Решение № 3612 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330116611 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. И., чрез адв. С. Н., срещу „Вива Кредит“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата по чл.5, ал.2 от договор за паричен заем № *****г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка за в размер на 628,80 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № **** г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1600 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, както и ГПР 50,04 %. Ищецът посочва, че съгласно чл.5, ал.1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на посочените в клаузата условия.

Съгласно чл.5, ал.2 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на посочените условия по чл.5, ал.1, се дължала неустойка на кредита в размер на 628,80 лв., която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска за неустойка. Твърди, че е усвоил заемните средства, както и че не е заплатил уговорената сума за неустойка.

Поддържа, че клаузата, която предвижда заплащане на неустойка е недействителна, тъй като заобикаляла материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, като осигурявала допълнителна печалба на кредита. Счита, че предвидената неустойка е загубила присъщата за неустойката обезпечителна функция, тъй като с нея не се целяло да се обезщетят вредите на кредитора, както и не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Намира, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и е в нарушение на изискванията за добросъвестност. Предвид изложените твърдения предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и 1 претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор със становище за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, като вземанията по същия били цедирани на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД на дата **** г. Прави искане за съединяване на настоящото дело към гр.д. № **** г. на РС Пловдив, ***гр.с., като твърди субективен идентитет между двете дела. Не оспорва фактическите твърдения, че между страните е сключен процесният договор за кредит. Поддържа, че предназначението на неустойката е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Оспорва неустойката да е излязла от присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

С определение № *** г. е конституирано като трето лице помагач на страна на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

В предоставения срок за отговор подпомагащата страна е депозирала становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че са спазени всички изисквания за форма и съдържание на процесния потребителски договор. Твърди, че с подписването на договора потребителят е удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр, в който е обективирана цялата преддоговорна информация и е гарантирана възможността му да влияе на съдържанието на договора. Излага доводи за законосъобразност на клаузата за неустойка. Твърди, че размерът на ГПР е посочен ясно в договора, като същият не надвишава пет пъти размера на законната лихва, поради което не е налице твърдяното от ищеца нарушение. Твърди, че вземането по договора му е прехвърлено с договор за цесия от **** г., като към становището прилага уведомление до длъжника за извършената цесия, което счита, че връчване на препис от отговора, ведно с приложенията към него ще произведе законовите последици. Моли за отхвърляне на иска; прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр.

2 дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем Standart_14 № ******г., с който на основание чл.2, ал.1 от договора се рефинансира текущ заем на заемателя, обективиран в договор за паричен заем № ****г., който към датата на подписване на договора за кредит е в размер на 704,25 лв. Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение, обективирано в представения от ищцата екземпляр на договор за паричен заем, а именно, че заемната сума следва да се върне на 30 бр. двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 98,72 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР в размер на 50,04 %. В чл.1, ал.3 от договора също така страните са договорили, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв. В чл.5, ал.2 е уговорено и задължение за заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв., в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.5, ал.1, която неустойка се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 119,68 лв., а общото задължение по договора става в размер на 3590,40 лв. Недействителността именно на клаузата, уговорена в чл.5, ал.2 от договора, се претендира да бъде прогласена в настоящото производство. Поради това спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатото съглашение.

По същество на правния спор:

Едно от наведените от ищеца основания за прогласяване на недействителността на процесната клауза е нарушение на изискванията за договорно съдържание, регламентирани в нормата на чл.11, ал.1, т.10 ГПК, което на основание чл.22 ЗПК води до недействителност им.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

3

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в чл. 3, ал.1, т.8 от договора годишен процент на разходите в размер на 50,04 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложените от ищцата съображения в исковата молба.

Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10534b09-1913-4c78-84aa-5a2ecf3d7e0c