Решение № 56 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000108 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 157/ 19.05.2025 г., постановено по т.д. № 162/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по претенцията на „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Св. Ат. Г., Т. В. М., Т. В. Ив., Д. Сл. Д., Н. В. М., А. Г. Ат.-Д., Фр. Ян., Кр. Д. М., от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист, против Т.

С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.57, вх.2, ет.3, ап.9, че Т. С. П. дължи на „Обединена Българска банка“ АД сумата от общо 81 981, 90 лв. по Договор за банков кредит № 182345 от 15.10.2021 г., от които: 73 190 лв. главница /от които 28 160 лв. редовна изискуема главница и 45 030 лв. предсрочно изискуема/, изискуема редовна лихва в размер на 2634,38 лв., за периода 15.08.2022 г. - 26.06.2023 г., обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 4161,03 лв., за периода 15.09.2022 г. 26.06.2023 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 1936,49 лв., за периода 27.06.2023 г.- 22.10.2023 г. и разноски за уведомление в размер на 60 лв.

1

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т. С. П., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет.1, ат.1 – адв. Д. В., в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, и се въвежда искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове.

Противопоставят се доводи, че не е установено по безспорен начин, че въззивникът се е задължил по договора за срочен банков кредит, на базата на който претендира вземанията си дружеството – въззиваем, и неправилно е прието от съда от първа инстанция, че въззивникът е подписал договора с електронен подпис, при липсата на доказателства за това. По мнение на въззивника, задължение на съда е да установи дали подписът отговаря на кумулативните изисквания на Регламент 910/ 2014, при неговото оспорване.

Лансира се тезата, че договорът не е породил действие за Т. С. П., както и липсват доказателства, че е налице решение на едноличния собственик на капитала на „Б. Пл. к.“ ЕООД за встъпване в договорни отношения с банката, по повод процесния договор за кредит, поради което договорът не е породил последици спрямо кредитополучателя и спрямо солидарните длъжници.

Инвокират се доводи, че неправилно е прието от съда за доказано усвояването на кредита на 18.10.2021 г. Подчертава се, че в съдебното заседание вещото лице по изпълнената съдебна счетоводна експертиза е заявило, че е изследвало една единствена банкова сметка на дружеството „Б.

Пл. к.“ ЕООД, по която се твърди да е постъпила и впоследствие разходвана цялата сума по кредита. Сочи се, че отговорите на вещото лице са шаблонни, без конкретика и без обосновка. В допълнение, не са представени доказателства, че сумата по кредита е постъпила по конкретно посочената в договора с IBAN банкова сметка и в този аспект не доказано, че въззиваемата страна е изпълнила задълженията си по договора респективно, че е предала заемната сума.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Обединена Българска банка“ АД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 2 – ю.к. Т.

Ч. . В него се изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за валидност, допустимост и правилност на обжалваното с нея 2 решение. Претендира се потвърждаването му.

Въззиваемият релевира доводи, че договорът е сключен между търговски дружества, по занятие, както и целевото предназначение на кредита е изцяло за търговски цели – предоставена е сума за оборотни средства за дейността на дружеството. Въззивникът - физическото лице П., е участвал в договора в качеството си на съдлъжник, като това физическо лице, към момента на сключването на кредитния договор, е било управител и едноличен собственик на капитала на двете дружества съдлъжници и именно в това качество е задължило представляваните от него дружества.

Изразява се позиция, че не е изяснено в хода на производството въведеното от ответника твърдение за неправомерно използване на КЕП, както и липсват представени доказателства относно твърдяната злоупотреба.

Твърди се, че дружеството – въззиваем е доказало наличието на валидно възникнало и обвързващо страните облигационно правоотношение, предвид установените последователни действия от страна на Т. П., насочени към кандидатстване, отпускане и усвояване на целевия кредит. Изтъква се, че използването на КЕП се осъществява чрез притежавания от държателя персонален ПИН, който е известен единствено и само на него.

По отношение от оспорванията, че липсва решение на едноличния собственик на капитала относно сключването на договор за банков кредит, се сочи, че именно едноличният собственик на капитала на дружеството кредитополучател е подписал договора, от името и за сметка на дружеството.

В отговора се съдържат доводи, че особеният представител на въззивника не е поискал представянето на оспорения документ на електронен носител, нито извършването на съдебна експертиза за установяване валидността на подписите, поради което представените писмени доказателства са достатъчни за установяване авторството на изявлението и неговото съдържание.

Твърденията на въззивника в първоинстанционното производство за наличието на други сметки, по които са се правили плащания по кредита, удържани са били суми или банката самостоятелно се удовлетворявала, са останали неподкрепени от доказателства и са нелогични, настоява се от въззиваемия. Излага се тезата, че от приетата експертиза е установено усвояването и отпускането на сумата по кредита, която е била преведена по 3 банковата сметка, посочена от кредитополучателя, с която дружеството оперира. Установен е и началният момент на изпадането в забава, във връзка с просрочените месечни вноски. Акцентира се на обстоятелството, че до 15.09.2022 г. кредитополучателят е изпълнявал задълженията си по сключения договор.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени в обективно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззиваем против въззивника, произтичащи от Договор за срочен банков кредит № 182345, сключен на 15.10.2021 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3359 на 8.11.2023 г. по ч.гр.д. № 6323/2023 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото дело.

Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Б. Пл. к.“ ЕООД, ЕИК ********, „Драйви – Бг“ ЕООД, ЕИК **********, и Т. С. П. да заплатят на кредитора „Обединена Българска банка“ АД сумата от 73 190 лв. главница по горепосочения договор за кредит, изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 2634,38 лв., за периода 15.08.2022 г. 26.06.2023 г., обезщетение за забава върху редовно падежирала главница в размер на 4161,03 лв., за периода 15.09.2022 г. - 26.06.2023 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 1936,49 лв., за периода 27.06.2023 г. - 22.10.2023 г. и разноски за уведомление, в размер на 60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

4

Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни, че същият не живее на адреса, кредиторът е предявил установителния иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Договор за срочен банков кредит № 182345, датиращ към 15.10.2021 г., по силата на който праводателят на банката – въззивник е предоставил на въззивника, като съдлъжник на кредитополучателя „“Б. Пл. к.“ ЕООД, дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е въззивника Т. С. П., банков кредит в размер на 101 350 лв., с предназначение за оборотни средства за дейността.

Договорът е подписан от кредитополучателя и съдлъжниците с квалифициран електронен подпис на лицето Т. С. П., който се е легитимирал като представляващ дружествата към момента на сключване на съглашението.

Постигнато е съгласие относно краен срок за погасяване на кредита 15.10.2024 г., като страните са се споразумели усвояването на средства от кредита да се извърши по сметка, разкрита на името на кредитополучателя – чл.1.5. Уговорено е в чл.3 от съглашението, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена на базата на краткосрочен лихвен процент (КЛП) по статистиката на БНБ плюс 5 пункта надбавка годишна, но не по-малко от 5 % съвкупна годишна лихва, която лихва ще се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита, на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване на суми по кредита. Прието е, че лихвата по кредита и наказателната лихва, в частта на КЛП, ще се преизчисляват и променят от банката на 15-то число всеки месец, като подробно начинът на въвеждане на тази промяна е фиксиран в чл.3.1.4. от договора.

Уговорена е наказателна лихва за забава – чл.3.4, в размер на приложимия КЛП плюс 20 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва.

5

Разпоредбата на чл.4 от съглашението регламентира уговорката за издължаване на кредита на 35 равни последователни месечни погасителните вноски, в размер на 2816 лв., считано от 15.11.2021 г. до 15.09.2024 г.

При допускане на просрочие в плащането на вноска или част от вноска по главницата по кредита или на лихва или комисионна на банката е прието в чл.8.2.1 от договора дължимост на наказателна лихва върху забавената вноска, за времето на забавата до окончателното издължаване В хипотеза на непокриване на падеж на парично задължение, произтичащо от договора или приложимите към него общи условия, към банката от кредитополучателя или съдлъжник – чл.7.1 е предвидена в чл.8.4. възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на всички усвоени по договора суми, начислената лихва, включително и наказателна такава, като в чл.8.5 е посочено, че банката може да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжни да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението.

Основното възражение на въззивника в производството, поддържано и пред настоящата инстанция, е че договорът не е подписан от посоченото като страна в него, респективно представляващ дружествата – контрагенти, лице – Т. С. П., което, според въззивника, опровергава правното твърдение на дружеството – въззиваем за възникнала договорна обвързаност по договора за кредит.

Видно от текста на процесното съглашение – чл.9.13, същото представлява електронен документ, подписан с квалифициран подпис от всяка от страните.

Съгласно препратката на чл.13 ЗЕДЕУУ към Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В хипотеза, когато използването на електронен подпис е уговорено между страните при договарянето, както е в настоящия случай, правната сила на електронния подпис е равностойна на 6 тази на саморъчния подпис – чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ.