Решение № 4542 от 27.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 4542 гр. Пловдив, 27.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11694 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.

Данов №37, против Й.Г.А., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 413,50 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 44,92 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 01.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5123/2019 г. по описа на ПРС, IV-ти състав. Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че в качеството си на енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл.

150 от ЗЕ, продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди се твърди, че ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ, ответникът, Й.Г.А.,като собственик на топлоснабден имот,находящ се в *******, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на ответника за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия на обща стойност 413,50 лв., която до този момент не е платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен и е подадено възражение в срок,т.е налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника, като м законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Й.Г.А..

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника е представил документи за собственост на топлоснабдения имот в подкрепа на твърдението си, че ответникът има качеството потребител. Същите са приети като доказателства по делото. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 21.11.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е представил доказателства за собственост на топлоснабдения имот.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в общ размер от 250 лв., включващи сумата от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково производство в размер от 75 лв. –държавна такса и 100 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК, които следва да му се присъдят изцяло.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Г.А., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 следните суми, а именно: сумата от 413,50 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 44,92 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 01.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5123/2019 г. по описа на ПРС, IV-ти състав.

ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН България

Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 250 лв., от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 5123 по описа за 2019 г. на ПРС, ІV-ти бр. състав и сумата от 175 лв. (100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. – държавна такса) – разноски в производството по гр.д. № 11694 по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти състав.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

АД