Решение № 6005 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6005 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100508343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8751/14.05.2024 г. по гр. д. № 20054/2022 г. на Софийски районен съд, 64 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, че Г. С. В. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 281,77 лева - цена за доставени услуги водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр.

София, кв. ****, за периода 01.06.2018 г. - 05.12.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38776/2021 г. на СРС, 64 състав,като искът срещу ответницата е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 423,34 лева като погасен по давност за периода 20.05.2017 г. - 31.05.2018 г. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал.

2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, че Д.

Б. И. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 423,34 лева - цена за доставени услуги водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, кв. ****, за периода 20.05.2017 г. - 05.12.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1

38776/2021 г. на СРС, 64 състав.

Посоченото решение е обжалвано от Д. Б. И. в частта, в която е уважен искът на „Софийска вода“ АД срещу него. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на районния съд за наличие на облигационни отношения между страните, тъй като не са сключвали договор за ВиК услуги. По делото не били ангажирани доказателства, че Д. И. е собственик или носител на вещно прави на ползване по отношение на процесния имот, каквито биха могли да бъдат нотариален акт, съдебно решение, постановление за възлагане или други официални свидетелстващи документи. Счита се, че предоставената в подкрепа на това твърдение справка от Имотния регистър не може да послужи като годно доказателство и е била неправилно кредитирана от първоинстанционния съд. Поддържа се, че ищецът не доказал и в процесния имот да са предоставни ВиК услуги на претендираната стойност; че ищцовото дружество не е поискало да бъде осигурен достъп за измерване и вследствие на това количеството вода, която се претендира, че е консумирана, е определена на база прогнозни сметки, а не въз основа на реална консумация, тъй като липсват отчет на сертифицирано средство за измерване. Освен това се излагат съображения, че едностранните счетоводни записвания от страна на ищеца не могат да установят нито доставката, нито реалното потребление на ВиК услуги. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и цялостно отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Софийска вода“ АД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частта, в която съдът се е произнесъл по исковете на „Софийска вода“ АД срещу Г. С. В., решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваните му част - същото е допустимо.

Настоящият съдебен състав приема, че решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а с оглед конкретните оплаквания на въззивника съдът приема и следното:

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по 2 изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът Д. Б. И. е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал право на собственост върху процесния имот през исковия период.

От представената по делото справка за лицето Д. Б. И. от Служба по вписванията за периода 01.01.1998 г. – 19.02.2021 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната му партида се установява, че на 06.12.2019 г. ответниците Г. В. и Д. И. са продали процесния имот на трето за спора лице.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобИ.е на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка 3 за периода от 01.01.1998 г. – 19.02.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника в процесния период и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, доколкото е налице единствено оспорване наличието на облигационно отношение, но не и на вписаните в справката данни. Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответникът за процесния период е бил собственик на електроснабдения имот, съответно същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

С оглед на данните от представената справка от Служба по вписванията, съдът намира, че ответникът е бил собственик на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот през исковия период, доколкото липсват данни за различно съотношение между притежаваните от съсобствениците идеални части.

При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящият случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. Освен това по делото не се установява облигационното отношение да е възникнало само с ответника като единствен ползващ имота съсобственик, предвид липсата на представено по делото писмено споразумение между доставчика и потребителите съгласно изискванията чл.

59, ал. 3 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.

Събрани са в първоинстанционното производство и доказателства относно доставката на ВиК услуги в процесния имот. Видно от приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден, като доставените до имота ВиК услуги са остойностявани след отчет на показанията на 1 бр. водомер с фабричен № 7934986. Спооред заключението стойността им за периода 20.05.2017 г. - 05.12.2019 г. възлиза на сумата от 846,77 лева, представляваща цена на 352,69 куб. м вода.

Поради това неоснователни се явяват възраженията на ответника, че процесните количества вода за битови нужди не са действително доставени.

Предвид изложеното, задължението за заплащане на стойността на водоснабдителни услуги за процесния апартамент за периода от 20.05.2017 г. 05.12.2019 г. на основание чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на 4 водоснабдителните и канализационните системи, следва да бъде заплатено от ответника наполовина (423,34 лева), съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този имот.

Доколкото крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди в обжалваната му част.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8751/14.05.2024 г. по гр. д. № 20054/2022 г. на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, че Д. Б. И., ЕГН **********, дължи н а „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата от 423,34 лева - цена за доставени услуги водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, кв. ****, за периода 20.05.2017 г. - 05.12.2019 г., ведно със законна лихва от 01.07.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38776/2021 г. на СРС, 64 състав

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5