Определение № 2612 от 08.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2612 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502714 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, чрез процесуалния представител адвокат И. Л., срещу Определение № 8480 от 26.07.2023г. постановено по гр.д.№ 7274/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с-в, с което е върната исковата молба на „Мъни плюс Корп“ ЕАД против Д. И.

Г., ЕГН **********, прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8956/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 17852/2022 г. на ПРС.

В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че приложените с исковата молба анекси са неразделна част от договор за поръчителство от 07.11.2014 г., които променят и допълват клаузи към същия и не представляват самостоятелни правоотношения.

Излагат се съображения, че основанието въз основа на което се претендира сумата от 116, 74 лева, представляваща сбор от главници в размер на 113,40 лева и лихви в размер на 3, 34 лева по договор за продажба на изплащане, е договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. и представлява единно вземане, предвид заплащането от ищеца на общата сума от 116,74 лева. Поддържа се, че претендираното вземане за главница е сбор от суми с едно и също основание, а именно плащане по договора за поръчителство и представлява единно вземане, поради което следва да се разглежда като главница. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

1

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Видно от приложеното ч.гр.д. № № 17852/2022 г. на ПРС, II бр. състав., същото е образувано по заявление на „Мъни плюс Корп“ ЕАД за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Г., ЕГН ********** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД, ЕИК: 204569830, за следните суми: 116, 74 лева - предсрочно изискуема главница по Договор за продажба на изплащане от 18.12.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и Д. И. Г., платена от „Мъни плюс Корп“ ЕАД в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Мъни плюс Корп“ ЕАД, солидарно задължено за заплащането на което е „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД по силата на Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. между последното и заявителя, както и на сумата от 13, 33 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. - 15.11.2022г. от датата на заплащане на сумата от 116, 74 лева от поръчителя до датата на подаване на заявлението, ведно със законна лихва върху главницата за периода на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

По заявлението е издадена Заповед № 8956/19.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда длъжниците да заплатят на заявителя посочените суми.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е подадено възражение от „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД, поради което по отношение на същото заповедта е влязла в сила.

Постъпило е възражение от Д. И. Г., чрез пълномощника адвокат П., с което е оспорено вземането по заповедта. Предвид последното на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането.

В исковата молба и уточненията към нея вземанията,предмет на исковете за установяване, се индивидуализират по основание и размер, както следва: сумата от 116, 74 лева, включваща 113, 40 лева - сбор от главници по договора за продажба на изплащане и 3,34 лева - сбор от лихва, начислени в размер на 4, 95 % годишно съгласно погасителен план. С уточняваща молба ищецът е оттеглил иска си за сумата от 13, 33 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. - 15.11.2022г. В основанието на предявените искове ищецът е включил и анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2015 г., 12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. към Договора за поръчителство с твърдението, че с тях се променят и допълват клаузи към договора, 2 както и се удължава срока му на действие.

С обжалваното определение РС е приел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17852/2022 г. на ПРС, което води до недопустимост на предявените установителни искове. Според РС представените анекси към договора за поръчителство представляват самостоятелни, отделни и допълнителни правоотношения, които са част от основанието на иска, подлежащи на евентуална преценка в исковото производство, доколкото въз основа на същите се твърди, че договорът за продажба на изплащане попада в предметния обхват на договора за поръчителство. Доколкото обаче ищецът за първи път се позовава на анексите, включени в основанието на иска, РС е приел, че установителната претенция за главница е недопустима. Отделно от изложеното РС е мотивирал извод за липсата на идентичност между предмета на исковото и заповедното производство, доколкото вземането за разликата над сумата от 113,40 лева до пълната претендирана от 116,74 лева представлява вземане за договорна лихва, каквато не е претендирана и е недопустимо да бъде разглеждана като част от главницата.

Частният жалбоподател оспорва изводите в обжалваното определение с довода, че анексите не представляват самостоятелно правоотношение, както и че вземането от общо 116, 74 лева представлява единно вземане, с едно и също основание, предвид заплащането му по договора за поръчителство.

Съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право, в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението. С решението в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Поради това субективната и материалноправна идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за която 3 съдът следи служебно.

В разглеждания случай не се установява идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение / главница от 116, 74 лева, дължима по договора за продажба на изплащане и договора за поръчителство/ и вземането, предмет на установяване в исковото производство / главница от 113, 40 лева и договорна лихва от 3,34 лева, дължими по договора за продажба на изплащане и анекси към него - 7 бр., както и договора за поръчителство/. Неоснователен е доводът, че заплащането на сумата в общ размер от 116, 74 лева по договора за поръчителство обосновава извод, че същата съставлява единно вземане като главница, тоест вземане с едно основание, за което е издадена заповедта за изпълнение. Според уточненията в исковото производство в общия размер на сумата от 116, 74 лева се включват вземания с различно основание - главница и договорна лихва. Следователно макар сумата от 116, 74 лева да е платена от поръчителя като едно вземане, то това не обосновава извод, че произтича от едно основание, доколкото в посочената сума са включени вземания от различен произход - главница и договорна лихва. Изложеното налага извод, че липсва идентичност между вземането за главница от 116, 74 лева по издадената заповед за изпълнение и вземането от 116, 74 лева по предявения установителен иск, доколкото същото включва отделни вземания с различно основание / главница от 113, 40 лева и договорна лихва от 3,34 лева/. Същевременно, за разликата от вземането в заповедното производство, вземането в исковото производство се основава на обстоятелства за периодичното удължаване на срока на договора за поръчителство с представените анекси, каквито не са изложени като основание на вземането в заявлението на „Мъни плюс Корп“ ЕАД. Тези обстоятелства са заявени едва в исковото производство и се включват в основанието на исковата претенция, поради което и доколкото същите не са били заявени в заповедното производство, липсва идентичност между предмета на заповедното и исковото производство.

В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената искова молба не отговаря на изискванията по чл. 422 във връзка с чл. 410 от ГПК, поради което е недопустима. Следователно обжалваното определение е правилно и законосъобразно в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено производството.

С определението си заповедният съд е обезсилил изцяло Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8956/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 17852/2022 г. на ПРС. Заповедта за изпълнение е издадена както срещу Д. И. Г., така и срещу „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД. Последното не е подало възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила по отношение на този длъжник. Ето защо, с определението следва да се отмени в частта, в която е обезсилена заповедта по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД. В 4 останалата си част, в която е обезсилена заповедта за изпълнение по отношение на Д.

И. Г., определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8480 от 26.07.2023г. постановено по гр.д.№ 7274/2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с-в, в частта му, в която е върната исковата молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД против Д. И. Г., ЕГН **********, прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8956/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 17852/2022 г. на ПРС по отношение на Д. И. Г..

ОТМЕНЯ Определение № 8480 от 26.07.2023г. постановено по гр.д.№ 7274/2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с-в, в частта му, в която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8956/19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 17852/2022 г. на ПРС по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5