Решение № 472 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100901263 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторни лихви.

В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав, ищецът твърди, че между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, като превозвач и „ТТЛ“ ЕООД, като клиент е сключен договор № 39/2021 г., по силата на който след отправени заявки от клиента, превозвачът организира и изпълнява железопътни превози на товари, срещу което ответникът се задължава да заплаща превозните разноски, включващи основните цени, добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, договорени с 32 бр. анекси, представляващи неразделна част от договора. Посочва, че в изпълнение на договора през периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. превозвачът осъществил в полза на клиента железопътни превози на товари, за които издал на „ТТЛ“ ЕООД 12 броя фактури и 2 дебитни известия, подробно описани в исковата молба, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура, дебитно и кредитно известие. Твърди, че описсметките съдържат пълна индивидуализация на всички извършени конкретни превози, а именно: номер на товарителницата /превозния документ/, дата на товарителницата, номер на вагон, вид товар, отправна и получаваща гара, тегло на товара, период на превоза, превозна цена, добавъчни такси и обща сума. Посочва, че горепосочените фактури и дебитни известия са получени от клиента и са платени на превозвача със забава. Със споразумение от 25.10.2022 г. страните констатирали и постигнали съгласие за дължимите към 03.09.2022 г. задължения на ответника към ищеца за главници, възникнали от договор № 39/2021 г. в общ размер на 2 254 002,10 лева с 1

ДДС. Твърди, че началният момент, от който се начислява лихва за забава, е денят, следващ изтичането на 30 дневния срок, считано от датата на получаване на фактурите и дебитните известия, а крайният момент е денят, предхождащ този, в който е подписано споразумението, а именно: 24.10.2022 г. Посочва, че ответникът му дължи лихви за забава върху 12 броя фактури и 2 дебитни известия, издадени в периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г., изчислена от падежа по всяка фактура и дебитно известие до 24.10.2022 г. вкл. и която възлиза на 22 218,90 лева. За събиране на сумата подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед, ответникът възразил. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „ТТЛ“ ЕООД дължи на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата в общ размер на 22 218,90 лева – лихви за забава, върху заплатени главници по 12 броя фактури и 2 дебитни известия, издадени в периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г. Претендира разноски.

С писмен отговор по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС ответникът счита исковата молба за недопустима, а по същество – неоснователна. Не оспорва, че страните са сключили договор № 39/2021 г. Също така, счита, че не е спорно между страните, че падежът за плащане на всяка от 12 броя фактури и 2 броя дебитни известия за осъществяване на превоз на товари, издадени от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД настъпва в срок от 30 календарни дни, считано от датата, на която издадените фактури са получени на ръка от служител на изпращача „ТТЛ“ ЕООД. Твърди, че всички товари по 12 броя фактури и 2 броя дебитни известия и товарителниците към тях са получени от „ТТЛ“ ЕООД в периода от 30.11.2021 г. до 21.12.2021 г., съответно падежът на плащанията на сумите/главниците и лихвите по тях е в периода от 30.12.2021 г. до 21.01.2022 г. Твърди, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от сключения между страните договор, на която ищецът се позовава, е уговорена неустойка за забава, която обезпечава потенциалните вреди в случай на неизпълнение от страна на ответника – неточно изпълнение, изразяващо се в забава на плащането. Прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 109 ЗЖпТ. Счита, че вземането за неустойка замества вземането за превозна цена, поради което следва да бъде прието, че процесуалното право на иск за вземане на мораторна неустойка се подчинява на правилата за погасителната давност, относими към иска за вземането за главница. В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.

378 ТЗ. Посочва, че в чл. 378 ТЗ е уредена именно специална едногодишна погасителна давност при искове за вреди по договора за превоз. Посочва, че искът за заплащане на неустойка, предявен от страна на кредитора, следва да бъде разглеждан като подвид на иск за вреди. При условията на евентуалност, прави възражение за погасено по давност вземане за договорна лихва за забава, като приложение следва да намери чл. 109 ЗЖпТ. Счита, че ЗЖпТ не се ограничава до специална давност спрямо искове по повод на конкретен вид задължения, както прави ТЗ по повод на някои видове търговски сделки като превозния договор, а предвижда от специалната давност да се ползват всички искове. При условията на евентуалност, прави възражение относно погасяването акцесорните вземания съгласно чл. 119 ЗЗД. Посочва, че изтичането на погасителната давност води до погасяване на правото на иск за главното задължение. Счита, че от акцесорния характер на вземането за мораторна лихва следва, че „ако се погаси главното задължение /чрез плащане, подновяване, прихващане, сливане или по друг начин/ се погасява и задължението за лихва“, както и че „акцесорното вземане споделя съдбата на главното“. При условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. На следващо място, твърди, че претендираните от ищеца лихви на стойност 2

22 218,90 лева са опростени по силата на споразумението от 25.10.2022 г. Прави извод, че страните по споразумението изрично са се съгласили, че с погасяването на посочените задължения по определения в споразумението от 25.10.2022 г. погасителен план, ще считат финансовите си задължения за окончателно уредени, включително няма да имат никакви претенции помежду си. Счита, че по силата и на основание на споразумението от 25.10.2022 г. следва да се приеме, че ищецът „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД като кредитор е опростил по смисъла на чл. 108 ЗЗД дължимостта от „ТТЛ“ ЕООД сума в размер на 22 218,90 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва по всичките 12 бр. процесни фактури и 2 бр. дебитни известия до 25.10.2022 г. Иска да се измени заповедта за изпълнение, в частта в която е присъдена лихва върху лихва предвид чл. 294, ал. 2 ТЗ. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска, както и да бъде изменена заповедта за изпълнение в частта й за присъждане на лихви върху лихви в полза на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД. Претендира разноски.

В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20692/2025 г. на СРС, 58 състав, ищецът излага същите фактически обстоятелства, както в исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав във връзка със сключен между страните договор № 39/2021 г. и споразумение от 25.10.2022 г. Посочва, че на 31.10.2021 г. са издадени на ответника 4 бр. фактури, които са заплатени от „ТТЛ“ ЕООД, но със забава. Твърди, че лихвата за забава се дължи за периода от 02.12.2021 г. до 24.10.2022 г. вкл. и в общ размер на 8 681,25 лева. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената сума, като срещу издадената от районния съд заповед „ТТЛ“ ЕООД възразило. Предвид изложеното иска да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 8 681,25 лева за лихва за забава върху конкретно индивидуализираните с исковата молба главници. Претендира разноски.

С писмен отговор ответникът оспорва исковата молба. Излага идентични съображения срещу неоснователността на иска, каквито са посочени по-горе по спора, по който първоначално е образувано гр.д. № 20591/2025 г. на СРС.

В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20693/2025 г. на СРС, 165 състав, ищецът излага същите фактически обстоятелства, както в исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав във връзка със сключен между страните договор № 39/2021 г. и споразумение от 25.10.2022 г. Посочва, че в изпълнение на договора през периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл. превозвачът осъществил в полза на клиента железопътни превози на товари, за които издал на „ТТЛ“ ЕООД 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, подробно описани в исковата молба, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура, дебитно и кредитно известие. Твърди, че опис-сметките съдържат пълна индивидуализация на всички извършени конкретни превози, а именно: номер на товарителницата /превозния документ/, дата на товарителницата, номер на вагон, вид товар, отправна и получаваща гара, тегло на товара, период на превоза, превозна цена, добавъчни такси и обща сума. Излага твърдения и за сключено споразумение между страните на 25.10.2022 г. Посочва, че ответникът му дължи лихви за забава върху 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, издадени в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г., изчислена от падежа по всяка фактура и дебитно известие до 24.10.2022 г. вкл. и която възлиза на 20 409,97 лева. За събиране на сумата подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед, ответникът възразил. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „ТТЛ“ ЕООД дължи на „БДЖ – 3

ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата в общ размер на 20 409,97 лева – лихви за забава, върху заплатени главници по 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, издадени в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. Претендира разноски.

С писмен отговор ответникът оспорва исковата молба. Излага идентични съображения срещу неоснователността на иска, каквито са посочени по-горе по спора, по който първоначално е образувано гр.д. № 20591/2025 г. на СРС.

С допълнителна искова молба ищецът излага допълнителни аргументи по спора във връзка с твърденията на ответника наведени в отговорите на исковите молби.

Счита за неоснователни и неправилни доводите на ответника, че вземането представлява мораторна неустойка, а не лихва за забава. Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност по ЗЖТ е напълно неоснователно. Посочва, че ответникът неправилно е приложил института на давността, като се аргументира с чл.

109, ал. 4 ЗЖТ във вр. с ал. 2 от същата разпоредба. Счита за неоснователни и възраженията на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 378 ТЗ, по чл. 109 ЗЖТ, по чл. 119 ЗЗД и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва твърдението на ответника, че претендираните от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД лихви са опростени по силата на споразумението от 25.10.2022 г. Посочва, че със споразумението от 25.10.2022 г. задълженията не са опростени, а е предоговорен нов срок за плащане по погасителния план. Счита искането на ответника за изменение на заповедите за неоснователно, тъй като в нито една от заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадени по заповедните производства, няма присъдена лихва върху лихва, нито е предявена такава от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД в исковото производство.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички отправени с първоначалните отговори възражения. Иска същите да бъдат уважени като изцяло основателни.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.