Определение № 1940 от 31.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. Бургас, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500589 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба /неправилно озаглавена „въззивна“/ вх.№ 7409/18.02.2025г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв. Стоян Иванов, пълномощник на И. М. К., против решение № 2194 от 25.10.2024г. и Решение №157/24.01.2025г. по гр.д.

№5531/2023г. по описа на РС- Бургас в частта им за разноските.

Жалбоподателят счита, че решенията са неправилни и необосновани.

Правилно съдът изчислил, че уважената част от иска в размер на 1500 лв. съответства на 14,94% от предявения иск в размер на 10040лв., поради което правилно присъдил на ищеца разноски в размер на 281,03 лв.

Неправилно обаче били изчислени присъдените в полза на ответника разноски340,24 лв. Сочи, че между ответника и пълномощника му е сключен договор за правна помощ, по който била предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съдът определил дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Илчев в размер на 400 лв. на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1, след което преизчислил размера съобразно отхвърлената част от иска, а именно- 85,06%, което жалбоподателят намира за неправилно, предвид цената на иска-10040 лв. Намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата на 1303,60 лв., поради което съобразно отхвърлената част от иска на пълномощника на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 1108,84 лв.

Заявява, че липсват основания за намаляване на хонорара, тъй като делото е с фактическа и правна сложност, адвокатът е представил отговор на исковата молба, участвал е активно в 4 открити съдебни заседания, изготвил е писмени бележки и защита на ответника. Наред с горното, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1, съдът следвало да присъди в полза на адвоката и допълнителна сума в размер на 500 лв. поради участието му в повече от две съдебни заседания, което не било сторено.

1

Моли обжалваните решения да бъдат изменени, а вместо тях да се постанови ново, с което решението на БРС да бъде изменено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника сумата от 1608,84 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА.

Ответникът по жалбата- М. А. А., представляван от своя баща и законен представител А. Д. А., е представил отговор, с който оспорва жалбата като недопустима, респективно- като неоснователна.

На първо място се сочи като недопустимо обжалването на Решение № 2194 от 25.10.2024г. в частта за разноските, като се изтъква, че първоинстанционният съд вече се е произнесъл с Решение № 157/24.01.2025г. в производство по чл.248 ГПК, поради което предмет на обжалване може да бъде само второто решение. Намира за недопустима и жалбата срещу решение № 157/24.01.2025г., понеже в първоначалната молба жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 1108,84 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за МРАВ, както и допълнително възнаграждение в размер на 500 лв. за участие в две съдебни заседания на основание чл.7, ал.9 от Наредбата, но в уточнителната молба е посочил, че допълнителната му претенция е за сумата от 250 лв. за участие в едно съдебно заседание, като е посочил общия размер на претенцията, а именно- 1358,84 лв., по която претенция съдът се е произнесъл в обема съобразно уточнението. Затова намира, че допълнително поисканите 250 лв. в настоящото производство са преклудирани, като обжалването за тази сума е недопустимо.

На следващо място в отговора се сочи, че жалбоподателят не е представил договор за правна помощ, в който изрично да е отразено, че претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7, ал.9 от Наредбата за МРАВ. Затова счита, че жалбоподателят няма право на такова искане, тъй като липсва изрично пълномощно, в което да е отразено подобно правно основание,липсва и изрично волеизявление в последното съдебно заседание, а и не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, от който да е видна подобна претенция.

Подчертава, че претенцията за разноски не е конкретизирана. Изтъква също, че липсата на списък за разноските представлява пречка да се иска изменението им, като се позовава на разпоредбата на т.9 от ТР №6 по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Затова намира за недопустимо и искането за изменение на разноските чрез увеличението им до размер от 1108,84 лв.

По същество намира искането за неоснователно, като се преповтаря доводите, изложени във връзка с допустимостта на жалбата. Изложени са и допълнителни съображения, свързани с приложението на Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С438/22г. Моли за решение в посочения смисъл. Претендира за присъждане на разноски в размер на 300 лв. съобразно приложен договор за правна помощ.

Частната жалбата е с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК.

2

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима, в частта, с която се обжалва Решение №157 от 24.01.2025г. по гр.д.№5531/23г. на БРС в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№ 49197 от 20.11.2024г. за изменение на Решение № 2194/25.10.2024г. в частта му за разноските.

В останалата част, с която се обжалва Решение № 2194 от 25.10.2024г. по гр.д.№ 5531/2023г. на БРС, частната жалба е недопустима. Действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване пред въззивната инстанция на присъдените с решението по делото разноски при положение, че решението по съществото на спора не е обжалвано от страните. На страната, недоволна от решението в частта му за разноските, е предоставена възможност за изменение и/или допълване на решението по реда на чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика- например определение №179 от 25.03.2014г. по т.д.№3143/13г., ІІ т.о. на ВКС и много други.

Жалбоподателката се е възползвала от правото си да поиска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като е подала молба с вх.№ 49197/20.11.2024г. /л.333 и сл. от делото на РС/. По тази молба, уточнена с молба вх.№ 51008/2.12.2024г. /л.340 от делото на БРС/ районният съд се е произнесъл с Решение № 157/24.01.2025г., което също е предмет на обжалване в настоящото производство.

С оглед изложеното, частната жалба в частта й, насочена срещу Решение № 2194/25.10.2024г. относно разноските следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено като недопустимо.

Разгледана по същество частната жалба срещу Решение №157 от 24.01.2025г. по гр.д.

№5531/23г. на БРС в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№ 49197 от 20.11.2024г. за изменение на Решение № 2194/25.10.2024г. в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съображения:

В производството по гр.д.№5531/23г. на БРС за разгледани обективно съединени искове по чл.45 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от ПТП, от които имуществени вреди в размер на 40 лв. и 10000 лв. за неимуществени вреди, ведно с претенция по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

Адв. Стоян Илчев Иванов е упълномощен от ответницата И. М. К. да й предостави правна помощ и съдействие по гр.д.№5531/23г. по описа на БРС, като я представлява до приключване на производството пред всички съдебни инстанции /пълномощно на л.45 от делото на РС/.

Същият е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил предявения иск като недопустим, поради липса на доказателства за представителната власт на А. А. като законен представител на малолетния ищец, както и поради обстоятелството, че не е предявена претенция срещу застрахователя на застраховка „Гражданска отговорност“. Искът за имуществени вреди е оспорен като неоснователен поради липса на доказателства за виновно поведение на ответницата при процесното ПТП, както и поради прекомерност на претендираното обезщетение в размер на 10000 лв., поради това че не е съобразено с вида и 3 степента на уврежданията и трайната съдебна практика. Посочено е, че при представен на пострадалия протокол за ПТП същият има възможност да потърси обезщетение от застрахователя. Оспорва се като неоснователна и необоснована и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, като се сочи, че не е била предявена претенция пред застрахователя, а претенцията за присъждане на лихви с подаване на исковата молба е индиция за желание за неоснователно обогатяване на бащата на малолетния ищец. Отправено е искане за привличане на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ като трето лице помагач на ответницата. Ангажирани са доказателства.

В отговора на исковата молба се съдържа искане за присъждане на разноски в полза на ответницата.

Пълномощникът на ответницата се е явил в с.з. на 25.04.2025г., което е отложено по молба на пълномощника на ищцовата страна.

Първото открито съдебно заседание е проведено на 28.05.2024г. В него адв. Илчев е представил бланка на договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно /л.79/, като в договора е посочено, че освен за изготвяне на отговор на исковата молба и представителство по делото, договорът е с предмет предявяване на обратен иск /такъв не е приет за разглеждане в производството по гр.д.№ 5531/23г. на БРС/. В договора не е посочено, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение, а че се касае за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Следващото съдебно заседание е проведено на 11.07.2024г., в което участие е взел пълномощника на ответницата. В него са приети писмени доказателства, прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, разпитани са свидетели.

Последното съдебно заседание е проведено на 26.09.2024г., с участието на пълномощника на ответницата. В него е разпитан свидетел- майката на пострадалото лице.

В устните състезания процесуалният представител на ответницата поддържа искането си за отхвърляне на иска поради недоказаност на иска- липса на доказателства за ПТП освен представения констативен протокол от КАТ, както и такова за намаляване на обезщетението поради липса на доказателства за претърпяно сътресение на мозъка на детето. Направено е и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски в полза на адв. Илчев, без същите да са конкретизирани по вид и размер.

Пълномощникът на ответницата е представил и писмени бележки, в които е доразвил правните съображения в подкрепа на становището на ответната страна за неоснователност на иска, респективно- за присъждане на обезщетение в минимален размер.

С решението си съдът е уважил претенцията за неимуществени вреди до размер от 1500 лв., както и претенцията за законна лихва върху присъдената сума, и е отхвърлил този иск за разликата до претендираните 10000 лв. Искът за имуществени вреди в размер на 40 лв. е отхвърлен изцяло.

Досежно разноските на ответната страна съдът е приел, че на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, определя възнаграждение на адв. Стоян Иванов в размер на 400 лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАВ. Съобразно отхвърлената част от иска му е присъдил сумата от 340,24 лв.

4

Решението досежно претендираните имуществени и неимуществени вреди не е обжалвано от страните.

Същото е оспорено от пълномощника на ответната страна единствено в частта за присъдените му разноски.

На 20.11.2024г., в срока за обжалване на решението, по делото е постъпила молба от адв. Стоян Иванов като пълномощник на ответницата, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решението в частта му за разноските, като вместо присъдената на ответната страна сума от 340,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответната страна да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1108,84 лв.