че изобщо не може да влиза в собствената си жилищна сграда през дворното място, като има достъп единствено откъм ул. „******“ и то през гаражи, които са разположени в приземния етаж на една от собствените му сгради - тази с идентификатори № № ******* и ********.
Счита, че най - целесъобразно е дворното място да бъде разпределено между двамата съсобственици по начина, посочен в скица - вариант № 5, изготвена от правоспособно лице и представляваща неразделна част от исковата молба, като обозначената на скицата с цифрата „1“ част от дворното място бъде разпределена за ползване на ищеца, а обозначената на скицата с цифрата „2 част от дворното място бъде разпределена за ползване на ответника, тъй като посоченото в скицата разпределение на ползването върху незастроената част от дворното място в най - пълна степен гарантира пълноценното ползване от всеки от съсобствениците, съобразно квотите в съсобствеността. Счита, че 2 същото е съобразено и с правото на собственост върху построените в дворното място сгради, тяхното разположение в имота и достъпа до тях откъм двете улици, с които граничи дворното място. Моли за положително произнасяне на съда в този смисъл.
Ответникът К. К. П., чрез пълномощника си адв. Хр. Генчева, в писмения отговор на исковата молба постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва иска като неоснователен. Заявява, че не оспорва правото на собственост на ищеца по отношение на сградите в имота, разпределени на основание договор за делба, инкорпориран в нотариален акт, вписан под номер ******, вх. per. № 3558/30.10.2014 г. вписан в СВ - Девня, така както са описани в ИМ. Категорично оспорва предложеното от ищеца разпределение право на ползване на ПИ ******, представено ведно с исковата молба, изготвено от инж. Йоан Каратерзиян, тъй като съгласно същото ищецът желае в негова полза да бъде разпределено правото на ползване на цялата обща градина, под която са вкопани още при прокарването им през 2008 г. поливната система на градината/, ВиК комуникации, както и тръбите за парното отопление в сградите на ответника, като счита, че ищецът ще прекрати достъпът до вода и парно отопление на него и неговото семейство.
Освен това твърди, че градината е изградена изключително луксозно от самия него без участието на ищеца, като за поддръжката й той лично заплаща ежемесечно суми от по 400/500 лева в продължение на около 15 години, като ищецът не е заплатил никакви суми по поддръжката на градината до момента, както и за нейното създаване. Счита, че предложеното от ищеца разпределение на правото на ползване би било във вреда за него и неговото семейство. Представя вариант за разпределение правото на ползване на страните, изготвен от инженер геодезист Данаил С., който не съответства на представените документи за собственост, но предвид наличните в имота комуникации, ВиК тръби, тръби за парно отопление и други , както и шахта за мръсен канал, която ползва за един от имотите си, заявява желание да заплати на ищеца компенсация за неизползваната от него, полагаща му се част от дворното място, в размер на приблизително 400 кв. м. по пазарни цени за съответните квадратни метри.
В с.з. страните се представляват от своите пълномощници, чрез които ищецът поддържа иска, а ответникът го оспорва като моли правото на ползване на съсобственото дворно място да се разпредели съобразно вариант 3 от заключението на приетата по делото СТЕ. В постъпила в срок писмена защита ищецът, чрез проц. си представител моли разпределението на ползването на процесния имот да се извърши съобразно вариант 4 от заключението на СТЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно техническа експертиза, намери за установено следното.
Не се спори по делото, а и с доклада на делото е прието за безспорно 3 и ненуждаещо се от доказване между тях, че страните са съсобственици при равни права на процесния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 1 560 кв. м., находящо се в *********, представляващо по акт за собственост УПИ № ********, 544, в кв. 40, при граници: улица; УПИ № ******, УПИ № ******, съгласно нот. акт №******** г. на съдия Ал. Никитов и нот. акт вписан в СВ – Девня под № ********** г., вх. per. № 3781/15/12.2011 г. на СВ - Девня, като построените в имота сгради са поделили помежду си с договор за доброволна молба, вписан в СВ – Девня под № *********** г. на СВ – Девня /приети като доказателства по делото/.
От представената и приета скица №15-203-02.01.2023 г., издадена от СГКК – Варна се установява, че по КККР на гр. Вълчи дол, одобрени със заповед № РД - 18 - 35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, дворното място се индивидуализира като ПИ № ********* с площ от 1603 кв.м., находящо се в гр. В********, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:
544, квартал: 40, парцел I - *2, *********, при съседи: ПИ № № *******;
*******; *******; *********.
Представя се по делото от ответната страна удостоверение, издадено от „КРОН-ЛК“ЕООД, в което се твърди, че през 2017 г. в процесния имот, находящ се в гр. В*********** дружеството е изградило подземна отоплителна връзка между две от сградите, собственост на ответника К. К. и полиетиленова тръба за водопровод под налягане.
Приети са и 3 бр. нотариални покани, отправени между страните касаещи въпроси, свързани с разпределение на ползването и необходими разходи за поддръжка на общото им дворно място – въпроси, по които те не са постигнали извънсъдебно съгласие до приключване на делото.
Прието по делото е удостоверение, издадено от Управителя на „ВиК – Варна“ООД, удостоверяващо, че в процесния имот е монтиран общ водомер, за който е открита партида на името на ищеца П. К. П., но потреблението на вода в част от жилищните сгради се отчита по контролен водомер, за който е открита партида с отделен абонатен номер и титуляр ответника К. К. П., както и, че отпадъчните води от имота са заустени в улична канализационна мрежа по ул. „Д. ***************л.
Представена и приета по делото е и следната строителна документация, издадена от Община Вълчи дол: извлечение от инвестиционен проект с възложители страните по делото във връзка с извършената между тях през 2014 г. доброволна делба; извлечение от инвестиционен проект:
„Преустройство и надстройка на съществуваща едноетажна жилищна сграда“, находяща се в процесния имот с възложител ответника К. К. П., част „ВиК“, изработен през 2015 г.
Допусната е СТЕ, чието заключение предлага 4 варианта на разпределение на незастроената част от процесното дворно място, два от които са съобразени с изградените в имота подземни съоръжения /ВиК 4 комуникации и тръби за парно отопление, установени лично от вещото лице при извършения оглед/ и извършените трайни подобрения /градина с площ под 1 хектар и напоителна система за същата/. В с.з. вещото лице заявява, че единствения начин да предложи вариант, съобразен с тези подобрения е част от дворното място да се обособи като дял за общо ползване от двамата съсобственици. Заключението е оспорено от ищеца в частта му, касаеща вариант 2 и 3, с аргумент, че не се установява по делото безспорното наличие на тези комуникации; факта, че ако изобщо ги има те са подземни не влияе по никакъв начин на начина на ползване на дворното място; че същите са изградени без строителни книжа; че тези два варианта по никакъв начин не ползват ищецът, а напротив – разцепват на две неговия дял; че обособяването на дял за общо ползване би довел до допълнително влошаване на и без това крайно изострените отношения между страните.
По делото се разпитаха свидетели на ищцовата страна за установяване на твърденията му, че е възпрепятстван да ползва съсобственото дворно място. Свид. Станислав Д. Диков заявява, че ищецът нямал достъп до имота от ул. „А**********“, защото ответникът сменял патроните, заключвал входната врата и не му предоставял ключ от нея. Твърди, че ищецът влиза в имота си през гаража от към ул. „Д*********“.
По делото се разпитаха и свидетелите М. К. П. – син на ответника и К. К. П.а – съпруга на ответника, които потвърдиха твърденията му за извършени подобрения в имота изцяло с негови средства – изграждане и поддръжка на луксозна градина през 2008 г. и поливна система за нея през 2009 г.; полагане на подземни ВиК и отоплителни тръби за парно, свързващи две от сградите на ответника, над които е изградена бетонна пътека. Двамата свидетели заявяват също, че ищецът не ползва градината не защото е препятстван по някакъв начин от ответника, а защото не желае. Твърдят, че той има достъп до всички входове на имота и никога никой не му е пречел да го ползва по предназначение. Сочат също, че ищецът не е участва по никакъв начин в поддръжката на общия имот, въпреки изпратени му няколко нотариални покани. Удостоверяват, че отношенията между двамата братя са се влошили през 2014 г., от когато до настоящия момент те не комуникират помежду си.