Решение № 14510 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14510 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110105033 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от З. О. С. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 870,47 евро по договор за кредит № 9729654021 от 29.03.2025 г. с оглед недействителността на същия поради противоречието му със закона и извършено погасяване на дълга чрез заплащане на чистата стойност по кредита.

Ищцата З. О. С. твърди, че сключила с ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД договор за кредит № 9729654021. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1200 лв., която следвало да върне в срок от 30 дни. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 49.60 %, лихвен процент за кредита в размер на 40,97 %. В договора било предвидено, че кредитополучателят дължи и сума в размер на 126,58 евро, представляваща такса за бързо разглеждане. Поради неколкократно продължаване датата на падежа на погасяване била начислявана допълнителна такса, като се сочи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сума в общ размер от 1526,40 лева. Твърди, че незаконосъобразно допълнителните такси не били включени от ответника в изчисления размер на ГПР, поради което намира договора за недействителен. Сочи, че към 12.02.2026 г. получила извлечение от ответника съгласно което С. следвало да му заплати сумата от общо 870,47 евро, от които: 613,55 евро главница, 89,44 евро наказателна лихва, 20,23 евро комисионна, 126,58 евро услуга за бързо разглеждане и 20,67 евро лихва. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил по-висок от посочения, тъй като в него не са включени 1 допълнителните такса за бързо разглеждане и за продължаване на датата на падежа за плащане. Счита, че поради недействителността на договора дължи само чистата сума по кредита, която вече е заплатена на ответника. Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника посочената сума от 870,47 евро. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за заем с посоченото от ищцата съдържание. Сочи, че с ищцата били сключени общо 6 анекса за продължаване срока на договора, което представлявало допълнителна услуга, за която се дължи заплащане. По отношение на спорната такса за бързо разглеждане, както и за допълнителната услуга за продължаване срока на договора, намира, че уговорените клаузи не страдат от посочените от ищцата пороци. Счита, че същите правилно не са включени в ГПР, тъй като представляват отделни допълнителна и незадължителни услуги по договора. Не отрича извършеното от ищцата погасяване на сума в общ размер от 1526,40 лева, но сочи, че същата не е използвана за погасяване на вноски по кредита, а за погасяване на допълнителните услуги за продължаване на срока на договора по шестте сключени анекса с ищцата.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 17491/11.05.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните факти: 1) между страните е сключен договор за кредит № 9729654021 от 29.03.2025 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1200 лв.; 2) в договора за кредит и допълнителните анекси са уговорени такса за допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и за продължаване срока на договора, които не са включени в изчисления размер на ГПР; 3) че ищцата е заплатила на ответника сума в общ размер от 1526,40 лева.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 25.06.2026 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства. Видно от договор за паричен кредит № 9729654021 от 29.03.2025 г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД, като кредитор, и З. О. С., като кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1200 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 28.04.2025 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,7 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40,97 %. Отразено е, че общата дължима сума по договора възлиза на 1240,43 лева. Прието по делото е и споразумение от същата дата – 29.03.2025 г., за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит.

Съгласно същото кредиторът се задължава да разгледа искането за кредит в рамките на 15 минути от подписване на споразумението, като кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение за тази услуга в размер на 247,57 евро в срок до 28.04.2025 г.

Представени са следните допълнителни анекси към договора за продължаване на срока на договора, както следва: от 07.05.2025 г. за продължаване на срока на договора с 14 дни, за което кредитополучателят дължи допълнително възнаграждение в размер на 172 лева; анекс от 30.05.2025 г. за продължаване на срока на договора с 30 дни срещу допълнително възнаграждение от 288 лева; анекс от 15.07.2025 г. за продължаване срока на договора с 30 дни срещу допълнително възнаграждение от 288 лева; анекс от 03.09.2025 г. за продължаване на срока на договора с 30 дни срещу 2 допълнително възнаграждение от 288 лева; анекс от 20.10.2025 г. за продължаване на срока на договора с 30 дни срещу допълнително възнаграждение от 288 лева; анекс от 09.12.2025 г. за продължаване на срока на договора с 30 дни срещу допълнително възнаграждение от 201,60 лева. Представени са и анекси от същите дати за съответно продължаване на срока на допълнителното споразумение за заплащане на таксата за бързо разглеждане.

От приетата по делото справка, издадена от „Вивус.БГ“ ЕООД, се установява, че претендирания от ответника остатъчен дълг по договора към 12.02.2026 г. е в размер на исковата претенция от 870,47 евро, включваща: 613,55 евро главница, 89,44 евро наказателна такса, 20,23 евро комисионна, 126,58 евро услуга за бързо разглеждане и 20,67 евро лихва. /л. 6-7/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищцата вземане съществува, както и че се легитимира като кредитор на същото въз основа на сключен договор за кредит № 9729654021 от 29.03.2025 г.

При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че не дължи на ответника оспорената сума от 870,47 евро по процесния договор за кредит с оглед недействителността на същия поради противоречието му със закона и погасяване на дълга чрез заплащане на чистата стойност по кредита.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за паричен заем кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на 3 предоставения кредит (означен като „сума на кредита“ в размер на 1200 лв.), срокът на кредита – 30 дни, както и посочване на ГПР – 49,70 % и годишен лихвен процент 40,99 %, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. От допълнителното споразумение, както и от сключените анекси се установява, че кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от общо 1773,17 лева за допълнителна услуга за бързо разглеждане и за продължаване срока на договора. Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че тази сума не е включена в размера на ГПР на договора.

В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 49,70 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Размерът на законната лихва към момента на сключване на договора се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 от Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. март 2025 г. основният лихвен процент е в размер на 2,59 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 12,59 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 62,95 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорените суми за възнаграждение за допълнителна услуга и продължаване срока на договора следва да се прибавят към размера на ГПР, съдът намира следното:

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.