Решение № 1802 от 27.05.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1802

Велико Търново, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20247060700079 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба, подадена от адв. М. И. от ВТАК, като пълномощник на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 3, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000327-1/27.10.2023 г., потвърден с Решение № 32/20.12.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново, с който са определени задължения на оспорващото дружество за данък върху недвижимите имоти за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общо в размер на 1850,55 лева, от които 1546,73 лева главница и 303,82 лева лихви, и задължения за такса битови отпадъци за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общо в размер на 7590,05 лева, от които 6164,36 лева главница и 1425,69 лева лихви. В жалбата процесният АУЗ се оспорва като нищожен с твърдението, че е издаден от некомпетентен орган, тъй като с обжалвания АУЗ се „установявали“ задължения. Актът се оспорва и като незаконосъобразен, тъй като дружеството не е собственик на имота, описан в АУЗ – същият е бил продаден от ЧСИ, но новият собственик не го е декларирал. Сочи, че ЧСИ неправилно е изчислил дължимите данъци. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община В. Търново, чрез юриск. И. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че дружеството е данъчно задължено лице като собственик на имота до 25.01.2023 г. Представя писмена защита. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.06.2011 г. на ЧСИ Д. К. – С., на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД е възложен недвижим имот-склад в гр. В. Търново, подробно описан в постановлението. С Удостоверение № 76/11.05.2012 г. на гл. архитект на Община В. Търново е въведен в експлоатация строеж „Промяна на предназначението на съществуващи складове в сервиз за автоуслуги“. От „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти вх. № 2355/10.07.2012 г.

Впоследствие с Постановление от 28.05.2021 г. по изп. дело № 20218090400093 на ЧСИ [населено място], на основание чл. 493, ал. 2 от ГПК за купувач на посочения имот е обявен взискателя „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********. На 04.05.2021 г. ЧСИ е изискал справка от Община Велико Търново за дължимите местни данъци и такси за процесния имот. От Община Велико Търново е постъпила справка от 08.06.2021 г., според която „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД има неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти за процесния имот за 2020 г. в размер на 882,79 лв. и лихви 68,78 лв., и за 2021 г. в размер на 882,79 лв. или общо 1834,36 лв. Върху справката в изп. дело ръкописно е изписан входящ номер и текст „За 2021 г. (1/2 – първо полугодие) – 1392,97 лв.“. С Постановление за разпределение на суми от 11.06.2021 г. е постановено след неговото влизане в сила от задържания по делото задатък да се изплати на Община Велико Търново сумата от 1392,97 лв., представляваща неплатени задължения на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД за данък недвижими имоти – с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от Закона за задълженията и договорите. Постановлението за разпределение на суми е обжалвано и е влязло в сила през м. 12.2022 г. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.12.2022 г. на основание чл. 496, ал. 1 и 2 от ГПК процесният недвижим имот е възложен в собственост на „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********. Това постановление е влязло в сила на 25.01.2023 г. Сумата от 1392,97 лв. е преведена на Община Велико Търново на 31.01.2023 г.

При тази фактическа обстановка е издаден от орган по приходите в Община Велико Търново процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ5401000327-1/27.10.2023 г., с който на „ТОП СЕРВИЗ 2010“ ЕООД са определени за внасяне задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за един недвижим имот в гр. Велико Търново – имот с партиден № 201125795002, представляващ сграда – сервиз за автоуслуги. Определеният размер на публичните вземания е както следва – за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2023 г. – общо 1850,55 лева, от които 1546,73 лева главница и 303,82 лева лихви, изчислени към 27.10.2023 г., за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г. – общо 7590,05 лева, от които 6164,36 лева главница и 1425,69 лева лихви, изчислени към 27.10.2023 г., или всичко 9440,60 лева, от които 7711,09 лева главница и 1729,51 лева лихви, начислени към посочената дата. Актът е бил обжалван по административен ред, като с Решение № 32/20.12.2023 г. на директора на Дирекция „МДТ” в Община Велико Търново, АУЗ е бил изцяло потвърден. Решението е връчено на жалбоподателя на 11.01.2024 г., видно от известие за доставяне. Жалбата срещу акта пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 25.01.2024 г., съгласно дадения входящ номер в деловодството на ответната администрация.

В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както и материалите по изп. дело № 20218090400093 на ЧСИ [населено място].

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Според ал. 3 на чл. 4 на ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т.ч. за такса „битови отпадъци“, по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ. Тоест, в процесуалния закон има специални правила за издаване и оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК.

В конкретния случай АУЗ е издаден от И. И. И., старши експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, определена със Заповед № РД 22-198/20.01.2023 г. на кмета на Община Велико Търново, да извършва дейности по чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Решението, с което АУЗ е потвърден, също е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция „МДТ“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.

При издаването на процесния акт административният орган изрично се е позовал на съответните считани от него за приложими законови разпоредби от ЗМДТ, ДОПК, решенията на Общинския съвет и Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци на територията на Община Велико Търново /НОАМДТОВТ/, и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново /НОАМТЦУТОВТ/, определящи съответните данъчни ставки и послужили за определяне размера на публичните задължения. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на недвижимия имот, подадената за него декларация, данъчната оценка за обекта и отчетната му стойност, конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения. В АУЗ данъкът и таксата са определени поотделно за всеки период, след което е определено и общото задължение. Независимо, че в АУЗ не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата ѝ стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. В оспорения акт административният орган е отразил механизма, по който е изчислил размера на данъка и таксата за съответния данъчен период. Съобразно това, съдът намира, че от тези данни може да установи налице ли са били основанията за издаване АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период, данъчната ставка и начинът на определяне на ДНИ и ТБО.

При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно вида на издадения акт, тъй като в разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидено, че се издава акт за установяване на задължението и в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая в процесния АУЗ изрично е посочено, че се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК при тези фактически предпоставки, които не се спорят от жалбоподателя – задълженията не са платени в законоустановения срок и не е извършена ревизия за тяхното определяне. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Тоест, за органите по приходите съществува възможността да определят дължимия от жалбоподателя по силата на закона местен данък, без да провеждат ревизионно производство. В конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до дължимостта на ДНИ и ТБО за процесния имот и начислените лихви за забава. Жалбоподателят не прави възражения по отношение приложените основи и ставки при определяне на ДНИ и ТБО, нито отрича предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, като основание за начисляване на последните. Същият оспорва определянето на такива за процесните периоди, като твърди единствено, че тогава не е бил собственик на въпросния недвижим имот.